- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя
.... просто ми действа успокояващо Отговорих с опция 3
За църквата съм съгласна, че действа някак си умиротворяващо на душата. Когато съм там и паля свещ за здраве, оставам за малко загледана в иконите.
Но бих посетила старинни гробища, подобни на снимката, за едно съм съгласна, че там тишината е повече от където и да било другаде.
Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя
.... просто ми действа успокояващо Отговорих с опция 3
За църквата съм съгласна, че действа някак си умиротворяващо на душата. Когато съм там и паля свещ за здраве, оставам за малко загледана в иконите.
Но бих посетила старинни гробища, подобни на снимката, за едно съм съгласна, че там тишината е повече от където и да било другаде.
В Париж са туристическа атракция.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80_%D0%9B%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B7
Преди няколко дни отидох,този път за мен беше различно,не ми се тръгваше,сякаш човекът искаше да поостана с него. За предишни пъти когато съм ходела,не съм се чувствала така,но и хората не бяха така близки,както сега.Сега ми е по-спокойно и следващият път когато усетя,че трябва да отида,ще го направя без да отлагам,както до сега.
Не, рядко ходя ... Понякога нямам възможност, друг път - желание ... Не искам непременно да мисля за смъртта на близките на сърцето ми хора...
Предпочитам да погледна снимката им вкъщи и да мисля за тях по друг начин, отколкото да стоя часове на гробищата.
Обичта към починалите близки, мъката по тях, споменът, почитта могат да се изразяват и по други начини ...
Понякога изпитвам нужда да отида обаче ... не мога да го обясня. Не го правя непременно на Задушници, на годишнините и т.н. ..., а когато аз реша и го искам.
Предпочитам да погледна снимката им вкъщи и да мисля за тях по друг начин, отколкото да стоя часове на гробищата.
Обичта към починалите близки, мъката по тях, споменът, почитта могат да се изразяват и по други начини ...
Понякога изпитвам нужда да отида обаче ... не мога да го обясня. Не го правя непременно на Задушници, на годишнините и т.н. ..., а когато аз реша и го искам.
Категорично не ходя. И на погребения не ходя. Не ми е понятен култът към смъртта.
За мен близките ми са живи в сърцето ми и в спомените ми и не са в земята /там е само тленното от тях - "прах при прахта и пръст при пръстта"/.
Не изпитвам негативни усещания, свързани с гробища, но и не изпитвам нужда да ги посещавам. Не разбирам необходимостта някъде да си "общувам" с пръстта.
Няма ден, в който да не си спомня за близките, които съм изгубила. И това ми носи далеч повече покой и усмивка от хубавите спомени.
За мен близките ми са живи в сърцето ми и в спомените ми и не са в земята /там е само тленното от тях - "прах при прахта и пръст при пръстта"/.
Не изпитвам негативни усещания, свързани с гробища, но и не изпитвам нужда да ги посещавам. Не разбирам необходимостта някъде да си "общувам" с пръстта.
Няма ден, в който да не си спомня за близките, които съм изгубила. И това ми носи далеч повече покой и усмивка от хубавите спомени.
Понякога изпитвам нужда да отида обаче ... не мога да го обясня. Не го правя непременно на Задушници, на годишнините и т.н. ..., а когато аз реша и го искам.
разбирам те отлично
Мисля, че гробищата са най-малко елегантният начин да се помнят покойниците. Единствената причина да ме кефят е, че някой ден ще накарам някой да изпише култовото:
"This is not dead which can eternal lie
And in strange eons even death may die."
Обаче предпочитам следното:
Do not stand at my grave and weep,
I am not there; I do not sleep.
I am a thousand winds that blow,
I am the diamond glints on snow,
I am the sun on ripened grain,
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft star-shine at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
"This is not dead which can eternal lie
And in strange eons even death may die."
Обаче предпочитам следното:
Do not stand at my grave and weep,
I am not there; I do not sleep.
I am a thousand winds that blow,
I am the diamond glints on snow,
I am the sun on ripened grain,
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft star-shine at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
Повечето гробищни паркове тънат в бурени и са запустели.Но не трябва да е така поне докато сме живи трябва да поддържаме гробовете на починали хора.Та те са хора и са били част от нас и са били със нас!Не е задължително човек да ходи в черно облекло за да изразява скръбта си към тях и да плаче!Нали като отидем на гроба на даден човек като че ли се срещаме със самия човек независимо от факта че е заровен 2-3 или 4 метра под земята.
... поне докато сме живи трябва да поддържаме гробовете на починали хора....
Това "трябва" ми вади очите. Какво "трябва" е въпрос на личен избор и разбирания.
Ето, аз не приемам гробището като "последен дом" на любимите ми хора. Дори не виждам необходимост да има обозначен гроб (освен ако не е по хигиенна гледна точка). Камо ли да го превръщам в градина или да отнемам от времето си за живите...
Задължителността звучи като опит за вменяване на вина.
Препоръчани теми