- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
Любовник?
Иначе ако питаш дали аз бих простила - честно - не знам.
Иначе ако питаш дали аз бих простила - честно - не знам.
Масово същите тези достойни иначе жени си живеят с години при изневеряващият съпруг.
Така че...във форума е едно, реално нещата стоят по съвсем различен начин.
Така че...във форума е едно, реално нещата стоят по съвсем различен начин.
Масово същите тези достойни иначе жени си живеят с години при изневеряващият съпруг.
Така че...във форума е едно, реално нещата стоят по съвсем различен начин.
Така че...във форума е едно, реално нещата стоят по съвсем различен начин.
Не знам. Аз съм забелязала, че точно тези, на които им изневеряват, и живеят с изневеряващ съпруг, най-много защитават това като нещо нормално - той ме обича, въпреки всичко е с мен, всичко се случва и т.н.
...Принципно всички са За, но ако опре до подробностите, от парите за мисията до изпращането на синовете им на пътушуствие, от което може да не се върнат категоричните отговори намаляват.
Да де, но ако синовете вече са решили, без да мислят за последствията, и да си за, и да си против, крачката е направена
Масово същите тези достойни иначе жени си живеят с години при изневеряващият съпруг.
Така че...във форума е едно, реално нещата стоят по съвсем различен начин.
Така че...във форума е едно, реално нещата стоят по съвсем различен начин.
Наистина е така, да превъзмогнеш обидата и нараненото его е доста трудно. ...Принципно всички са За, но ако опре до подробностите, от парите за мисията до изпращането на синовете им на пътушуствие, от което може да не се върнат категоричните отговори намаляват.
Да де, но ако синовете вече са решили, без да мислят за последствията, и да си за, и да си против, крачката е направена
За друго говоря, да теоретизираш по нещо, от което нямаш никаква представа, защото нито се е случило, нито знаеш кога и как ще се случи е лесно, но подвежда. Така хората бетонират едни възгледи, които в годините е вероятно да ги направят ужасно нещастни, защото не са базирани на нищо реално, а реалността в един момент иска реални действия, които ще се съобразяват с напълно нереални постановки.
Ако онова за Марс е теория, то изневярата не е. Едва ли за всички това е първата връзка в живота и никога не са преживявали подобно нещо.
За друго говоря, да теоретизираш по нещо, от което нямаш никаква представа, защото нито се е случило, нито знаеш кога и как ще се случи е лесно, но подвежда. Така хората бетонират едни възгледи, които в годините е вероятно да ги направят ужасно нещастни, защото не са базирани на нищо реално, а реалността в един момент иска реални действия, които ще се съобразяват с напълно нереални постановки.
Ако онова за Марс е теория, то изневярата не е. Едва ли за всички това е първата връзка в живота и никога не са преживявали подобно нещо.
Това с Марс беше пример, с определен общ смисъл, на мен ми беше достатъчно ясен.
Естествено. Във всяка подобна тема съм се опитвала да го кажа, но все аз излизах непрочелата, неразбиращата, невярващата.
Мен не ме е срам нито да отговоря, нито да кажа – не знам, нито да имам мнение, без особени мотиви. Често дори съм се чудила на онези, с желязна логика и готов отговор на всичко /подплатен с доказателства/ как успяват винаги да са така категорични...
Рогоноските търпят и заради децата. Макар отново във форума да /ми/ стана ясно обратното.
Но то стана ясно и друго- виртуал и реал се различават като деня и нощта.
Но то стана ясно и друго- виртуал и реал се различават като деня и нощта.
Мен не ме е срам нито да отговоря, нито да кажа – не знам, нито да имам мнение, без особени мотиви. Често дори съм се чудила на онези, с желязна логика и готов отговор на всичко /подплатен с доказателства/ как успяват винаги да са така категорични...
Категоричните отговори са от преживяно или неприживяно и се отнасят само до самия човек.
Полза на никой не могат да бъдат.
Полза на никой не могат да бъдат.
Разбира се, че ще съм категорична за това, което лично съм преживяла.Хипотетично обаче няма как да съм категорична.Аз знам не как ще постъпя.Аз знам как Съм постъпила, също и Защо.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
И ще ви дам един пример. За моя много близка, която не съм чувала обаче от доста време. Мъжът й от време на време я удряше, караха се много. Искаше да го напусне, но беше с дете на 5 и бебе, живееше у техния дом и не работеше. Родител имаше един жив и то в малък град. Нямаше никаква подкрепа от никого. Прости тогава и продължи. От срам спря да поддържа контакт с мен и още една – познавахме се от години...А беше уникално свеж човек, доста принципен и морален тип...