Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 19

момичета някой водил ли си е детето при доц. Боянова и какво ви е мнението за нея като диагностик и като специалист ?

Селма отговорът ми е не. Каква връзка може да се търси между двете събития?

Аз смятам да водя Дари при нея. Препоръча ми я Д-р. Станкова - детски психиатър, при която водя Дарето. До колкото знам в НБУ има център за деца с проблеми в развитието.
 n_alex76, много се радвам за постиженията ви! Браво! Ние изобщо нямаме напредък с памперса.

Дарето започна музикотерапия в "слънчогледи" и много и харесва. Казвала е доста думички от песните:)

ние заведохме детето при нея  и затова искам да знам мнението на другите които са ходили... Какво са очаквали, какво са получили като инфо, дали е била права за това което е констатирала, какво насоки им е дала.

А в какво се състоят заниманията при детски психиатър? Докато бяхме на ТЕЛК комисия се запознахме с няколко майки, които бяха с много добри отзиви от д-р Ментешев и сега свеки ме натиска да запиша час при него. Сигурно ще го направя след празниците. За тогава такъв списък съм съставила, че Защото в нас ме обвиняват, че съм се вкопчила в едни специалисти и не съм ходела за друго мнение...

Доника, аз водя Дарето на 6 месеца само за наблюдение при Д-р. Станкова.  Според психиатрите и невролог Дарето има само говорен проблем, но от него произлизат някои аутистични черти. Казват, че когато проговори всичко ще се изчисти. На различно мнение са обаче психолозите и някои логопеди при които съм я водила.
За проговаряне на нея и изписаха терапия 15 дни със сарженор. Не съм я правила все още.
Ето това е линк за центъра в НБУ http://www.nbu.bg/index.php?l=1532

Здравейте, ще разкажа нашата история. Детето ми е на 3г и 3 месеца, досега не говореше, сега започна по- малко, той е двуезичен, но това нямало значение, думи трабва да  казват от 2 годинки.  
Изключително привързън към мен, следи ме с поглед, целува ме, прегръща ме, борим се, носи ми неща да гледам от скоро, което ме обнадеждава- ходихме на психиатър, тя смята че детето е в спактъра, не е аутист типичен, но е в спектъра. От градината казаха, че детето  не прилича на аутистично, защото играе гушка се, смее се , усмихва се, радва се, има емоции, ревнува ме, казаха че нямали аутистични деца с таково поведение,
но  си прави каквото си иска, не признава авторитети и от там идва проблема, не се адаптира в гра дината, всички седят на столчета той не и затова се смята че е аутичен и  вероятно доста глупав
Тези деца имат ли контакт с майките си търсят ли връстници, той обожава децата, усмихва им се
и тем подобни неща, който не приличат на аутизма. Той е прикалено социален няма протеснения и това било също от спектъра; С това дете имам много силна връзка, която нямам с другия ми син в норма; Стигнахме и да генетика - професора каза че няма външни белези на  сериозен проблем.  
Има изоставане детето ясно е, с пъзелите не е добре и др неща

Моля за мнение- ние живеем в Белгия и искам да кажа на всички маики, че ако не е много изявен аутизма след 10 години на детето ви почти няма да му личи.

Забравила съм български, ако има грешки съжалявам
  

     Това от личен опит ли го казваш ?
     Нещо не разбрах.....

Майки,
въпросът за т.нар. емпатия при аутистичните деца претърпя развитие, което много специалисти у нас едва ли осъзнават и едва ли имат потенциал да приемат. Почти всички писания започват с това какво не са и какво не могат децата от спектъра. Коя ли майка няма да се отчае като ги прочете. Но интердисциплинарен тийм от специалисти на много високо ниво оборва догмите, вкл. тази за липсата на емпания у аутистичните деца.
Ето един линк, на който ще видите развенчани митовете от хора на височината на познанията натрупани до първото десетилетие на 21 век. Нашите специалисти май без изключение останаха в 20 век, някои дори към средата му. http://www.icdl.com/dirFloortime/overview/AboutAutism/AutismMythsAndFacts.shtml

Това непременно ще ви преведа. От време на време казвам, че ще преведа нещо и не го правя, защото не чувствам интерес у вас. Но това наистина ще преведа, защото ми се струва много, много важно.

констанца  Благодаря за линка!

Констанца,започни да превеждаш моля те,мен ме вълнуват тези неща за които даваш линкове и интерес има,но съм зле с англииският и нямам шанс да разбера какво пише.

констанца, много благодаря за линка!
Във връзка с първия мит:
Бих искала да споделя, че след една година посещение в ДГ, Хриси вече сама иска да се гушка в мама и тати.
Преди можех само да мечтая да не ме отблъсне.Но сега сама казва: "Мама гуши".И ми става едно мило.    
Затова във връзка с протестите на родителите за задължителната ДГ за 4 годишни не бих ги подкрепила.
Относно мнението ми за доц. Боянова: От това, което чух снощи по телефона със свищовска майка, ходила на консултация при нея във В.Търново,/доц. Боянова е обучавала РУ по това време/ останах МНОГО разочарована.Казала й да дава Ноотропил на детето/което правят повечето невролози/ и да отиде в София за 5 дни по 20 лв. за консултации при нея.
И още други неща чух, които отдавна са в историята за аутизма, с което споделеното от констанца е вярно.

Мами, ето превода на първите два мита и факти. Ще ги пускам по два, за да можем да вникнем по-дълбоко в тях и евентуално да ги обсъдим с примери за нашите деца.


