Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 19

Доника, при такива ситуации винаги и по принцип съм избягвала публични места или съм избирала такива при които може лесно да реагирам.
Не, че изненадите не са големи и винаги ги има от едно или друго естество.
Хората също няма лесно да прескочиш. Детската градина - децата, родителите и персонала- също.
Няма да свикнеш, никой не е свикнал, но ще трябва да възприемеш нещата, дори и по общото мнение за недопустими.
В края на краищата той е твое дете.

Съвет за случая не мога да ти дам. Ще го израсне, но...

Доника, в предвид, че децата ни са на една възраст и от скоро Хриси осъзна този процес вярвам, че и при Вас ще дойде този дългоочакван момент.
Наесен да си с нова песен!
 

Доника,
това, което описваш изглежда не е толкова рядко и Дона Уилямс пише, че го има като временно явление при 1% от населението. Казва, че Т.Грандин също е имала такива периоди. В последния абзац от текста тя казва какви са според нея причините http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=autism%20playing%2 … ssuJmZrFSBe9UNqmA

Ето още два линка на майки, обсъждащи как се опитват да се справят и какви са според тях причините. http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=autism%20playing%2 … HH6Vk7JVGfetVB-pQ

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=autism%20playing%2 … P_WgSGAvTRTK755IQ

Дони
права е констанца че всички си плуваме във собствен коридор но освен това със сигурност всички се варим в един казан затова всеки от нас би те разбрал.

няма да коментирам случката . За мен начина е консултации с детски психолог и то постоянно и за вас и за него и то именно в този период за да не се затвърждават навици които после трудно ще се разбиват. Специалисти трябва постоянно да ви съветват какво да направите, какво да опитвате , различни подходи , защото  няма нужда да откривате топла вода - има си механизми просто трябва да се намери правилния за Гого.

Но
това което ми прави впечатление извън цялата случка е твоето състояние, а не състоянието на детето. Гого ми е ясен. Той е една малка душица която може да разчита само на вас родинините да не отпускате ръце в която и да е била ситуация и да се борите за него с все сили, защото във всяко дете има потенциал. Ако ти започнеш да плачеш и да се чувстваш жалка  тогава кой ще е опората на детето? Според мен проблемът е че при теб има разбиране на ситуацията но няма приемане. Защото ако приемеш че детето ти е различно чувството че си жалка въобще няма да те спохожда. Кое ти е жалкото в ситуацията? Аз не виждам нищо жалко. Аз виждам дете, което има проблеми с осъзнаване на това кога и как трябва да върши голямата работа ( и децата в норма в групата на моя син продължават да с напикават и даже надрискват ! ) и родител който се опитва да му помогне. Виждам една борбена майка със дете с проблеми.

Обаче обаче ...ако очакваш че факта че Гого е  с проблеми може да бъде скрит - това за съжаление няма как да стане. Може много мног да напиша по повода но мисля че е излишно . Всички тук разбират за какво става въпрос. Може би  е хубаво и ти да се консултираш със специалист, защото в тази ситуация ти трябва да си по възможност много спокойна и стабилна  за да може въз основа на това да имате напредък с детето.

re_ge,
имам предвид професионалните коридори в една обща дисциплина, каквато е медицината например. Знаеш, че в съседния коридор има някой, който плува по-добре някакъв друг стил и насочваш, тези които имат нужда от това към него. Както казваше един професор по ортопедия: "Аз съм по коляно, мога и глезен, ама д-р Х. е по-добър." 

Доника и мами,
Много се надявам проблемът, за който говорим, да е преходен.  Аз нямам личен опит и затова влязох в интернет. Видях какво пишат майки от САЩ, Великобритания и Канада. По отношение на покрусата и страданието, все едно, че са написани от една и съща жена. Наистина, всички сме в един казан и нещо, което се случва с детето на една от нас, утре може да се случи с детето на друга.

