Chanel

Тази тема е посветена на легендарния френски моден бранд Коко Шанел.Темата няма рекламна цел.В нея ще обсъждаме всичко свързано с името Шанел - парфюми, мода, козметика.



Габриѐл Боньо̀р „Коко̀“ Шанѐл (на френски Gabrielle Bonheur "Coco" Chanel) е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи, една от най-влиятелните фигури в модата на 20-ти век. Определяна е като пионер в модата. Нейната философия, стремежът й към изчистени линии и елементите, заимствани от мъжката мода, й отреждат важно място в развитието на модата пред 20-ти век. Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата като цяло, списание Таймс я включва в класацията за 100-те най-влиятелни личности на 20-ти век, единствения представител от света на модата в класацията.



Легендарната черна рокля и Одри Хепбърн.


 
Габриел („Коко”) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 в малко градче във Франция, в долината на река Лоара. Тя е второто дете в семейството на амбулантния търговец Албер Шанел и Джийн Дьоволе. Поради грешка в акта за раждане, в който фамилилното й име е записано като 'ШАСНЕЛ' (Chasnel), първите биографи на Коко Шанел срещат трудности в проучването на биографията й. Тя е родена в приют за бедни и на следващия ден двама работници от приюта съобщават в кметството за нейното раждане. Така в акта за раждане тя е записана като родена един ден по-късно. Освен това неграмотните работници от приюта не знаели как се изписва фамилното й име, та кметът на градчето импровизирал й записал бъдещата звезда под името 'ШАСНЕЛ'.
 
Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 6 деца – 3 момичета, сред които Коко и 3 момчета. Когато е само на 12 години Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберкулоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родители, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето, които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.


 



Шапка Шанел, Les Modes, 1912.
Докато работи в шивашката работилница, Шанел се запознава, а скоро след това започва любовна връзка с плейбоя и милионер Етиен Балсан, която я глези с всички блага на живот, изпълнен с лукс – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, както и приеми, на които Коко среща елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота й. Както по-късно разказва на приятелите си, Коко „проглежда”, благодарение на новото си хоби, напуска Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът й там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел, провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее.
 
В периода преди Първата Световна Война Шанел се среща с Артър „Бой” Капел, който доскоро е бил най-добрия приятел на Етиен Балсан. С подкрепата на Артър, Коко се сдобива със сграда и финансови средства за откриването на втория си магазин в област Бретан. Нейните шапки биват носени от известни френски актриси по това време, което и помага да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, район, който е убежище на голям брой жени по време на започналата вече Първа световна война.
 
По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която „разкрасява” трудния й живот като дете. Така Шанел стриктно се придържа към историята, че когато майка й починaла, баща й отплавал за Америка, за да натрупа състояние там, а тя заминала да живее при две коравосърдечни лели. Тя дори твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я прави с 10 години по-млада. Според нейната "разкрасена" история майка и умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, за да намали позора, който е изпитвала от бедността и липсата на родители по време на детството си.
 
През 1920 г. балетният импресарио Сергей Дягилев я запознава с известния композитор Игор Стравински. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка.
 
През 1923 Коко споделя пред списанието Харпърс Базар (Harper’s Bazaar), че "изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност". Това тя се стреми да покаже в колециите си, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същество на дрехите.
 
„Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки, заради приумиците на някои дизайнери.”
 
Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани, че са дрехи за бедни хора. Стилът ѝ често буди асоциация с образа на младите момичета от 20-те години на 20-ти век, които са били самоуверени и често се държели предизвикателно към установените обществени норми. Нейните клиентки били момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – къси поли и прически, използване на грим и козметика в големи количества, пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпвала само с външния им вид. Те смело участвали в различни спортове, карали собствени автомобили и излизали по нощни клубове, където слушали джаз и танцували чарлстон.
 



Прочутото, едва ли не икона-сако на Шанел само по себе си е един малък свят в света на модната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го различава от традиционното сако, тъй като конструкцията на ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителния белег и запазената марка на дизайнерката, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези елементи са не само част от декорацията, но и служат като тежести, които придават и запазват нужната форма на сакото.
 


