- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
Когато раздавам храна, не стоя до човека да чакам да я изяде. Просто приготвям хубави неща,не отбий номер. И знам, че се изяждат. За помен приготвям храна, все едно посрещам гости. Каня приятелите на мъжа ми, тези, които са ни идвали на гости. Спомняме си за него. Последния път много плакахме, споделяхме..... и пак се посмяхме на шеги, които са негови. Наистина усещахме, че е при нас.....
За баба помените ги правим само с брата на баща ми и неговото семейство. Пак така...баба казваше така, иначе. Храната не остава. Душите се успокояват, близките не са забравени, в сърцата и спомените ни са.
За баба помените ги правим само с брата на баща ми и неговото семейство. Пак така...баба казваше така, иначе. Храната не остава. Душите се успокояват, близките не са забравени, в сърцата и спомените ни са.
Леле, каква тема.
Щом някого го влече да ходи по гробища, нека си ходи. Проблем има само, когато почнат да влачат "хора като мен". Има едни погребални агенти, които се изживяват като церемониал-майстори - постоянно ти нареждат какво да правиш. Направо те ръчкат.
Не смятам, че на някого "ще му откажат място в Рая", само защото съм отказала да се цапам с пръст, да поливам вино и други глупости. А това с храната на гроба или пък после е направо гнусно. Веднъж един такъв активист се възползва от разсеяността ми и ми набута някакъв пакет в ръцете. Естествено, че го хвърлих. Какво очакват, не знам.
Щом някого го влече да ходи по гробища, нека си ходи. Проблем има само, когато почнат да влачат "хора като мен". Има едни погребални агенти, които се изживяват като церемониал-майстори - постоянно ти нареждат какво да правиш. Направо те ръчкат.
Не смятам, че на някого "ще му откажат място в Рая", само защото съм отказала да се цапам с пръст, да поливам вино и други глупости. А това с храната на гроба или пък после е направо гнусно. Веднъж един такъв активист се възползва от разсеяността ми и ми набута някакъв пакет в ръцете. Естествено, че го хвърлих. Какво очакват, не знам.
За раздаването на жито и друга храна може но само на тесен кръг от хора които са близки на покойника!
Раздаването не храна не е задължително , нито ходенето на гробища , нито заяждането по темите и иронизирането на това , което другите правят .
Аз пък съм готова да се обзаложа, че повечето хора, които вземат и изяждат храната, раздадена за починал, не го правят от уважение към него. По-скоро са водени от страхове. "Какво ще кажат хората, ако не изям храната?" "Ами ако ме сполети нещастие заради това, че изхвърля това гадно, сухо жито?" "Абе бай Стоен беше пияница, побойник и злонравен. Дали духът му няма да ме погне?"
Що за мислене ?
Не познавам такива , дето приемат храна от страх ...
Много примитивно ...
Аз пък съм готова да се обзаложа, че повечето хора, които вземат и изяждат храната, раздадена за починал, не го правят от уважение към него. По-скоро са водени от страхове. "Какво ще кажат хората, ако не изям храната?" "Ами ако ме сполети нещастие заради това, че изхвърля това гадно, сухо жито?" "Абе бай Стоен беше пияница, побойник и злонравен. Дали духът му няма да ме погне?"
Що за мислене ?
Не познавам такива , дето приемат храна от страх ...
Много примитивно ...
Хепи мама, с никого не се заяждам и никого не иронизирам. Просто ми е интересна логиката, обосноваваща тази традиция. Тя явно е различна според разчлични хора, а касае едно и също събитие.
А дали на теб ти се ще или не, хората сме част от животинския свят. Като такива сме по-подвластни на инстинктите и страховете си, отколкото си даваме сметка. Това прави мисленето ни примитивно в основата си. Единствено възпитанието ни е научило да се стараем да подтискане тези си примитивни пориви. Ако пък те са по-силни от нас, често ги крием. Сиреч това, че не признаваме, че носим примитивното в себе си не значи, че го нямаме.
Да не говорим, че никога не можеш да си сигурна какво има в ума и душата на друг човек, освен ако не си в състояние да чуеш мислите му.
Прибави към всичко това и факта, че българите са предимно суеверни, а не вярващи и ще разбереш гледната ми точка.
А дали на теб ти се ще или не, хората сме част от животинския свят. Като такива сме по-подвластни на инстинктите и страховете си, отколкото си даваме сметка. Това прави мисленето ни примитивно в основата си. Единствено възпитанието ни е научило да се стараем да подтискане тези си примитивни пориви. Ако пък те са по-силни от нас, често ги крием. Сиреч това, че не признаваме, че носим примитивното в себе си не значи, че го нямаме.
Да не говорим, че никога не можеш да си сигурна какво има в ума и душата на друг човек, освен ако не си в състояние да чуеш мислите му.
Прибави към всичко това и факта, че българите са предимно суеверни, а не вярващи и ще разбереш гледната ми точка.
Фея, бих искала да те помоля да спреш да пишеш в тази тема.Ако толкова те вълнува
тази традиция, има религиозни форуми, където може да намериш повече информация.
