Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 19

Констанца детето ми не върти пред баща си защото няма нужда а защото той не му позволява-опитва се даже се крие от него за да го прави но някак си разбра че пред него няма да стане!Баща му веднага го пресича дори му се кара много строго и го лишава от нещо любимо за да разбере че това не е правилно и няма да му позволи да го прави естественно му обяснява и защо-на мен ми става жал че понякога го мъмри но има ефект!И при нас има много нежност и милувки и т.н. но понякога се стига и до мъмрене обясняване по хиляди пъти лишаване от любими неща за да разбере че не може да прави всичко което си науми на всяка цена а да се научи да се контролира и да приема отказите от друг човек или забраните от друг-при нас това е много трудно! Понякога прави такива опасни неща застрашаващи здравето му че .........Винаги първо подхождаме мило нежно обяснявайки но понякога и така не се получава и се стига до по строг тон за да го осмисли да разбере че това е сериозно-а отнася ли се за здравето му няма как да го оставиш да си продължава да прави каквото си иска!!!Наистина е много трудно но не и невъзможно да ги възпитаваме    -трябва наистина да търсим начини и съм сигурна че в един момент ще се получи!Синът ми се научи на доста неща именно със сблъскване във всякакви ситуации изпробване насърчаване стимули хиляди обяснения и настояване най вече от страна на баща му -от малък той го развежда на всякакви места градове развлечения и през всичкото това време и обяснения и пряк контакт със всичко и всички дори и с цената на провал-следващия път може и да се получи- и пак и пак!!!

констанца, може ли да пуснеш линк?
Момичета, Хриси обожава да рисува с пръсти и бои.Докато не свърши боята не спира.
Предложих на сестра ми, която е безработен художник да научи нещо за арт-терапията, но ударих на камък.
http://arttherapy-bulgaria.org/

n_alex,
Ако попадна отново на тази публикация, ше ти пусна линк.

mila12,
Със сигурност е така, както казваш, защото ти наблюдаваш непосредствено случващото се. При всяко дете от спектъра, пък и при невротипичните, могат да сработят различни прийоми за справяне с една и съща проява. Единствено родителите са в състояние да постигнат с много постоянство трайна промяна на нежеланото действие . Пожелавам ви искрено възприетият подход да сработи. И все пак, имайте предвид, че се случва едно нещо, което забраняваме да се замести с друго, имащо за детето аналогичен ефект като изживяване. Това е казал проф.М.Пауърс, давайки примери за самостимулация и начините за справяне. В интернет има няколко негови лекции. Например тази http://www.youtube.com/watch?v=45szXxVbozQ 

По принцип то не е изчезнало -просто не го прави докато баща му е при него -понякога се опитва но много бързо спира!Докато на училище си го прави и с мен си го прави -явно където мине номера-при баща си знае че няма да се получи и после си го наваксва обаче!Дано с времето понамалее тази стимулация защото това го отделя от всичко и всички!

Момичета,
много често вие ме мотивирате да потърся инфо за нещо, за което пишете или задавате въпрос. Така попадам на неща, които са полезни и интересни и на мен. И този път, тръгвайки от споделеното от n_alex  за арт терапията в България, попаднах на нещо, което не бях гледала - клипчета с Темпъл Грандин. Ето тук http://www.arttherapyblog.com/autism/temple-grandin-takes-over-e … mys/#.UF_x1bIgezk

На мен лично не ми харесва заглавието "Жената, която мисли като крава". Има едно далеч по-добре озаглавено предаване по ТВ, наречено "Говорещият с кучета". Не знам, дали се отнася за подобен начин на разбиране на животните. Както и да е, по начало не ми харесва това, че Т.Грандин твърди, че мисленето на аутистичните е подобно на това на животните, но сигурно има основание за известни аспекти. В едно от клипчетата тя казва, че и при едните, и при другите е водещ страхът от всичко около тях. Мисля, че повечето от нас са убедени, че страхът е причина за нежеланието за общуване, за търсенето на начини за избягване на трудни ситуации и отчасти за самостимулирането.

И още нещо - Т.Грандин е с класическа форма на аутизъм и е успяла да постигне самостоятелен живот и кариера, но все пак си остава аутистична. Стана ми и смешно, и тъжно, и неприятно от това как се пльоска в калта при кравите. И си казвам, дали пък е възможно напълно да предотвратим такива изяви при нашите деца?  

Ще ви пусна и нещо за арт терапията.

