ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 6

Фериде-страхтно!!! Стискам палци всичко да мине добре и съвсем скоро да ни се похвалиш, че имаш две прекрасни чертички!!!

Благодаря, Sunnyyy! Дай Боже! 

Споделям мнението, че ендометриозата, дори и без кисти или видими белези, че съществува, си създава проблеми. При мен нещата започнаха от невъзможност да забременея и то без някой някога при преглед да е забелязвал нещо нередно или аз самата да съм имала оплаквания. При фоликулометрии си имах овулация, проверявала съм и проходимост на тръбите, всичко ОК. Бяхме се насочили към проблемите със спермограмата на мъжа ми и поради това решихме да правим инсеминации (две, втората от които имаше нарастване на ЧХГ, но за кратко). След неуспеха решихме да финансираме един опит инвитро - започнахме със стимулация, от която развих хиперстимулация и така и не се стигна до пункция, заради високия естрадиол и многото фоликули в двата яйчника. От тук нататък започнаха моите проблеми с кистите, оказа се, че стимулациите са причината да се разрастне ендометриозата и в яйчниците и да стане видима вече на ултразвук. Затова ми е чудно как лекари съветват пациентките си болни от ендометриоза да се подлагат на стимулации за инвитро, струва ми се нелогично завъртане в омагьосан кръг. Моят лекар ми обясни, че ендометриомите отделят инхибин, който имитира възпалителен процес в организма и е причина да отхвърли ембриона, дори и ако се е получило оплождане. Затова си мисля, че не трябва да се допуска нелекуване, особено ако се цели забременяване.

Дестини, напълно съм съгласна и подкрепям всяка твоя дума.

Стимулациите са абсолютна противопоказаност при ендометриозата, да. Стимулира се и тя. Дори и Клостилбегит е стимулант за кистите,а какво да говорим при по-силните лекарства.

Но пък,аз лично познавам доста момичета забременели с малка киста.

Тогава какво излиза, че ЕМ и ин-витро са несъвместими неща ли?

Да кажем, че нестимулиран инвитро цикъл би бил по-разумно решение. И вярвам, че би имал по-добър изход както за майката, така и за ембриона. Аз съм фен на естествения подбор на организма да реши кой фоликул съдържа най-качествената яйцеклетка, която да овулира по естествен начин. Моята киста беше малка, 2 см, както докторите в операционната я наричаха "кистичка", но точно тя с появата си започна да ми прави луф синдром в здравия яйчник, а това значително влошава шансовете за забременяване. Разбира се има и изключения и много се радвам на шанса на момичетата, които успяват и без лечение, това е страхотна победа над болестта! Доказателство е, че макар и ендометриозата да ни слага под общ знаменател, организмите ни реагират по различен начин и подхода към лечението трябва да е индивидуален. Кураж момичета и дано всички сбъднем мечтите си!

Много се радвам на доктори,които лекуват индивидуално според случая,а не по схема.

Тъй като и аз съм диагностицирана с ЕМ, за себе си реших варианта с лечение и след това ин витро. Не че някой доктор ми предложи вариант без лечение, но сериозно се бях замислила дали да не мина директно към ин витро (предвид редица обстоятелства). Не ми се искаше да отлагам сбъдването на мечтата за бебче с още редица месеци, но пък от друга страна се притеснявам много гадината да не се появи пак и нещата да станат още по-зле 
Сега съм на втора инжекция, надявам се док да каже че ще ми слага само 4, а не 6, че се чувствам доста зле от тях 

Аз също  Оперираха ме преди 1месец (06.06.13), никога няма да забравя тази дата. Колко страх, колко мислене, колко негативни емоции и накрая разбираш, че е за добро (може би). Операцията ми беше при Д-р Калчев, клиника "Малинов" По форумите изчетох много положителни неща за този лекар, но и аз без да се замисля, казах, че няма какво да губя. Нямах съмнения за ЕМ, просто ми направиха лапарото, за един полип и "проверка". От там изкочи лезия на ЕМ или нещо такова, както е описано в експертизата ми. Уплащих се! Толкова гадни неща бях прочела за тази ЕМ, най-много се страхувах от рецедив. Д-р Калчев ме увери, че при мен лечение не е нужно и щом той ми го казва, значи е така. Учудуих се! Върнах се вкъщи и по форумите установих, че повечето, да не казвам всички са подлагани на подобно лечение. Последваха отново разговори с акушерки, с Д-р Калчев. Отговорите му бяха едни и същи! "На теб лечение, не ти е нужно" Попитах го защо, а той ми отговори, че всеки човек е индивидуален, както със своят характер, които се изгражда от утробата на майката, така и със своите болести, нищо, че те са еднакви с много хора, много жени, След тези думи, аз просто спрях да си задавам въпроса "ЗАЩО!?" и доверието, което имам в този лекар, е много повече от доверието, от лекари преди него. Дано не се лъжа ... За последните 2години на въпроса "Защо не става" търсих съветите на не един, като почнах от Ст. Загора, минах през Пловдив, и завърших със София. Никои не подходи така, както трябва.  Но моят съвет е към всички момичета в подобни ситуации е ...
 ИМАЙТЕ ДОВЕРИЕ НА СВОИТЕ ЛЕКАРИ, АКО ЛИ НЕ, ПРОСТО ГИ СМЕНЕТЕ!
  Исках да разкажа моята история, макар месец по-късно да е рано да се каже и даде + резултата, но за първи път от 2години насам - аз истински вярвам в това!

