Здравейте,
Аз съм майка на 2 деца, но искаме да си осиновим трето. Живеехме в чужбина, върнахме се в Бг и сега пак ще заминаваме. Ходих при социалните още преди година и повече и те ме посъветваха да изчакам новия закон,. защото щяло да бъде по лесно. През 10 месечния си престой В Бг живеехме в неприятна квартира и аз заради това не смеех да подам документи.
Сега отидохнме пак при социалните и ни казха , че нищо не е станало по опростено и дори има и новото изискване за курс ,който трябва да карат и двамата родители.
Сега излиза в чужбина, ит о само след месец, първо мъжа ми и на нас ни се иска да подадем документите и аз докато съм тук да чакаме и ако има някакво раздвижване да си дойде в Бг за малко докато ни извикат за детенце и така да си спестим усложнението за канидатстване от чужбина.
Седя и мисля всякакви варианти как да не признаваме на социалните че ще ходим в чужбина. казаха ми че след осиновяването имат право да ни викат на срещи и ако не сме се явили било много лошо.
Моя позната с осиновене дете , каза ,че никога не са й се обаждали, но знае ли човек.
Искаме да осиновим по голямо дтенеце . от 5 до 8 години, така че се предполага че ще е по лесно.
Ако си подадеш документите и след 3 месечното проучване те впишат в нац. регистър, а ти междувременно излезнеш в чужбина,какво става според вас.
Завися ли пряко от настроението и характера на соц. работник. Аз съм готова и повече да остана в Бг смо и само да успеем.
Ами ако бъда честна със социалните. Защо да не помогнат да се спаси още едно дете.
Не ме обвинявайте в наивизъм... искам да съм положителна и напука на всичко да стане.
Не искам да се отказвам ,защото си мисля ,че това е последния ни шанс за тази стъпка.
Какво става ,ако не успееше да се явиш на срещата в детския дом, след като получиш писмо.
Може ли само единия родител да присъства или прави лошо впечатление.
Малко вероятно е двамата да можем да отцъстваме от работа по едно и също време.
Моля да ми пишат хора, които могат да ми кажат нещо конкретно.
Имам само един месец н а разположение.
Аз съм майка на 2 деца, но искаме да си осиновим трето. Живеехме в чужбина, върнахме се в Бг и сега пак ще заминаваме. Ходих при социалните още преди година и повече и те ме посъветваха да изчакам новия закон,. защото щяло да бъде по лесно. През 10 месечния си престой В Бг живеехме в неприятна квартира и аз заради това не смеех да подам документи.
Сега отидохнме пак при социалните и ни казха , че нищо не е станало по опростено и дори има и новото изискване за курс ,който трябва да карат и двамата родители.
Сега излиза в чужбина, ит о само след месец, първо мъжа ми и на нас ни се иска да подадем документите и аз докато съм тук да чакаме и ако има някакво раздвижване да си дойде в Бг за малко докато ни извикат за детенце и така да си спестим усложнението за канидатстване от чужбина.
Седя и мисля всякакви варианти как да не признаваме на социалните че ще ходим в чужбина. казаха ми че след осиновяването имат право да ни викат на срещи и ако не сме се явили било много лошо.
Моя позната с осиновене дете , каза ,че никога не са й се обаждали, но знае ли човек.
Искаме да осиновим по голямо дтенеце . от 5 до 8 години, така че се предполага че ще е по лесно.
Ако си подадеш документите и след 3 месечното проучване те впишат в нац. регистър, а ти междувременно излезнеш в чужбина,какво става според вас.
Завися ли пряко от настроението и характера на соц. работник. Аз съм готова и повече да остана в Бг смо и само да успеем.
Ами ако бъда честна със социалните. Защо да не помогнат да се спаси още едно дете.
Не ме обвинявайте в наивизъм... искам да съм положителна и напука на всичко да стане.
Не искам да се отказвам ,защото си мисля ,че това е последния ни шанс за тази стъпка.
Какво става ,ако не успееше да се явиш на срещата в детския дом, след като получиш писмо.
Може ли само единия родител да присъства или прави лошо впечатление.
Малко вероятно е двамата да можем да отцъстваме от работа по едно и също време.
Моля да ми пишат хора, които могат да ми кажат нещо конкретно.
Имам само един месец н а разположение.