Аз тези дни успях най-сетне да изгледам филма за Темпъл Грандин...
На засегнатите теми от Селма:
-при психоложки съм ходила 2, по различни поводи. И от двете съм доволна и не съм чула упрек. При едната ходех заради нощното напикаване при Големия. при сегашната заради Гого. Случайно дори това ни беше тема и на последния разговор - чувството за вина. Как всяка майка и на дете с увреждания и на дете в норма изпитва чувство за вина. Упреци към мен не съм получила, че не съм реагирала както трябва и тн...
- градски транспорт. Признавам, че го ограничавам и това е нещо, което мисля да поправя. Просто сама с двамата в градски транспорт не мога се оправя, признавам. Всеки е своенравен, тръгва накъдето си иска И затова се придвижвам с кола. Все се чудя - не съм единствената с две деца, че и с немного голяма разлика във възрастта,обаче не мога При нас и принципа много баби хилаво дете важи в пълна сила. Накажа Големия, той отива при баба си или пра баба си ( понеже сме като "Всички обичат Реймънд' - 3 къщи в един двор. Избягват се всякакви наказания и тн. Да не говорим за вмешателството във възпитанието
-задоволяване на прищевките. - Според зависи. Ако е нещо за ядене и знам, че ще го изяде - задоволявам, но ако е само за купуването не. Играчки купувам рядко. Книги мнооого често И всичко все гледам да е развиващо, с цел. Купихме батут и почнаха коментари, че били презадоволени децата. А че батута е купен точно с терапевтична цел никой и не се замисля. Имат един батут, но малко други боклучави играчки. Прищевка, която задоволявам към момента е вечерната разходка. Чакаме като кученце пред вратата да се прибера от работа и се повеждаме да обикаляме квартала. Има една "клатушка" - люлеле се за левче, води ме в парка там се покатерва на една катерушка - точно определена и може да си ходим Това ще е до време, защото вече в 19,30 е тъмно, а аз в толкова се прибирам Селма, ти си с 2 по-малки деца - сподели вашия опит с излизанията. Катина ще се радвам да сподели и тя и другите мами с по 2 и повече дечица
-хорски подмятания -  откакто тръгнах на психолог някакси вече по-не ми пука. Преди мног се впрягах какво ще кажат хората. Сега ми дреме и зависи как е направено подмятането - не оставам длъжна. Като цяло гледам да ми мине през ушите, но някои дразнители просто не се траят
А за арт терапията се сетих, че познавам една арттерапевка и няма да е зле да я чуя къде работи сега

Първият арт терапевт в България представи в Дупница уникални тво … деца с увреждания

Доника, не ти разбрах въпроса - какво да ти споделя 

Ако питаш как се справям с две деца, в момента ми е лесно. Каката изобщо не ще да чуе да ни помирисва в близост до нея. Вече е голяма и си има свой личен живот. Постарах се да и помогна да си намери подходяща среда и колкото може повече да има свой личен живот. Никакво намерение нямам тя да поеме грижата за брат си като порасне и да си съсипе живота в грижи по него. Затова - най важната цел е, ако мога да науча брат и да е самостоятелен колкото е възможно за да не се налага да и проваля бъдещето.

Когато беше малка и се налагаше да ги извеждам заедно, си беше малък ад под небето, защото заради него и съсипах много потенциални бъдещи приятелства.

Сега се опитвам да намеря подходяща среда за малкия, ама не става, човека си има проблем и децата го виждат и не е желан за приятел. Не съм се отчаяла - все някога може и да си намери приятели 

Доника, препоръчвам ти книгата "Детето и ние" на Хайм Гинът ето я http://www.book.store.bg/p20430/deteto-i-nie-d-r-haim-ginyt-d-r- … uolas-godard.html

Ще ти даде много отговори тази книга. На мен даже ми намести много неизяснени неща от детството ми и ми показа защо съм това, което съм - естествено по "вина" на моите родители  . И ми показа, защо децата ми са това, което са - естествено по моя и на таткото "вина".

"Вина" е силно казано, но определено възпитанието и семейната среда оказват огромно влияние върху емоционалното развитие на децата.

По повод психолозите. Аз имам слабост към тази наука, и предпочитам психолога да ми посочи грешките , които правя / а аз правя много  / вместо да ме успокоява излишно. Боли ме когато ми покажат грешките ми, защото сама се обвинявам за тях

Доника,кои са тези 2 психоложки,би ли споделила тук или на лични?