Destiny, вероятно си напълно права, но нали все пак на болните от ендометриоза, които не се повлияват от лечението, им казват, че единственият им шанс е ин витро?
Факт е, че шансът е по-малък отколкото при другите, но все пак това е единственият шанс.

Моята стимулация не беше много силна. Е не е и като да си на естествен цикъл....

Здравейте , аз да се запиша с една добра новина, 82 дена след последната инжекция сме ве4е с менструация,за вси4ки 4акащи да не губят кураж ,4е и аз много се бях хвърлила в паника и какви ли не мисли ми се въртяха в главата,сега идва най-хубавата 4аст ''БЕБЕПРАВЕНЕТО'',хахаха

Eliroyal

Здравейте момичета, от много време не съм писала в този форум. Основната причина да се включа в темата е да споделя за Похода срещу ендометриозата, който се организира на 13 Март 2014 година. Хиляди жени ще участват в най-различни места по света. Аз се включих като доброволец и ще участвам в похода във Вашингтон. Все още няма представител за България. В този форум участват много жени засегнати от тази коварна болест, дали някоя/накои от вас не биха се нагьрбили с организацията на събитието в България? Мисля че колкото повече жени по света участват, толкова по-добре. Определено информация за болестта и нейното третиране не е широко разпространена, не само сред хилядите жени и момичета, които страдат от болестта, но и сред лекарите които би трябвало да я третират.

http://www.millionwomanmarch2014.org/


Без да ви занимавам с личната си история в детайли, на бьрзо ще споделя, че бях диагностицирана с тежка ендометриоза (4 степен) преди две години. След 3 неуспешни инсеминации и едно инвитро, бях насочена към лапароскопия. На ултрасаунд ясно се виждаше 4 сантиметрова ендометриома. Въпреки това ми беше казано, че тя не е проблем и така пропилях половин година (колко съм била наивна...). Лапароскопията продължи 4 часа, но ендометриомата не беше отстранена, бяха изгорени много лезии и ендо огнища, премахнат бе апандисита ми. След още 3 неуспешни цикъла инвитро, отново се подложих на лап, този път при друг хирург. Нова 4 часова операция, този път ендометриомата беше отстранена и яйчника напълно реконструиран. За 2 години имам 2 лап-а, 6 инвитрота и все още няма бебе. Най-вероятно за мен е вече твърде късно и пораженията от болестта са необратими.

За мен диагнозата ендометриоза беше гръм от ясно небе. С години съм живяла с много ясни симптоми, а не съм била диагностицирана. Умрях си от срам, защото се смятам за интелигентна и разтропана жена, а се оказа че не знаех нищо за най-очевадните симптоми на болестта.

Не съм чела всички страници на темата, но ще споделя накратко и ще дам няколко линк-а. Извинявам се ако информацията е повторение.

Ендометриозата е автоимунно заболяване, което не се лекува. Третира се, и почти винаги има рецидив. Не е ясно какво предизвиква болестта, но се знае че жените с еднометриоза имат излишен естроген. Ендометриозата влияе на забременяването по два начина:

 - създава физическа бариера (запушени тръби)
 - създава токсична среда в тялото, която влияе на качеството на яйцеклетките и на имплантацията. Жените с ендометриоза често имат имунологични проблеми както и намален яйчников резерв и не реагират добре на стимулации.

http://www.preventmiscarriage.com/Reproductive-Immunology/Non-Im … ndometriosis.aspx

Ендометриозата може да има ясно изразени симптоми или никакви симптоми. Жени с първа степен на болестта могат да имат по силно изразени симптоми от жени с 4-та степен. Проявата на болестта е различна при всяка жена.

http://www.endo-resolved.com/symptoms.html

Когато хирургическа намеса е неизбежна, важно е лезиите и ендо огнищата да не се горят, а да се изрязват. Др. Сечкин е хирургът, който направи втория ми лап:

http://www.drseckin.com/laparoscopy/what-does-deep-excision-mean

За да се намали излишния естроген и възпаление в тялото се препоръчва анти възпалителна диета без глутен, захар, кафеин, млечни продукти, алкохол. Този линк има някои интересни идеи както и препоръка за използване на серапептаза.

http://www.cureendometriosis.com/natural-healing/


Надявам се да съм била полезна и да успеем да организираме група която да участва в похода и да разтространява информация за болестта в България.

[/quote]
Destiny, вероятно си напълно права, но нали все пак на болните от ендометриоза, които не се повлияват от лечението, им казват, че единственият им шанс е ин витро?
Факт е, че шансът е по-малък отколкото при другите, но все пак това е единственият шанс.

Моята стимулация не беше много силна. Е не е и като да си на естествен цикъл....

[/quote]

Feride, кураж мила, искрено ти желая тези големи усилия, които полагаш да се увенчаят с успех, не исках да звуча така песимистично, на теб сега най-малко това ти трябва.  Чакам те с нетърпение и стискам силно палци за теб да споделиш положителен резултат след няколко дни. Кога всъщност трябва да правиш тест?