Здравейте!
Влизайки в сайта, винаги съм се молила да не ми се налага да поглеждам в този форум, но уви. Искрено съжалявам за всеки, който е имал повод да пише или чете тук и на всички пожелавам никога вече да не изживяват подобно разочарование!
Ето и моят случай: с голяма радост приех хубавата новина. На първият ми преглед при док казаха, че имам киста (5,5 см), която не била опасна. С времето намаляваше. Изписаха ми фолиева киселина, дуфастон и но шоа, които пиех до 14 г.с. Към 10 г.с. лекарят ми каза да спра дуфастона и но-шпа, като два дни по-късно получих зацапване с леко прокървяване и отново ми назначи да ги пия (не знам дали да търся връзка между спирането на лекарствата и зацапването). Ден преди записания ми час за 4д, когато с нетърпение очаквах да разбера пола на мъничето ми, отидох на лекар, заради няколко капки доста воднисто течение. Прегледаха ме на магарето - каза, че не било от околоплодния мехур. Когато ме видя на ехографа каза, че сърчицето е спряло преди няколко дни.
Последва предизвикано раждане, кюртаж, огромна болка (не физическа). Чакам резутати след седмица от хистология на плацентата и генетично изследване на плода.
Четох доста теми, много жени за съжаление са преживели това. Но почти никой не споделя какви причини за случилото се са установени. Това е въпросът ми към вас.... каква причина ви дадоха накрая?
Знам, че след един аборт лекарите казват, че се случва инцидентно и т.н., но нима има някой, който би искал да остави следващата си бременност на случайността??? Аз не бих. Ще се подложа на колкото изследвания е нужно и финансово мога да си позволя, за да разбера.
Моля, споделете - защо се случи при вас, с какво изследвания го установихте?
Благодаря на всички, отделили време и внимание да ми отговорят и отново - искрено съжалявам, че е трябвало да преживеете тази загуба!
Влизайки в сайта, винаги съм се молила да не ми се налага да поглеждам в този форум, но уви. Искрено съжалявам за всеки, който е имал повод да пише или чете тук и на всички пожелавам никога вече да не изживяват подобно разочарование!
Ето и моят случай: с голяма радост приех хубавата новина. На първият ми преглед при док казаха, че имам киста (5,5 см), която не била опасна. С времето намаляваше. Изписаха ми фолиева киселина, дуфастон и но шоа, които пиех до 14 г.с. Към 10 г.с. лекарят ми каза да спра дуфастона и но-шпа, като два дни по-късно получих зацапване с леко прокървяване и отново ми назначи да ги пия (не знам дали да търся връзка между спирането на лекарствата и зацапването). Ден преди записания ми час за 4д, когато с нетърпение очаквах да разбера пола на мъничето ми, отидох на лекар, заради няколко капки доста воднисто течение. Прегледаха ме на магарето - каза, че не било от околоплодния мехур. Когато ме видя на ехографа каза, че сърчицето е спряло преди няколко дни.
Последва предизвикано раждане, кюртаж, огромна болка (не физическа). Чакам резутати след седмица от хистология на плацентата и генетично изследване на плода.
Четох доста теми, много жени за съжаление са преживели това. Но почти никой не споделя какви причини за случилото се са установени. Това е въпросът ми към вас.... каква причина ви дадоха накрая?
Знам, че след един аборт лекарите казват, че се случва инцидентно и т.н., но нима има някой, който би искал да остави следващата си бременност на случайността??? Аз не бих. Ще се подложа на колкото изследвания е нужно и финансово мога да си позволя, за да разбера.
Моля, споделете - защо се случи при вас, с какво изследвания го установихте?
Благодаря на всички, отделили време и внимание да ми отговорят и отново - искрено съжалявам, че е трябвало да преживеете тази загуба!
,отговор едва ли ще намериш на въпроса си ,но ти направи всичко необходимо ,за да си по спокойна при следващата бременност ,аз лично познавам майки ,които са имали бременност като твоята ,спира сърчицето и край ,до тук нищо не са правили или са им казали защо ,всеки казва ,че е по добре така от колкото да се роди и да си отиде както стана при мен .Нашето бебе се роди със сърдечна малоформация ,която е несъвместима с живота ,почина ни детенцето на 62 дни ,повярвай ,много по тежко е.Сега обаче се радваме на живо и здраво момче.
и после да си гушкаш здраво и красиво бебче. 