Разбрахме мнението ти, много пъти го повтори.
Българите са примитивни, ходят на помени от страх и ядат жито, защото си мислят, че бог ще ги накаже.
Или починалият ще ги подгони.
тази традиция, има религиозни форуми, където може да намериш повече информация.
Разбрахме мнението ти, много пъти го повтори.
Българите са примитивни, ходят на помени от страх и ядат жито, защото си мислят, че бог ще ги накаже.
Или починалият ще ги подгони.
Ама точно там е работата, Deep, че това не е религиозна традиция. Това е народен обичай, който е бил продиктуван от някакви обстоятелства много, много отдавна, още преди да бъде прието християнството. Ако "подаването" на храна за "Бог да прости" беше ритуал, наложен от Библията, тогава той щеше да е описан в нея и да се практикува от всички християнски деноминации, а не само в източно православната.
Раздаването на храна след опело за помен е култова традиция, не религиозна.
И те моля да не изкривяваш това, което съм написала в този и предишни мои постове. Всяко нещо, извадено от контекст, може да звучи ужасно. Особен като е цитирано грешно.
Раздаването на храна след опело за помен е култова традиция, не религиозна.
И те моля да не изкривяваш това, което съм написала в този и предишни мои постове. Всяко нещо, извадено от контекст, може да звучи ужасно. Особен като е цитирано грешно.
Ама разбира се! Нито се опитвам да спирам хората да ходят на гробища, нито да дават храна. Щом им е на сърце и щом им помага, нека правят каквото сметнат за правилно.
Това обаче не ми пречи да питам за идеята на ритуала, нали? Или търсенето на логика се смята за неучтиво до степен да бъда помолена да напусна темата?
Това обаче не ми пречи да питам за идеята на ритуала, нали? Или търсенето на логика се смята за неучтиво до степен да бъда помолена да напусна темата?
Ама разбира се! Нито се опитвам да спирам хората да ходят на гробища, нито да дават храна. Щом им е на сърце и щом им помага, нека правят каквото сметнат за правилно.
Това обаче не ми пречи да питам за идеята на ритуала, нали? Или търсенето на логика се смята за неучтиво до степен да бъда помолена да напусна темата?
Това обаче не ми пречи да питам за идеята на ритуала, нали? Или търсенето на логика се смята за неучтиво до степен да бъда помолена да напусна темата?
Фея, не мисля, че ще намериш логика. Тези неща се правят, за да донесат утешение на близките, както каза някой по-горе. Аз живея живота си като абсолютен реалист, твърдо съм стъпила на земята, обаче когато става въпрос за починалата ми майка, емоциите вземат връх и тогава не само, че не търся логика, а не желая да търся логика. Струва ми се вулгарно (моля да не се обиждаш, защото не това е идеята ми), да търсиш логика в това, как човек изживява мъката и страданието си. Една майка, изгубила детето си не се и замисля дали има логика в действията и, защото в този сценарий логика просто няма.
Мисля, че начина, по който се изразяваш "бърка в душите" на някои от пишещите тук. Звучи някак си клинично и лишено от емоции. Отново, извини ме, ако съм те засегнала.
Фея, не мисля, че ще намериш логика. Тези неща се правят, за да донесат утешение на близките, както каза някой по-горе.
...
Мисля, че начина, по който се изразяваш "бърка в душите" на някои от пишещите тук. Звучи някак си клинично и лишено от емоции. Отново, извини ме, ако съм те засегнала.
...
Мисля, че начина, по който се изразяваш "бърка в душите" на някои от пишещите тук. Звучи някак си клинично и лишено от емоции. Отново, извини ме, ако съм те засегнала.
Аз самата още от началото на темата твърдя, че тези традиции са се появили и съществуват за спокойствието на живите близки. Потърсих логика, защото мнозина тук защитаваха обратната идея: че ходенето на гробища, помените и пр. се правят за починалите...
Благодаря ти за прямотата
Аз самата още от началото на темата твърдя, че тези традиции са се появили и съществуват за спокойствието на живите близки. Потърсих логика, защото мнозина тук защитаваха обратната идея: че ходенето на гробища, помените и пр. се правят за починалите...
Аз самата рядко ходя на гробища, защото като се сетя за там и ми изплува сравнително скорошния спомен за погребението на баба ми. Тя искаше да е в същия гроб с дядо ми и аз не мога да забравя как вдигнах една торба за да я преместя и някакви хора ми казаха "Не пипайте, това са другите кости", т.е. костите на дядо ми. Още един безумен обичай или процедура. Един път годишно плащам на погребална агенция за да почистват гроба и след това отивам и садя някое цвете. Знам, че баба ми и дядо ми не са там, те са всеки ден в главата ми, не са в гроба. Ходя макар и рядко само защото, ако не го правя баба ми би казала: "Срамота!" Храна не приготвям и не подавам. Нито знам как и какво се прави, нито искам да знам.
За мене цялата концепция на нашите погребални обичаи е твърде мрачна и натоварваща, но който както го разбира.
