Въпроси към Класически хомеопати 22

Лека нощ, el_pl, всеки да мисли за каквото му е ноебходимо, а не за каквото препоръчвате.

Ей тъй е най-добе. "Отдавна не съм влизала, ама да ви кажа колко сте злобни"... Ами като не сме влизали отдавна първо четем, после мислим,  накрая може би не се изказваме неподготвени. Дали имаме право да даваме оценки е друга тема.
И темата не е за взаимопомощ, а за въпроси към хомеопати. Споделянето е само екстра, към която хомеопатите се отнасят с доста голямо разбиране и обясняват едно и също нещо по 100 пъти.
Ама защо пък да не разкаляме водите?....

Аз пък се надявах,че това е темата където пишещите няма да се хванат за косите

Това преди всичко е форум. Женски 
Абсурд да има тема, в която пишещите да не се хванат за косите 
Винаги има такива периоди.. и после всичко продължава нататък...

Само малко ми е странно понякога защо изобщо я има таз тема, след като на всеки въпрос отговорът е "попитайте вашия хомеопат"... Това ясно, но явно има причина да се пита все пак (щом я има темата с такова заглавие)...
Ама са ми много странни отговори от рода "моя хомеопат е най-велик", "аз няма да отговарям, защото трябва да си платите", "какви са тези смешни въпроси"... Просто е 
И от хора, претендиращи за "алтерернативно" и "добронамерено" мислещи...

Скоро тук една от пишещите беше споделила случая си (пречупен през нейното виждане, разбира се, което е нормално). След като всеобщо се заклейми случаят като "лечението е неправилно", аз пък поразчоплих ситуацията на лични съобщения. Оказа се, че това изобщо, ама изобщо не е така.

Та по този повод мисля, че никой не очаква да се решават случаи "в ефир", от десетки страници най-често. Повечето от вас се лекуват с хомеопатия и знаят какво съобщават на хомеопатите си на интервю, било на първоначално, на проследяване, на обостряне или болест... Как се очаква от нас да дадем мнение по случай, чиито десетки страници не познаваме...Изобщо не мога да разбера защо се подценява по този начин труда. Ако  беше толкова лесно да се предпише лекарство, хората нямаше да стоята по час-два, че и повече при хомеопатите си, особено при условие, че проблемът често се оказва друг, а не споделения от пациента.
Малко са случаите, в които може да се коментира директно, и обикновено това са видими грешки извън правилата за лечение.

Защо мислите, че въпросите към хомеопати трябва да са непременно свързани с физическото състояние. Защо никога никой от вас не попита каква точно е целта например (извинявам се предварително, ако съм пропуснала подобни въпроси); каква е ролята на пациента; какво пациентът трябва да научи от хомеопатичното лечение (не да получи, а да научи); защо например никой не поиска да се създаде сбит, ясен текст, в който да е описано какво точно да съобщаваме при заболяване на дете например на хомеопата, освен това, което ни притеснява например; защо, когато писахме, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, това се подмина, а е основата; нима всички толкова лесно го разбраха...

duhi_puhi, ако се извадят всички публикации от темите назад, ще се получи един изключително подробен образователен курс на хомеопатична тематика, но явно на вас лично това ви е недостатъчно. Всеки отговаря точно толкова, колкото е преценил. Защо се подмина писаното от Само за малко, а именно, че отделя от времето си за четене и непрекъснато образоване, за да пише тук?
Има и друго. Знаете ли колко майки водят децата си по хомеопати, разказвайки : "Ооо, прочетох за това в един форуми, дадох му го, имаше ефект и т.н.". Вие смятате ли лично за себе си, че ако знаете повече, ще устоите на това изкушение? Защото чистият опит сочи, че това е масовост.
Мен лично и друго ме дразни. Ако един човек има час на ден да стои във форум и да пише и да задава въпроси, и то често, значи има желание да учи. Защо не учи? Не вярвам нито да е по-зает от мен, нито да има повече деца от мен, нито да е по-беден от мен... Ама не, на готово е много по-лесно... Затова който иска да се задоволява с по-общите въпроси, който иска - не. Има неща, които се обясняват страници и страници наред, с примери, с много примери, за да се схванат.

Не знам защо се реши, че претендирам за алтернативно и добронамерено мислене... Изобщо друг е и въпросът кой какво разбира под първия термин. Добронамереност тук няма, трябва да има обективност относно хомеопатията и точка. Ако някой нещо приема и отнася лично до себе си, проблемът не е мой. От хомеопата се изисква да свали интервюто, да назначи лечение, да бъда достъпен при проблем. Но не знам защо се очаква да задоволява неврози (неслучайно го повтарям многократно), да се нагоди така, че да се хареса на пациента.
Много, много сме далече понякога от това, което означава хомеопатия....

