Спасибо, Nelufar! 
- Публикувана: 7 авг. 2012, 21:28 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2012, 06:33 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 86
Спасибо, Nelufar!
shaane, всегда пожалуйста!
И вам всем за всё большое спасибо! Ещё два клипа от наших девушек:
Ask-I Memnu "Снег".
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=_sz3uSoEpj0
Ask-I Memnu "Porque"
http://www.youtube.com/watch?v=Af2xjYi58Sw&feature=relmfu
Благодаря ти че си забелязала,че ме няма
Добро утро от мен!
Имаме си нови дружки,добре са ни дошли,дано ме разберат,че аз руски не знам!
Лудостче,е как няма да те забележа,то без теб не е същото.Ми се чудя Славена къде е?
Ти какъв курс си почнала? Много се разбвам,че си в България,а да видим дали и аз ще успея да стъпя на родна земя и да й подишам въздуха около Коледа!
Целувам ви и ви пожелавам страхотна неделя! Аз след малко паля "джапанките" към планината,малко на питник в последните слънчеви дни! 
Имаме си нови дружки,добре са ни дошли,дано ме разберат,че аз руски не знам!
Лудостче,е как няма да те забележа,то без теб не е същото.Ми се чудя Славена къде е?
Ти какъв курс си почнала? Много се разбвам,че си в България,а да видим дали и аз ще успея да стъпя на родна земя и да й подишам въздуха около Коледа!
Целувам ви и ви пожелавам страхотна неделя!
Аз след малко паля "джапанките" към планината,малко на питник в последните слънчеви дни! Неделя е ден за обичане.
На пейката в близкия парк
момче нежно гали момиче,
а слънцето свети за тях.
...Светът ги следи неприлично
през поглед на малко дете,
смехът му от храста наднича.
Момиче обича момче.
И пейката тихо полита
сред облак от нежни слова.
Зад храста се чуди мъникът:
„Нима е възможно това”...
Неделя... Момче и момиче.
Летящата пейка. Дете.
И толкова много обичане,
а толкова малко небе...
автор Катерина Кайтазова
На пейката в близкия парк
момче нежно гали момиче,
а слънцето свети за тях.
...Светът ги следи неприлично
през поглед на малко дете,
смехът му от храста наднича.
Момиче обича момче.
И пейката тихо полита
сред облак от нежни слова.
Зад храста се чуди мъникът:
„Нима е възможно това”...
Неделя... Момче и момиче.
Летящата пейка. Дете.
И толкова много обичане,
а толкова малко небе...
автор Катерина Кайтазова
Здравейте!
Всичко хубаво,за сега!
Скрит текст:
Не съм ви забравила,но нямам никакво време,а и негативизма на околните ме залива с пълна сила,че предпочитам да отделям повече време на семейството отколкото да влизам в нета,навсякъде убийства,болести,умират млади хора заради лекарско недоглеждане или собствена небрежност.........а и не гледан ЗП /много късно/...
Всичко хубаво,за сега!
Скрит текст:
Доброта
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Петя Дубарова
--------------------
Импресия
Как тихо е в притихналия дом.
Заминала си! В стаята позната,
като сирак, останал без подслон,
се сгушила и плаче тишината.
Заминала си! В тъжен полумрак
завесите - отпуснати клепачи,
нашепват как си чакала и как
наместо мен дочакала си здрача.
А колко бързах! Вгледани на юг,
божурите разказват нажалени,
разказват как на тръгване оттук
ти тях си приласкала вместо мене.
Как тихо е в притихналия дом.
Как тихо е. Аз тръгнах отдалече.
Да те заваря тръгнах и дойдох.
И ти си тук във всичко! Добър вечер!
И ти си тук навсякъде в скръбта.
Сърцето не възпирам - нека жали!
Да, обич си остава обичта
и в срещите, и в скръбните раздяли.
Добри Жотев
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Петя Дубарова
--------------------
Импресия
Как тихо е в притихналия дом.
Заминала си! В стаята позната,
като сирак, останал без подслон,
се сгушила и плаче тишината.
Заминала си! В тъжен полумрак
завесите - отпуснати клепачи,
нашепват как си чакала и как
наместо мен дочакала си здрача.
А колко бързах! Вгледани на юг,
божурите разказват нажалени,
разказват как на тръгване оттук
ти тях си приласкала вместо мене.
Как тихо е в притихналия дом.
Как тихо е. Аз тръгнах отдалече.
Да те заваря тръгнах и дойдох.
И ти си тук във всичко! Добър вечер!
И ти си тук навсякъде в скръбта.
Сърцето не възпирам - нека жали!
Да, обич си остава обичта
и в срещите, и в скръбните раздяли.
Добри Жотев
