- Публикувана: 7 авг. 2012, 21:28 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2012, 06:33 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 86
Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
Нищо, че не бях на нейна страна във филма. Но пък в Adını Feriha Koydum (Нарекох те Фериха - поне преводът този път е като оригиналния 
) е невероятна. Израстването й като актриса много ме кефи. Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
И нещо което ми хареса много:
Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
с поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
Защото те обичам,
затуй си ти красива,
но не бъди надменна
и хитра не бъди.
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето-
за миг ще погрознееш
и остарееш ти. /Давид Овадия/