Ако е повтаряно милион пъти, че хомеопатията изследва и причинно-следствените връзки, защо никой не пита "защо, да му се не види, детето ми кашля и има сополи толкова често, които дълго не минават", а пита "Лекарството, което му е дадено, правилно ли е?".... Вторачили сме се в лекарства и лечение, не в причините. Какво градим у себе си? Развиваме ли се? Изследваме ли?

Когато някой провежда хомеопатично лечение и влезе тук да попита нещо свързано с лекарството например, което му е предписано, нормално е да получи такъв отговор. Все пак хомеопатът му е най-добре запознат със съответния случай. 
Неведнъж обаче пишещите тук хомеопати са помагали, когато питащия не може да се свърже с лекаря си и ситуацията е спешна.
Да, темата е за въпроси, но ние най-често задаваме такива, свързани с нашето лечение и искаме да се коментира как и защо така е направил нашия хомеопат. Няма как да получим отговор тук освен от него 


Ето на тези въпроси съм убедена, че ще получим отговор тук 

Много остър тон в края на темата.
Моля ви не забравяйте, че всеки един от нас носи отговорност само и единствено за своя си живот и постъпки в него. И когато това бъде добре осъзнато всички ще бъдем много по-спокойни.

За мен темата е полезна. Изключително полезна като за пациент. Дори и в моментите на виртуално пререкание.

И тъй като все още не съм много наясно какво и как трябва да споделям с хомеопата си (а е лесно, тъй като му пиша на скайп и не му отнемам непрекъснато от времето с говорене по телефон) - просто пиша всички с надеждата след време вече да знам какво и как да му споделям.

Всеки има собствен път за изживяване на този живот и не е по силите на никого на го промени. Ако пътят е кратко и бързо да стигне до извода за класическа хомеопатия - ОК, но може и да е дълъг, а може и да е съвсем различен.

 
Хомеопатията е философия, тя е начин на живот.

Без да съм лекар или хомеопат, аз мисля че това е самата същност, която се измества от вас! Въпреки, че залагате, че това е то самата цел! Това, което щеше да ми бъде полезно,  когато четях всеки ден тази тема, споделени мнения проблеми  и отговори, които да отговорят не нападателно- „Смени си лекаря незабавно! Това не е класическа хомеопатия! Всичко друго е черно! Грешиш категорично, само Ханеман! “  Този негативизъм и рязкото отричане на всичко носи много негативи, особено на начинаещите...Защото когато стартирах да се лекувам с множество проблеми и „неврози“  Когато прочетох всичко поместено...ми идеше да се гръмна, каква е тази специалистка, как така я няма по списъците?  Божеее, няма регистрация при класическите хомеопати...олелееее...трябва да пътувам 500 км до истински хомеопат...А тя просто не е намерила необходимост да се записва, рекламира и да действа по установения ред.  Въпреки, че се образова...

Тя се доказа като специалист! Но ако не бях толкова противно упорита и инатеста към нея, с една камара въпроси - щях отдавна да съм се отказала от хомеопатията и то благодаряние на някакво форумско заключение. Затова съвсем добронамерено ви написах снощи да бъдете по-позитивни, но понеже съм обикновен юзър веднага великото и професионално мнение гракна срещу мен...ОК, казах няма проблем...

Точно, това е успях да си пречупя мисленето...отдавна се изследвам...и намерих  причини за част от заболяванията ми... Пример, мога да дам с гърлото си и една жестока ангина, след премълчаване...е излекува ме с Боаронско лекарство, монопрепарат...но все пак Боарон...“анатемааааааааааааааа“!
Идеята ми е ...че нещата не винаги са черни и не винаги са бели...просто е.

Не давам оценка, не разкалвам водите...просто давам мнение от друга камбанария

"Боарон" е просто производител на лекарства...

Знам но  схемата ми, ако я бях поместила , може би нямаше да бъде по всички абсолютно всички правила...

Не се хващайте за запетайката, за думичката, за сричката...хванете се за идеята...пиша за да  се опитам да дам друга гледна точка...друга изстрадана позиция...Позиция, която би ви помогнала да помогнете на още повече не толкова инатести хора. Хора, които са тръгнали по пътя и имат нужда от подкрепа!

Аз вярвам в идеята, вярвам с цялата си душа...

Добре де... а в такива случаи откъде сте сигурна, че наистина сте излекувана, а не просто са Ви потиснати симптомите?

ОК...къде отива идеята, къде отива философията, ако аз не се постарая да променя психичното си възприятие, държанието си, мисленето си- с други думи истинската причина за болестта...дори да е правилното лекарство, в правилната потенция, с правилната схема...каква е гаранцята, че при следващата ми "психо атака" няма да се върне болестта?