За излизанията навън.....Доста сме зле....
Започнахме да излизаме тримата сравнително скоро.Гледаме да уцелваме часовете,когато няма много деца (което не е много лесно,защото ни се налага да излизаме по тъмно или в жегата,или ...... да не излизаме,защото някой от децата е заспал)
   Когато сме навън съм в непрекъсната бойна готовност.Да скоча,да тичам,да отдръпвам,да гоня,да викам,да усмирявам,да търся другото дете,докато усмирявах първото,да не знам си какво още......

   Откровено завиждам на другите майки,които спокойно си излизат с дечицата,оставят ги да играят на пясъчника,сядат по пейките,наслаждават се на слънцето,въздуха,приказка с други майки... .... или пък ходят някъде с дечицата,разглеждат нови места,вършат някаква работа било и малко пазаруване или плащане на сметки.....За мен всичко това е голям въпрос ,проблем ,стрес или е просто невъзможност...
   Ако се налага да излезем някъде "по работа" детето трябва да не е във "лоша фаза". Тогава връзвам малката в слинг (макар и да не е вече толкова малка и доста ми тежи) за да съм свободна да гоня или да "влача" големия при нужда.

   Не пиша всичко това за да се оплаквам (макар и това да ми се иска  ).
   просто констатирам действителността.....
 
   За арт терапия....Дочух за Елица Великова и Велислава Донкина.С втората говорихме по телефона,но нещо не ми звучеше много ентусиазирана....На първата още не съм се обаждала.....
   Ако имате някакви мнения,впечатления за тях двете,ще ми е интересно да чуя.

Катина, да точно това имах в предвид - да споделиш опит в "излизанията' и социализацията, когато са били по-малки. Каката визирам, защото на моменти се усещам, как Големия остава на заден план Е, мисля че тази събота го компенсирах с посещението на Детския панаир, където цял ден бяхме само двамата.
А книгата си я купих и я чета, уви бавно, защото я чета само докато ги чакам пред логопедичния кабинет (ако не срещна някой познат, че за 3г. доста познанства навързах ) Книгата определено ме грабна...само дето уж се мъча да прилагам прочетеното, но на моменти забравям всичко научено, защото Големия е способен да изнерви и най-спокойния човек

С това напълно съм съгласна и наистина трябва, защото утре като пораснат ще живеят в този свят.
Трудно е, но не невъзможно и не си правете децата неспособни да се справят с живота си.

   Аз определено не искам излишно успокоение. 

   И определено всеки от нас търси някакъв "свой" образ на психолога,който да му помага наистина. 
   "Моят" образ е по-скоро на отварящ очи и подкрепящ психолог,отколкото обвиняващ такъв. Да не говорим,че когато се чувствам излишно виновна ставам и излишно агресивна.Което хич не ми е нужно..... 

 

Мами,
вижте четвъртото видео, за което ви изпратих линк в петък( зумба парти).  Невъзможно ли е това и у нас? Родителите споделят, че се чувстват прекрасно, не се притесняват от никого и нищо, споделят си, разтоварват се и това им помага за справяне с ежедневните проблеми. 

Да споделя и аз опит с излизането - за мен е доста трудно, всеки си тръгва в различни посоки. От самото начало е така. Сега, като е на диета я лишавам от срещите с деца по площадките, понеже майките постоянно ги хранят с нещо, а тя като види някой да яде отива и си взима от храната.
Понякога я возя с градски транспорт, за сега ако има място и седи няма проблем - тиха е. Често на вън се тръшка и също така често отнасям подхвърляния от рода на"тази е луда" или "какво истерично дете". Мен най- много ме мачкат именно тръшканията, а реално това се случва с почти всички деца. Иначе на площадката не се различава от другите деца, единствено памперса и не говоренето им прави впечатление. Някои разпитват други не.
Доника, аз също като теб усещам, че момчето ми остава на заден план и много го преживявам. Силно ми липсва контакта с него. Реално никой не иска да се занимава с Дари за да мога да остана с Виктор  поне за 1-2 часа.
За Арт терапия - мисля, че има в ателие "Шмиргела"
Аз много харесах зумба партитата. На Дари ще и е много забавно и мисля, че  и тук може да се измисли нещо подобно.

Милена Богданова – началник отдел „Образование и култура” получи … ограма „Коменски”
Diana, пожелавам Ви до следващата година да махнете памперса като нас.
Хриси още се тръшка по земята.Даже циганчетата от квартала забелязват изоставането й и я наричат "бебе".
От ДГ споделиха, че много добре усеща ритъма в часовете по музика.
Лечение чрез музика или така наречената Музикотерапия
Цикъл семинари – workshop на тема „Танц, движение и музика в инд … ова психотерапия”
За зумба партитата трябва родителите да се организираме.