- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
Любовник?
Вили, аз не казвам, че знам как Ще реагирам при повторна случваща се случка.Казвам, че съм Категорична в преживяното, изказано мнение от мен може да е категорично, ако касае нещо вече преживяно.В случая-защо съм останала, кога съм останала, причини, връзки и развръзки-това може да ми е категоричното.Боб не хвърлям, за да знам в бъдеще как бих реагирала на еднаква ситуация.
Разбира се, че ще съм категорична за това, което лично съм преживяла.Хипотетично обаче няма как да съм категорична.Аз знам не как ще постъпя.Аз знам как Съм постъпила, също и Защо.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
И ще ви дам един пример. За моя много близка, която не съм чувала обаче от доста време. Мъжът й от време на време я удряше, караха се много. Искаше да го напусне, но беше с дете на 5 и бебе, живееше у техния дом и не работеше. Родител имаше един жив и то в малък град. Нямаше никаква подкрепа от никого. Прости тогава и продължи. От срам спря да поддържа контакт с мен и още една – познавахме се от години...А беше уникално свеж човек, доста принципен и морален тип...
едва ли е до тръбенето. А принципите са си много свързани даже, и жената е осъзнала, че прави компромис или направо пристъпва вярванията си, макар и в името на това децата да имат баа до себе си. Нормално е да се срамува, макар не тя трябва да се срамува, а мъжът й. Никой не знае какво се е разигравало там, но е много вероятно да е била заплашена, че ще остане без децата, нещо от вида "ако искаш тръгвай, но децата остават с мен", и като е нямало кой да я подкрепи, тя какво е можела да стори? Първо, да остане сама с две деца и подкрепа отникъде, второ, да остане без деца, но да си спази принципите, или трето, да загърби принципите си, но да е с децата си и да имат относително добър живот. Аз не се наемам да подкокоросвам или да съдя жена да напусне съпруга си, освен ако аз самата не бих могла да й помогна.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Аз зная какво ще следва - при определени обстоятелства / дете, работа, пари/ ще остана, но това няма да простя. То ще ме разяжда отвътре. При трудни моменти / не свързани със случая/ винаги ги изпъква, ще бъде нещото, последната капка която ще прелее чашата, ще намразя този човек, ще озлобея и към себе си и към него, всичко ще си изкарвам на другия. Не дай Боже и на невинни / децата/.
Това ще ми създаде комплекси за малоценност, а озлобените хора са най- страшни. Не мисля да си съсипвам живота.
Не съм имала любовник защото означава, че другия без възвратно си е отишъл и нямам никакво намерение да складирам отпадъци.
о, това допълнително.Никога не съм тръбила какво бих и не бих.Така, когато ми се случи случка не съм се срамувала, че едно съм говорила, а друго върша.
Бояна май това се опитва да каже?
Бояна май това се опитва да каже?
Аз самата като по- млада бях теоретично много крайна и няколко пъти късно разбрах за проблемите на хора, на които държа. Някак, крайностите изглеждат като претенция и към другите и те се опитват да се съобразят с нея, за да се харесат, да не бъдат отхвърлени.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Децата са фактор, разбира се, и то основен. Родител не може и не бива да реагира, съобразявайки се предимно със себе си, а не с това, което е най добро за децата.
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Аз зная какво ще следва - при определени обстоятелства / дете, работа, пари/ ще остана, но това няма да простя. То ще ме разяжда отвътре. При трудни моменти / не свързани със случая/ винаги ги изпъква, ще бъде нещото, последната капка която ще прелее чашата, ще намразя този човек, ще озлобея и към себе си и към него, всичко ще си изкарвам на другия. Не дай Боже и на невинни / децата/.
Това ще ми създаде комплекси за малоценност, а озлобените хора са най- страшни. Не мисля да си съсипвам живота.
Не съм имала любовник защото означава, че другия без възвратно си е отишъл и нямам никакво намерение да складирам отпадъци.
Дори това не е ясно – какво ЩЕ следва. Може тоя човек наистина да се покае и тук също се искат определени качества – за да му дадеш прошката и да останете заедно щастливи. От друг астрана аз лично прощавам след време. На момента се паля, беснея, обвинявам себе си, околните, Луната дори, с увещанията – е те това няма да простя...Но след време – когато емоцията намалее и остава трезвата преценка – ми се е случвало да простя точно там, дето съм се заричала. Не знам това сила или слабост е...
Въобще...
И това за децата е мног оспорно. По-чест осрещаното мнение е, че нещастна майка ще направи децата също нещастни, та по-добре било веднага да си дигне багажите в търсене на личното спокойствие. Аз не мисля така.Iris04 -
...
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
...
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
И моя приятелка наскоро разбра, че вече 60 годишния й баща – е изневерявал през годините. Майка й й казала. Самата тя разбрала преди няколко години – от самия си съпруг.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
И моя приятелка наскоро разбра, че вече 60 годишния й баща – е изневерявал през годините. Майка й й казала. Самата тя разбрала преди няколко години – от самия си съпруг.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
...
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
А де, ти да видиш.
Доколкото аз наблюдавам, детето ми е все още малко, но децата искат главно стабилност и собствения им свят да не се нарушава, ако е възможно, и много малко ги интересува майка им щастлива ли е любовно, или не, докато е уравновесена и няма скандали и трагедии.
Колкото до тия, нашите, дъртите изневерници, в рода се оказа че е имало някакви моменти на скандал, но децата предвидливо са били опазени от него, и ей на, съвсем са си нормални.