Нека изпратим добрите си мисли и пожелания на Доника и да я окуражим.  Но все пак най-важното  е каква е причината и да се направи така, че да се пресече действието, ако е възможно или поне да се достигне до положение, когато то ще е голямо изключение. Само така ще може да действа насочено.

Може, както казва една терапевтка да е сензорно (тактилно усещане, мирис и пр.),  да се предизвиква при очакване на нещо неприятно или желание за внимание, както и ако детето има стомашночревни проблеми.

Разбира се, че е най-добре да се направи консултация със специалист, но мисля, че е добре да се види и какво казват  майките, за които писах.

 
Ходя на психолог. То толкова проблеми имам на главата, че ме питат заради детето или заради себе си ходя. Определено и заради двамата, но нещо с владеенето не се справям за сега . Последния път споделих за "новите неща" в репертоара и ще работим по въпроса. Определено явно не мога съвсем да свикна със състоянието на детето и плащам Данък хорско мнение Неприятно ми е, че почнаха да ни избягват, но...не смятам да го крия в нас определено.
От линковете, които постна Констанца, благодаря - втория специално - без да искам съм "улучила". варианта с гащеризоните трябва сериозно да го осъществя, макар че много отдавна не съм купувала.


Още веднъж благодаря, защото сега като си изплаках мъката се чувствам по-нахъсана да се боря с проблема. Определено с идването на септември месец нервите ми са малко опънати, а искам да се настроя положително за тази градина, за да предам и добри емоции на Гого    


П. С. Бях ви питала за After Thomas - изчезнал е фаила от всички торенти, но намерих филма за Темпъл Грандин и се надявам тия дни да успея да го изгледам.

Konstanca
Пояснила си се прекрано, няма смисъл да подкачаш, не те критикувам , дори напротив оценявам верността на това сравнение. Защото басеинът в който вски от нас плува в своят коридор наистина е общ. И съм абсолютно съгласна че няма универсални методи и няма еднакви деца .  Затова и коридорите са различни .


Това са моментите в които зърното се отсява от плявата,  и в това не трябва да виждаш нищо лошо- просто клакьорите си отиват- оставай стойностните приятели. Специално ти писах за психолога защото е много трудно един родител подложен на такъв стрес да се прави сам с преминаването през различните етапи за които сме говорили много пъти. Стана ми болно от това как си се почувствала , не си го причинявай не го заслужаваш.

Аз за съжаление не мога да дам съвет в ситуацията. При нас детето заради СИД  дори при мисълта за голямата нужда имаше позиви на гадене. обаче всички с които работихме ни съветваха непрекъснато с най-разнообразни съвети, неща които дори не са ми идвали на ум- но аз нали не съм специалист. Опитахме различни похвати и накрая сполучихме ( стана за 3-4 месеца обаче) . Но и ние сме имали ситуации примерно на площадката на Мак доналдс или на плажа... (От служителите на Мак доналдс  останах приятно изненадана ).

Мами,
сигурно има и други майки, които само четат и имат подобни проблеми, но се притесняват да ги споделят. Ето още един линк на добър материал с обяснения и съвети http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=children%20spreadi … e5PGBBaIpqDYuMznw
Според мен, майките трябва да си изяснят, дали детето изпитва удоволствие, когато размазва фекалиите - от допира, миризмата  и нещо друго. Прочетох като съвет да се опита незабелязано да се достави алтернативно удоволствие като например пластелин, глина, пясък, някакви меки неща за мачкане като желе или пяна за бръснене, както и да се насочи вниманието към рисуване с пръсти. Да опитат да задоволят и предпочитанията му към остри миризми. Нещо, което на нас не ни харесва като миризма, може да е особено привлекателно за странните ни дечица - например миризма на потни крака, мръсни чорапи или гуменки. Нали много от вас са забелязали страстта към подушване на храна, дрехи и т.н.?
Една майка съветва детето да участва в почистването, но в материала, за който давам линк, се казва изрично майката де се прави, че нищо не е станало. Да почиства безизразно, да не се кара, да не го моли да не го прави, но да опитва да не му доставя благоприятни възможности (гашеризон или дреха с крачоли, хубаво изхождане). Тази тактика ми се струва по-добра за децата от спектъра. Казва се също, че за невербалните деца размазването на фекалии може да е начин за  привличане на внимание или отмъщение, което те постигат веднага и това им харесва - моменталния ефект. От опит с други прояви на нашето дете, които започват да се тушират с обяснения и молби, знам, че колкото повече реагирам на нещо, с което ме дразни, толкова повече удоволствие му доставям. Затова е по-добре да се правя, че ми е безразлично, но не винаги успявам.

