- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
Айде тогава да се уточни, моля, до кое коляно имам ангажимент върху гробовете?Че да знам как да си организирам оттук нататък съботите и неделите, и финансите, за да го пътувам из цялата страна. 
Какво предлагаш да ти изработя идея за законопроект ли? И направо да го внасяме за гласуване...какво толкова...
Всъщност, не е смешно, един ден и това ще стане, кълна се че ще направя всичко по въпроса този болезнен въпрос да бъде решен.Може спокойно да се помисли над някакъв вид "замразяване" на определен гроб, за който няма грижещи се. Това може да стане точно по типа показан по-горе от хепи мама.
Като сте почнали темата - ми, наистина до кое коляно точно имаме ангажименти за гробовете? То, наистина ще ми трябва всеки уикенд да си отделя едно 3-4 часа да мина през целия град и да обиколя гробищата докат оправя гробовете на родата....Че някои са от началото на миналия век и сигур са буренясали яко понеже преки живи наследници там не са останали, ама на мен ми се падат вече 3-4-ти братовчеди 
Просто на гробищата не могат да ме накарат да ходя и то доброволно, та каквото ще да стане! Там е фрашкано от крадливи мангали и аз непрекъснато се оглеждам със страх откъде кой ще ми излезе. Освен и разни психично болни клошари, които поникват от нищото, крадейки цветятя и храната. А, не мерси съм
А като дойде моя ред съм казала - кремация и разпиляване на праха, никакви щуротии с опяваници по гробищата не искам да причинявам на дъщеря ми!
Просто на гробищата не могат да ме накарат да ходя и то доброволно, та каквото ще да стане! Там е фрашкано от крадливи мангали и аз непрекъснато се оглеждам със страх откъде кой ще ми излезе. Освен и разни психично болни клошари, които поникват от нищото, крадейки цветятя и храната. А, не мерси съм
А като дойде моя ред съм казала - кремация и разпиляване на праха, никакви щуротии с опяваници по гробищата не искам да причинявам на дъщеря ми!
Насила никой не ходи то е ясно въпрос на желание е човек да отиде.Аз лично ходя защото вярвам че починалите искат да виждат живите хора и искат поне за малко живите да са близо до тях.
А аз вярвам, че душата на починалия е някъде другаде-или в друго измерение, или някъде около нас в пространството, но не и точно на гроба.
Как душата би могла да бъде на гроба, щом физическата смърт предполага отделянето на душата от тялото?!
И, ако душата запазва характеристиките на човека, който я е оформил, нима тя би искала да се закотви на гробищата? При положение, че има цяла Вселена за опознаване и няма вече никакво ограничение в скоростта на придвижване!
Аз онзи ден отидох на гроба на дядо ми, минавах на близо, имах време и се отбих. Беше буренясало, поизчистих, запалих свещичка, сложиш цветя и си тръгнах. Стана ми мъчно, но нищо повече. Най-вече мъчно, че той толкова ни обичаше, а никой не намира време да отиде, да поизчисти (в това число и аз) 
Аз искам да ме погребат и отгоре една плоча, без треви и китки. Много по-добре е така.
Иначе писах, че като отида на гробищата се чувствам, че все едно отивам на гости на починали роднина, дори разказвам добрите новини, които са се случили наскоро. Не вярвам, че всеки един момент, че са до нас, няма как просто да бъдат едновременно при всички.
Аз искам да ме погребат и отгоре една плоча, без треви и китки. Много по-добре е така.
Иначе писах, че като отида на гробищата се чувствам, че все едно отивам на гости на починали роднина, дори разказвам добрите новини, които са се случили наскоро. Не вярвам, че всеки един момент, че са до нас, няма как просто да бъдат едновременно при всички.
няма как просто да бъдат едновременно при всички.
няма как просто да бъдат едновременно при всички.
За мен духът е енергия и няма как да бъде на 10 места едновременно и постоянно. няма как просто да бъдат едновременно при всички.
Сега само предполагаме и гадаем. И всеки си вярва в неговите теории, които му помагат по-лесно да преживеят загубата на близък човек. Много е важно да вярваме че са концентрирана енергия и светлина и че просто са в друг свят паралелен на нашия