ходите ли на гробища често

Човек остава жив и след смъртта си когато хората го помнят такъв какъвто е и е жив в сърцата им.Убедена съм и вярвам че душата е безсмъртна и не умира никога.Човек може да почине но душата Не!

Е, и ти сега! Аз така се надявах, че един ден и душата ми ще намери покой, а то какво стана? 

намира, да.
Зависи колко е извисена и от колко (още) прераждания има нужда... Но в един миг намира покой.

Момичета, имам едно питане, ако можете, моля да ми отговорите.

Днес съм на панахида на близък човек, която ще се проведе в черква.

Въпросът ми е да нося ли цветя?

Това е, благодаря.

Не съм ходила, но за църквата едва ли ще е необходимо.
Ако след това ще се поклоните на гроба на човека, си трябват, да.
Бих взела за всеки случай.

Не !

Благодаря за отговорите момичета.

Не взех цветя, а и никой друг не носеше.

Благодаря отново.

Много рядко ходя на гробища......на едните ми баба и дядо(на мама родителите)които са на село погребани.На починалите роднини на мъжа ми например също съм ходила един-два пъти.....но честно да ви кажа хич не ми е приятно.Много често за да стигнеш до един гроб,трябва да минеш напрово през много други такива.....стъпвайки върху тях усещането е...... там например са един въз друг......гробовете......тук в София е малко по-цивилизовано може би.....но пък ми се струва доста по-страшничко.....пълно с цигани,неудобен транспорт,трудно намираш гроба,луташ се доста докато откриеш правилното място......
Татко почина наскоро.
Реших да го кремирам.Не знаех каква е неговата воля,нямах кураж да го попитам преживе
В момента имам доста конфликти с неговите братя и сестри поради тази причина,но гледам да не им обръщам внимание.....
Всеки момент ще ми се обадят от агенцията,за да отида и да му взема урната с пепелта. Сега съм в размисъл какво да направя с нея точно,да ли да я държа в неговия дом,да ли в моя дом,където живея със семейството си,да ли да я разпръсна някъде(където е прекарал детството си или където е обичал да ходи на риба) или да я сложа в урнова ниша....но за последното имало свободно място само в Бакърена фабрика....което си означава все едно да отида на гробище......
Роднините му например ми казват,че ще е голям грях ,ако я "хвърля" просто ей така,и че никога няма да ме погледнат повече....те искат урнополагане в гроба на дядо ми(бащата на татко) за да могат да ходят на помени,да се молят за душата му и да слагат цветя.....според думите им.......ама те половината са в чужбина.....та се чудя колко често ще ходят а аз не искам да се обременявам с ходене на гробища,почистване и подържане на същото и лутане между много други такива.Като им казах,че може да си запазя урната за мен.....и да я държа в къщи.....започнаха да ми викат....."на 40-я ден,на 6-я месец у вас ли да идваме? Може ли такова нещо?"Едната му сестра ми каза,че го сънувал,че идвал при нея и я хващал за краката,че и искал цигара ,че нещо не бил доволен,аман от артисти....
Решила съм като взема решение какво да правя с урната и пеплта на никого да не казвам какво ще е то.....
Каквото почувствам със сърцето си....това ще направя...татко няма да има нищо против......Почивай в мир тате!

 TiFoNi 
Разбирам прекрасно всяка твоя дума...
Ние също още не сме разпръснали пепелта на свекърва ми, защото няма как да стигнем точно сега до морето. Но урната сега е в нейният дом, където направихме 40-те, с поп и опело, както си му е редът. И където се събрахме всички, за да я почетем.
Отецът също изказа мнение, че може малка част да се разпръсне, но било хубаво и да се урноположи.
Обаче свекървата не искаше да има гроб, в никакъв случай.
Така, че ние също ще действаме според нейното (пък и нашето) виждане и хич няма да се съобразяваме с мнения и роднини (а тя няма такива, освен мъжът ми - нейния син).
Никой няма да ни върне загубените ни близки, нека пазим вечно спомена за тях. Всичко друго е маловажно...

И аз смятам че споменът за починалите трябва да се запази жив!Никога не трябва да бъдат забравяни а да се почитат защото смъртта е нещо неизбежно и ще се случи на всеки един от нас.Трябва да се приеме факта че не са между нас но духовната връзка с тях е важна.Аз все си мисля че виждат и знаят всичко и по един или друг начин помагат и от отвъдното на живите.

Много тъжна  и ... страшна тема ...

Ужасни неща прочетох !!!
От това , че на гробища ходят хора , които страдат от гузна съвест пред покойника , до потрисащата дума мърша !!!
Отвратих се ... Не вярвах , че има такива хора , способни на такова мислене ...

Сега вече ми става ясно , защо има толкова изоставени и пустеещи гробове , обречени да тънат в бурени ... Досега си мислех , че са на самотни хора , без близки , или на такива , чиито близки са в чужбина , но вече разбрах , че много хора не желаят да се грижат за поддържането им ...

Аз ходя , редовно . Отнема ми 3 часа , далече е , но не бих имала душевен мир , ако знам , че гробът на татко е пустеещ и тревясал ... Той толкова умееше да се грижи за цветя и градина ...

За жалост гробът му е обграден от такива пустеещи гробове ... Колкото мога , гледам и там малко да скубя тревите , но пък не е мое задължение ...

Ходя поне веднъж в месеца , лятото поне по 2 пъти , слагам свежи цветя , почиствам , паля му свещичка , присядам отстрани и му разказвам за всичко , което се случва с нас . Тръгвам си с чувство на лекота и спокойствие .

За себе си съм поръчала да ме кремират .



Напълно споделям това ! 

Тъжна е темата но е част от живота на всички хора.Няма вечни хора всички рано или късно умират докогато на човек му е писано...няма как да се избегне смъртта.

Не ходя изобщо на гробищата.Първо, защото не живея в населеното място, където са погребани роднините ми.Второ, защото нямам все още /слава богу/ починали съвсем близки хора.И трето, самите гробища не ми харесват като идея за "вечен дом".Аз съм заявила твърдото си желание за кремация , когато му дойде времето, и съм се погрижила за финансовата страна още отсега.Не искам да лежа в гроб и децата ми да се грижат за него.Неееее.

Тези , които не искат да ходят на гробища могат поне да направят гробовете отгоре по подобен начин , за да не тревясват и  да не се налага на други хора , като мен , да търсят начин да облагородяват района .

Доста по-грозното от гледката на такъв гроб е обсъждането му.
Щастлива мама, гледай си твоите гробове и си премълчи за чуждите. Може да не се интересуват хората, може да са починали близките, може да са в чужбина, може да са далече и да нямат пари да поддържат нещо, което е за мен безсмислено да се поддържа. Написа го веднъж и като видя, че никой не ти припява, реши да го натякваш. Приеми, че хората възприемат смъртта и скръбта различно и външната обвивка не им е толкова важна, колкото на теб, че да ти е приятно да коментираш.