Доника, аз случайно измислих, докато къпя Хриси в бебешкото корито й давам пате с дупка.Показвам как плува, докато се пълни с вода и как казва:"Па-па-па" и след това го изваждам от водата и го изтисквам и казвам: "Пишшш!".
Много й хареса и започна да повтаря това като игра.Така й насочих вниманието върху пишането.
Пробвай!При нас проработи.

Доника, възможно ли е това бъркане да е именно за по лесно изхождане, както казваш, а последвалото мазане на производството да е опит за отстраняване по стените на производството от пръстите. Имам смътни детски спомени на подобни подвизи от детската ни аудитория в предблоковото пространство. Мажеха се балконите, а през лятото тревата или като по умни широки листа от дърветата. На село има една трева с меки широки листа известна като тоалетната хартия на овчарите. Възможно ли е да се е превърнало в навик или дори стериотип. Ако е така - според психолозите правиш каквото каза констанца (нарочно ли си си написала името с малка буква - все се каня да те питам? Невъзможно е интелигентен човек - лекар при това да го направи случайно  ). Обаче. При Мишо това игнориране на проблемните поведения НЕ РАБОТИ. При него работи принципа- дете е като всички останали хора и следователно трябва да се възпитава. Ако не му се обясни, че дадено поведение е погрешно- ще си го смята за правилно и ще продължава, и продължава.............и продължава. При моето дете работи принципа - обяснявам, показвам, заменям неприятния стериотип с приемлив такъв. Предлагам - гащиризони, смяна на типа долно бельо - ако сега е със слипове - минете на боксерки, или обратното. Задължително винаги под ръка носни кърпи в джобовете. При първия удобен случай - дали в къщи или обществено място - вадиш от джоба салфетката и първо избърсваш дупето, а после размазаното - с обясниния. Винаги с носни кърпи в него. Личния пример който ще му дадеш - с лично показване как вие ползвате тоалетната хартия - ще акате заедно и ще бършете дупетата си пред него. Таткото ще пишка прав пред него - в позволените за това места. На обществени места - ще ползвате пред него носните хартиени естествено кърпи, които ще си вадите пред него от джобовете си - така, че да разбере какво се прави с тези салфетки в джоба му. Помисли си - това са само идеи, които проработиха с моето дете.

n_alex76
в другата тема прочетох споделеното от теб че изпадаш в моменти на паника и вдигаш кръвно ( не се съмнявам че причината е състоянието на детето ) . Малко по-късно си корегира поста като го махна но аз го запомних защото исках да ти пиша по въпроса.

При мен след поставяне на диагнозата на детето имаше един период от време, в който бях с панически пристъпи или не знам как по друг начин да нарека подобно състояние - моменти в които кръвното ми скача изведнъж, имам съсрцебиене, задух, дори нощем се събуждах от веднъж - сърцето ми бие като лудо, цялата съм потна, сякаш стените се срутват отгоре ми, очите ми са в сълзи - само се довличам до хола където мъжът ми работи на компютъра и не мога да заспя. Личната лекара ме посъветва да пия валериан на капки ( и да го нося със себе си ) или валериан глог и мента и да имам валидол, освен това ми беше предписала леко лекарство за кръвното. Тази комбинация от илачи както и спокойствието и мъдростта който направо струяха от мъжа ми много ми помогнаха (след няколко месеца спряхме лекарството за кръвното, валериана и досега го употребявам от време на време ако съм емоционално нестабилна). Доста след това си дадох отчет че пристъпите на паника драстично намаляха защото просто първо приех факта че съм родител  на такова дете ( благодаря на мъжа ми и психоложката ми )и второ че  имам надежда че всяко нещо което правим за детето му е от полза и го води напред към подобряване независимо от това дали става бързо или бавно.

