Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Колко загуби имате?

  • 992
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 126
Здравейте, на 33 г.
На 30 г. започнахме с опитите за бебе. Забременях лесно, но за съжаление още в 8 седмица ми казаха, че трябва да се махне, защото няма сърдечна дейност. Забременях втори път, лека бременност без оплаквания, но приключи в 23 седмица уж заради скъсена шийка. В последствие се оказа, че съм с тромбофилия и повишени НК клетки. Казах си, че вече като си знам проблемите и като приложа нужната терапия нещата ще се получат. Забременях трети път, бях на терапия, но отново още в началото спряла сърдечна дейност. Започнах много да се отчайвам. За три години, три загуби... Толкова силно искам и аз да имам собствено дете, да бъда майка.. но все повече се отчайвам, че няма да ми се случи..
Интересно ми е вие след колко неуспешни бременности и загуби все пак успяхте да имате дете?

# 1
  • Мнения: 1 768
След три последователни миседа забременях на 39 г. от трети опит инвитро. На 41 г. забременях естествено. Сега съм в 33 г.с. само на аспирин протект и то по-скоро профилактично.

# 2
  • Мнения: 189
Здравейте, на 33 г.
На 30 г. започнахме с опитите за бебе. Забременях лесно, но за съжаление още в 8 седмица ми казаха, че трябва да се махне, защото няма сърдечна дейност. Забременях втори път, лека бременност без оплаквания, но приключи в 23 седмица уж заради скъсена шийка. В последствие се оказа, че съм с тромбофилия и повишени НК клетки. Казах си, че вече като си знам проблемите и като приложа нужната терапия нещата ще се получат. Забременях трети път, бях на терапия, но отново още в началото спряла сърдечна дейност. Започнах много да се отчайвам. За три години, три загуби... Толкова силно искам и аз да имам собствено дете, да бъда майка.. но все повече се отчайвам, че няма да ми се случи..
Интересно ми е вие след колко неуспешни бременности и загуби все пак успяхте да имате дете?

Здравей,
кой, колко загуби има не би трябвало да е причината да те мотивира да продължиш.
Насочи вниманието си към какво е необходимо и зависи от теб за да се радваш на твоето си дете и отчаянието не е отговорът:
1). да съхраниш психичното си здраве и сила- Е!- концентрирай се не върху загубите, а върху възможностите и шанса да опитваш още и още докато се случи това което искаш.
2). физическото здраве- също Е отговор!
3). да си информиран- също!
А ако за момента ще ти помогне: 8 години!
Две извънматочни.
Едно раждане с тежка прееклампсия 29г.с
Един аборт 18 г.с генетичен проблем
6 стимулации, 4 трансфера + генетична наследствена обремененост.
И все още се боря на 38 години!
Пожелавам ти успех, но определено насочи мислите си другаде не в отчаяние и безнадежност- няма да ти помогне.

# 3
  • Мнения: 230
На каква терапия беше предния път?Следващата бременност ще трябва да ти се направи серклаж предполагам(това все пак ще го обсъдиш с твоя лекар)и много сила и търпение.Успех

# 4
  • Мнения: 2 748
Дими, случват се тези неща, за съжаление. Млада си, ще се получи. Горе главата!
При мен едно помятане беше, но няма значение наистина кой какво, ти гледай себе си и се радвай на младостта си.

# 5
  • Мнения: 126
На каква терапия беше предния път?Следващата бременност ще трябва да ти се направи серклаж предполагам(това все пак ще го обсъдиш с твоя лекар)и много сила и търпение.Успех
За НК клетките- интралипид
За тромбофилията- фраксипарин 0, 4
Да, трябваше да ми се прави и серклаж, но не стигнах до него.
Дими, случват се тези неща, за съжаление. Млада си, ще се получи. Горе главата!
При мен едно помятане беше, но няма значение наистина кой какво, ти гледай себе си и се радвай на младостта си.
Лошото е точно това, че не се чувствам млада и все едно времето ме притиска..
Обвинявам се, че до 30 г. изобщо не се чувствах готова за дете.. образование, кариера, екскурзии и т.н. сега се чувствам виновна, че отложих толкова много във времето...

Последна редакция: вт, 13 окт 2020, 18:34 от AnMary

# 6
  • Мнения: 1 768
На 33 г. не си престарила. Аз ще раждам на 42 години. Какво да кажа?
И аз исках да ми се получат по-рано нещата, но така било писано. За първото дете се борих много. Второто се получи неочаквано.

# 7
  • Мнения: 230
Аз имам много загубени бременности,сега няма да ти казвам колко,за да не се шашкаш.Понеже и аз съм с тромбофилия и с проблемна шийка,а на всичкото отгоре и миомни възли бях на фраксипарин всеки ден и направен серклаж.За годините не мисля,че са ти много,тук много от жените сме родили след твоята възраст.

# 8
  • Мнения: 3 260
2 извънматочни и една биохимична,сега се радваме на момиченце от първо инвитро .
Никога не се разплаках даже,казах си ,че това е нашия път,има бодили ,но ще успеем .Съсредоточих се,върху това което имам и му се радвах.
И аз родих над 30,изобщо не се чувствам престаряла,напротив,много узряла съм за родител даже.

# 9
  • Мнения: 554
И аз се включвам в темата, здравейте.
 Сега започваме да търсим причините. Възхищавам се на Bobchita за куража й. Аз плаках цялата последна седмица. Около мен все бременни. И аз съм на 30, и аз донякъде се обвинявам, но съдба.

# 10
  • Мнения: 3 260
Крист,не си виновна ,щом ти се плаче,плачи!Много е важно да си изливаш емоциите,мен мъжа ми няколко пъти ме пита защо не плача,не искам ли да поговоря с него или дори със специалист.В общи линии той и родителите ми мислиха,че съм тенджера под налягане и при следващия неуспех,тъй както се държа и ще се разпадна изведнъж.На биохимичната,която беше след трансфер на два ембриона,се чувствах като неудачник.Това е точната дума.Като разбрах исках да се напия в ъгъла на хола сама,но си представих каква жалка картинка щях да бъда и не го направих.Всеки минава през загубите по свой си начин,но е важно да минеш.Да не останеш там с тъгата.
Дай си време,събери се и продължавай напред,без страх.Един гръм казват,не удря два пъти на същото място.Поне не винаги.Успех!

# 11
  • Мнения: 554
Много ти благодаря! Не се предавам, просто имаме наличен проблем с мъжки фактор. Едва тръгнали при репродуктивен, забременях естествено. И приключи. Та, шокирах се доста от развоя, де. Сега се успокоявам, като мисля за предстоящи хубави моменти.

# 12
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 179
Здравей.На 38 съм.Имам дете от първия си брак.Със сегашния мъж имам 2 загубени бебенца - едното в 18.г.с.поради хипопластично сърце и в 13 г.с. заради синдром на Даун.Сега правим изследвания за кариотип.

# 13
  • Мнения: 554
Съжалявам за случващото се.
 Моля, кажете къде пускате кариотип, каквото може да ме насочите за самото изследване.

# 14
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 179
Съжалявам за случващото се.
 Моля, кажете къде пускате кариотип, каквото може да ме насочите за самото изследване.

В Щерев.Но моето се бави още,а на мъжа ми излезе.Направо ме нервят вече.

Общи условия

Активация на акаунт