МИТ:  “Децата с разстройства от аутистичния спектър не могат да формират взаимоотношения на обич или не могат да обичат в същата степен на топлота и интимност като другите.”
ФАКТ: При прилагане на обхватен, емоционален, основан на взаимност подход децата могат да се научат да харесват близостта, топлотата и интимността и могат да обичат другите много дълбоко. Когато аутизмът бе идентифициран за първи път през 1940-те, се считаше, че фундаменталният проблем на аутизма е неспособността  за формиране на интимни, топли взаимоотношения. Това схващане се запази във всички следващи дефиниции на аутизма. Но клиничната работа с децата, на които е поставена диагноза „ASD” (разстройство от аутистичния спектър) показват, че когато прилагаме подхода DIR/Floortime, следвайки насочвано от детето фокусиране върху неговите естествени удоволствия и изграждане на взаимоотношенията върху тях, първият елемент на техния отговор е чувството за свързаност. При подходящо третиране това чувство за свързаност, изразяващо се в споделени усмивки, споделена радост, споделено удоволствие и дълбокото чувство за взаимна принадлежност един към друг настъпва относително бързо.   Децата с ASD могат да обичат така дълбоко, както всяко друго дете, а много от тях могат да обичат и по-дълбоко от повечето останали деца, защото ако са в правилната програма, ние им доставяме много топлина и обич и много възможности за  интерактивност, дори повече от тези, които получава обикновеното дете. Ние вярваме, че главното предизвикателство за децата с диагноза ASD е в изразяването на техните емоции, а не в неизпитването на чувства на топлота и интимност.

МИТ: “Децата от аутистичния спектър не могат да усвоят фундаментите на  свързване, комуникиране и мислене и затова най-доброто, което можем да направим е да ги научим как да променят поведенческите си изяви.”
ФАКТ: Много деца от аутистичния спектър могат да усвоят фундаментите на свързване, комуникиране и мислене. Това изисква упорита работа с прилагане на обхватен подход за третиране, който се фокусира  върху индивидуалните различия в обработката на информация и в подпомагане на детето да усъвършенства  основните изграждащи блокове за свързване, комуникиране и мислене. Подпомагането на децата да усъвършенстват тези основни блокове е по-ефективно за преодоляване на симптомите, отколкото фокусирането на самите симптоми.  Проучването ни върху 200 деца с диагноза ASD и интензивното им третиране с подход за работа, съобразен с техните индивидуални различия в обработването на информацията  и фокусиран върху фундаментите на свързването, комуникирането и мисленето (подходът DIR/Floortime) показа, че голям процент от тях могат да усъвършенстват тези основи на здравия емоционален и интелектуален растеж.    (See Research on the DIR®/Floortime Approach)

На разстройствата от аутистичния спектър трябва да се гледа като на динамичен, а не на статичен процес. Когато мислим за статичен процес, ние мислим за нещо фиксирано, не зависещо от средата, контекста и обстоятелствата. Няма вероятност сините очи на едно дете да се променят при различни обстоятелства или след шест месеца да са с друг цвят. Ние можем да възприемаме сините очи на детето различно в зависимост от осветлението, но синият цвят на очите му ще се запази относително стабилен  Обратното на това, динамичните белези са свързани с много от нашите чувства или емоции.   Те могат да се променят всеки ден и със сигурност с минаването на месеци и години.  Процесите в центъра на разстройствата от аутистичния спектър – способността за интимност при свързването, способността за обменяне на емоционални жестове и сигнали и способността за смислено и емоционално прилагане на идеите са динамични, а не фиксирани. Те могат да се променят и наистина се променят, при някои от децата повече отколкото при други и повече при прилагането на програми, които са индивидуализирани според нуждите на детето и са фокусирани върху развитие на централните способности за свързване, комуникиране и мислене. При системните ни наблюдения върху 200 деца, третирани с този подход, почти всички деца показаха съществен напредък в способността да контактуват с топлота и интимност.  Една подгрупа от децата не само се научиха на това, но станаха и много разговорливи, емпатични и рефлективни

  Нещо напоследък съм изпаднала в пълно неразбиране на правените тук връзки....
   Каква свързва едното и другото, Алекс ? Обясни ми ,моля те !  

   Защо майките ,които избират да не предават децата си на държавни институции до 6-7 години, да не могат да го направят ?

   Констанца,      

мен също! просто се притеснявам да не натоварвам някои.. Благодарна съм за всяка една информация.
Дари също е много привързана към мен, обича да се гушкаме. Сама идва да се гушне в мен, от скоро ме целува. Когато се удари първото нещо е да дойде при мен и да я гушна.
Колкото до реденето в редичка и подобни, синът ми, който е в норма повече от година редеше всичко така. Въртеше всичко, което види. Стояли сме пред химическото чистене с часове за да наблюдава големите перални и сушилни как се въртят. Имаше и период в който като видеше бебешка количка с по-интересни гуми  отиваше и искаше да я обръща за да върти гумите... може би за това тези особености не ме притесняват. Имам голям страх от това Дари да не се отдалечи и да започне да ме отблъсква. Аз все още я приспивам на ръце с песнички:)
Хубав ден желая на всички!

Селма, споделям че ДГ за нашите деца е препоръчителна за развитието им.
Децата се учат едно от друго и колкото и да отделям време за детето си, не мога да постигна тези резултати, които то постига в ДГ.
Разбира се, че всеки решава сам за своето дете кое е най-добро.
Споделих своето мнение, но не го налагам.