Така че би било много хубаво ако споделяме тук и тези проблеми и се подкрепяме в преодоляването им.

Мами,
това са две стихчета от един не много известен, но много нежен поет, който можеше да бъде едновременно с това и силно сатиричен. Останали са само в главата ми.
"Спете мили, спете святи,
този свят е още жив, тук е мама
и ви пази
с цяла армия върби
и зенитчици герани."

" 'Добър път, далечен път' -
пеят птиците по жиците.
Ще се срещнем някой път
с плюс ли, с минус ли в частиците."

 

Катина, определено според мен бъркането е с цел облекчаване и се бърше навсякъде, защото не търпи да са му мръсни ръцете (преди не му пукаше) Той яде главно суха храна и изпражненията са му твърди. Явно го боли и установи, че с тази "клизма" става по-лесно. Понеже от 2 седмици насам го правеше слава богу упражнението на плочките в банята и малко се бях успокоила. Там съм го оставила да маже да прави каквото иска, после само мия с препарат и вода плочките. Събирам "како"-то и го с лагам в тоалетната с обяснението, че мястото му е там. Какво беше учудването ми снощи. Друг път чака аз да оправя мръсотията. Влизам в банята - няма нищо. Чувах го, че се пъне, но бях решила поне тази част от гледката да спестя, а и като е сам се изаква по-бързо. Попитах го - не си ли акал, бе мамо? А той ме хвана за ръка и ми показва тоалетната - събрал си ги и ги хвърлил вътре. Пуснахме двамата водата и така.
Иначе му е показвано многократно къде какво се прави. Дори брат му (понеже в баба му още ползва гърне), когато каже, че му се пишка, той услужливо го носи. Ядосва ме факта, че в яслата сядаше на гърне. Сега за ваканцията е целодневно в Пумпелина и там имаше само първия ден инциденти. В нас ме прави на луда имам чувствота. Спомена ли думата тоалетна или да се изпишкаме се гъне и бяга. Веднъж само ми е позволил на вън. А винаги го познавам кога му се пишка. Почва да се стиска отпред.

Когато започне мен да ме "стяга" пия едни хомеопатични хапчета - Седатиф. Все не мога да се наканя да ида за себе си на интервю при хомеопата на децата. Неговото мнение е, че за да са здрави едни деца първо трябва да е здрава тяхната майка. Не само физически, но и психически...

Доника, чудесни новини!
След като е осъзнал, че трябва да се хвърлят тези неща, скоро ще се отпусне и на гърнето.Пробвай да му даваш круша на парченца, повече течности.
15 храни, които действат като естествени слабителни против запек (констипация).
Мен също ме прави на луда, но при баща си не се прави на интересна.Там хлабаво няма.  
Работи метода: "Шамареску по дупеску".На мен не ми харесва този начин, но явно има авторитет от баща си.
_re_ge, намерих друга тема и затова редактирах поста си.Много добре си описала паник атаките.И при мен протичат по същия начин.
Аз от сватбата съм с валериан в чантата.Свекито навремето ме заплаши, че ако съм с було щяла да развали сватбата. Така получих първата си паник атака.
Късметлийка си с твоя мъж. Моят, като се напие започва да се заяжда.Не дай си Боже детето да вдигне 37.4 градуса и се започва едно мърморене... Въобще не се съобразява.
Аз отдавна съм приела състоянието на детето, но понякога като се замисля за реалността и ме обзема параноята.А като имам мъж, който говори, че детето няма бъдеше и ми иде да го
Благодаря за отговора!

В обедната почивка купих бои за рисуване с пръсти, пластелин, че нашият вече за нищо не ставаше и довечера ще творим След като пластелина компенсирал мачакането на акото - ще пробваме