Ако се върне, значи не сте излекувана от конкретния проблем просто. Ако сте, ще реагирате по друг начин, на друго ниво.

"Точно, това е успях да си пречупя мисленето...отдавна се изследвам...и намерих  причини за част от заболяванията ми... Пример, мога да дам с гърлото си и една жестока ангина, след премълчаване...е излекува ме с Боаронско лекарство, монопрепарат...но все пак Боарон...“анатемааааааааааааааа“!
Идеята ми е ...че нещата не винаги са черни и не винаги са бели...просто е."
Не знам какво сте чели. Аз също се лекувам главно с боаронски лекарства. Лекарствата са едни, методиката е различната. Схеми се налагат в определени случаи и по определени правила - индивидуализъм при всяко предписание. Но в тези правила се включват и отстояние между приемите. Децата и възрастните сменят често и бързо картината.

Защо мислите, че хомеопатите не обясняват на пациентите си. Аз например съм толкова обстоятелствена, че понякога ми иде да се гръмна. Защото често не получавам нищо от ответната страна. А това, което искам да получа, е желание на самия човек да види нещата. Ама да ги види сам. Аз мога само да го насоча къде да мисли, не да давам оценки. Иначе е много лесно - дай ми съвет какво да направя или защо се получава така? Нима хомеопатът трябва да ви отговори. Цял живот ли друг да обяснява? Да, боли, когато човек сам достигне до "отрицателните" си черти, затова болшинството бягаме от това. Знаете ли, че познавам единици хора, които може би няма да се обидят, ако в хода на лечението хомеопатът им посочи вероятната негативна причина за състоянието. И повечето хора вероятно биха приели това като оценка, не като обективен факт, защото сме свикнали да отнасяме болезнено всичко до себе си...Ама светът не се върти около нас. Критика на принципа, не на конкретния човек. Ако един човек направи нещо лошо, той лош ли е? Или само постъпката му е лоша?

Имате нужда от гаранции ли? Каква е гаранцията, че утре на улицата няма да ви блъсне кола? Ако вие нищо не сте научили от лечението си, къде ще отиде качествения ви скок? Ще има ли такъв? Ако хомеопатът ви лекува от алкохолизъм с всички психически и физически проявления, а вие продължавате да си къркате? Тогава каквото и златно лекарство да ви дават....??? Примерът е прост, но достатъчно показателен. Ако хомеопатът ви лекува вашето основно оплакване, което например е "Изпадам в гняв, когато не се съобразят с мнението ми" и ви обясни, че нищо не разбирате от това, за което спорите в момента, вие ще му се обидите, нали? Но той иска да ви помогне като не храни неврозата в случая, не подхранва това, от което се оплаквате.  (впрочем това с ангината ми хареса особено! Видели сте причината. От кого зависи дали ще се повтаря ангината? От хомеопата, от вас? От двамата?)

"Без да съм лекар или хомеопат, аз мисля че това е самата същност, която се измества от вас!" Изобщо не се измества, напротив, гледаме да насочим нещата натам, да се мисли. Ако не ми пукаше, щях да се занимавам само с това да мине хремичката или главоболието, и да си пълня джоба, а не да изпадам в безсмислени обяснения за философската страна на хомеопатията. Идеята не е да спрем да боледуваме, а да не циклим в едно и също състояние, да караме нещата по-леко, по-меко.

Което ме навежда на мисълта, че трябва да се поровим назад да изясним какво точно е БОЛЕСТ според хомеопатията, ама и да го прочетем внимателно.

Колко често тук се пише директно: "Сменете си хомеопата"? Не смятам, че е често. За да се даде такъв съвет, значи хомеопатът е видял основни, груби грешки като неглижиране на състоянието, неспазване на основни неща ( основните нещица Ниал бе достатъчно добър да напише някъде назад в голям постинг със зелени букви).
Най-добрите хомеопати с най-много доволни пациенти впрочем не фигурират в никакви списъци, нямат нужда да се бутат насам-натам, защото нямат времето, нито необходимостта. А и да не забравяме легалността на хомеопатията в българия от хора нелекари.

Благодаря, че ме дочетохте

Жокер къде да ги намеря в темата? Че я препрочетох пък не можах.

Има едно много обикновено упражнение в "йога", което е свързано с осъзнаването. Сгъвате одеало, като наблягането е в осъзнаването на сгъването - ъгъл с ъгъл, ръб с ръб. Не защото накрая ще се превърне в правилен правоъгълник, а защото оставяш мозъка да мисли само за едно нещо.