Парфюм Шанел 5 - безсмъртното ухание

Шанел е дизайнерът, който пръв излиза с парфюм с името на дизайнера, а именно Шанел №5 (Chanel №5), и който за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един (моно) аромат). Шанел №5 остава класика в жанра, хит е и до днес. Лица на великия аромат номер 5 са звезди като Мерелин Монро, Катрин Деньов, Никол Кидман , а от май 2012 Брад Пит.
 
През 1925 Вера Бат Ломбарди (Vera Bate Lombardi, снимка на двете) става муза на Шанел и нейна свръзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутият 'английски' външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди, творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, осигуряващи на Коко Шанел признание и връзки.
 
През 1939, със започването на Втората световна война, Шанел затваря бутиците си. Тя вярва, че това не е време за мода и се примества да живее в парижкия хотел Риц, където ще остане да живее повече от 30 години, до края на живота си. Шанел живее в хотела и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя често бива критикувана за връзката си тогава с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, но злите езици твърдат, че именно той ѝ е издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града. Въпреки че Коко Шанел предпочитала да нарича хотел Риц 'свой дом', тя притежавала и апартамент над магазина си на адрес рю Камбон № 31, както и вила на Френската ривиера.
 
Шанел не се завръща на модната сцена до 1954 година, когато представя първата си колеция след цели 20 гдини - последната й колекция преди това е от 1934 г. Заради връзката си с германския шпионин Шанел е посрещната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят.
 
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак Лъв.

 
Коко има връзки с някои от най-влиятелните мъже по онова време, но тя никога не се жени за някой от тях. Когато я питат защо не се е оженила за 'Херцогът на Уестминстър', тя отговаря: "Имало е много Дукеси на Уестминстър, но има само една Шанел!".
 
Епохата на Карл Лагерфелд



Лагерфелд е роден през 1933 година в Хамбург в заможно семейство. Родителите му Отто и Елизабет Лагерфелд са производители на консервирано мляко (Glücksklee-Milch GmbH). Самият той дава като рождена дата 1938 година, докато вестникът „Билд ам Зонтаг“ не публикува откъси от кръщелното му свидетелство, където е записана 1933 като година на раждане. Така Карл празнува официално през 2003 своя 65-и рожден ден и през 2008 своя 70-и, въпреки че е по-стар. След появата на действителната рождена дата, някои медии използват действителната, други — официалната.
 
През 1944 година се премества в Бад Брамсщед, където е ученик в училището Юрген-Фулендорф. През 1953 година Карл, заедно с майка си, напуска Германия и се установява в Париж. Там учи в лицея Монтен. Според самия него обича да живее сам.
 
През 1955 година започва работа в ателието на Пиер Балмен, а три години по-късно чиракува при Жан Пату, от когото получава най-важните си уроци по отношение на модата. През 1959 година напуска модната къща и става дизайнер на свободна практика, като изпълнява проекти за Krizia, Charles Jourdan и Valentino.
 
През 1964 година, разочарован от света на висшата мода, Лагерфелд изоставя Париж и отива да учи изкуства в Италия. Три години по-късно се завръща в модния бранш като консултант по дизайн във Fendi.
 
През 70-те името му става популярно с работата за Chloe, където получава картбланш за изработването на колекциите прет-а-порте. Моделите му са истинско предизвикателство за съвременната мода и за кратко време му носят международна популярност. Така през 1983 година Лагерфелд се озовава в екипа на Шанел, заема поста главен дизайнер и завинаги променя посоката на историята на модата. Въпреки първоначалния скептицизъм от страна на критиците, той успява да върне марката под прожекторите на голямата мода. Създава иновативни вариации на класическите модели на Chanel, комбинирайки строгия стил на Коко Шанел и съвременните тенденции, което довежда марката до върха през 80-те и 90-те години. През 1997 списание „Вог“ обявява Лагергелд за „несравним интерпретатор на настроението на момента“.
 
 
Въпреки че е работил за доста модни марки, той успява да запази собственото си чувство за стил по време на цялата си кариера. Успехът му се дължи най-вече на това, че дизайнерът не се страхува да демонстрира явно мнението си и да провокира публиката с неочаквани новаторски решения.

Въпрос на първата тема за Шанел е : кой е любимият ви продукт на Шанел?