Благодаря много ми помогна. Всички много ми помогнохте. Като за начало мисля да пробвам това с писмото,а в най- скоро време ще попитам направо. Вие сте прави нищо няма да стане ако попитам. Няма да се срути къщата я! Благодаря ви много! 
- Публикувана: 14 авг. 2012, 12:02 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2012, 11:16 ч.
Как да попитам родителите си за БМ?
Здравей мило дете!Няма лошо да търсиш и да питаш и това не значи неуважение към осиновителите ти!Аз съм на 33 год. и съм осиновена,знам го от дете от моите родители,които са ме осиновили и които много ме обичаха.Казвам обичаха,защото за мое голямо съжаление от много години вече не са сред живите.Но пък никога до сега не съм се замисляла да търся биологични роднини.Ще ти кажа и защо,като по малка и аз съм си задавала същите въпроси и у нас се говореше на тази тема открито,но винаги съм си мислила-мен никой не ме е търсил,защо да търся аз?Каквото и да ти казваме ние тук във форума слушай сърцето си.Ти най правилно ще предцениш кога си готова за подобни въпроси,но съвет от мен.Обичай осиновителите си и когато дойде момента в който ще решиш да питаш опитай да започнеш с това,че ги обичаш.За мен родител е не този,който създава деца,а този който ще се грижи и ще даде всичко от себе си детето да стане един достоен човек.Каквото и да решиш ти желая успех!
Но моите упасения са други. Не толкова, че ще ги нараня. Просто тате и особено мама никога повярвайте никога не са повдигали темата. Даже мама доста ловко я избягва. Просто това ме притеснява. ... Защото когато дадат филм за осиновено дете, което търси истинките родители понякога каналът се сменя веднага. Съжалявам, че не ви казах по- рано.
Откакто започнах да чета тук и по други форуми за осиновители все се опитвам да разбера това щраусово поведение и все така не ми се удава. Защо си причинват толкова болка на себе си и децата си не мога и не мога да схвана. Не, не ги виня, това си е техният избор, но не мога да ги разбера.
Моето мнение е, че говоренето по темата ще бъде полезно и за теб, и за родителите ти. Щом излиза, че ти си по-зрялата - намери начин ти да започнеш разговорите. Чувствата, които изпитвате един към друг и привързаността няма как да се променят от искрено говорене по тема, която вълнува и теб, и тях. Споделянето само може да ви сближи още повече. Това го казвам от личен опит с моите деца, макар и да са по-малки. Само началото е трудно, после е като своеобразен катарзис и става по-леко.
Колкото до "благодарността", която е вменена от обществото като задължение на осиновените деца към родителите им - това са пълни глупости. Да търсиш съвет и подкрепа от родителите си по всякакви теми, свързани с твоя живот, който няма нищо общо с живота на "съдниците", не е неблагодарност. Който мисли по този начин просто не е човек, с мнението на когото да си заслужава да се съобразяваш.
Успех ти желая и стискам палци!
Здравейте пак! Така наскоро си замислих и се сетих за няколко случая, поради които не се решавам да попитам мама.... Първо сега се сещам (наистина когато разбрах, че съм осиновена бях на около 5 или 6 и не помня добре) мама ми каза първа, но по доста странен начин. Ние се прибирахме и аз я попитах как ме е родила, а тя ми каза, че не ме е раждала. Това беше всичко. Когато бях на около 7 или 8 мама ми разказа как като малка е била малко пълна. Понеже и аз не бях точно в норма и казах, че сигурно и аз като нея като порасна ще се оправя, а тя ми отвърна, че няма защото не ми е истинска майка. Нейните думи още ми тежат..... Миналото лято аз разбрах какво е разказала на една приятелка (на тате)- говорили са си за това, че мама е загубила дете навремето и приятелката на тате е казала, че сега си имат мен, а мама директно й е казала, че съм осиновена...какво значи това!!!! 
Относно тате той никога не е говорил така даже е казвал колко съм приличала на майка му (което отчасти е вярно) ! Истината е, че това е причината поради която не съм попитала мама, но ме беше страх да изложа фактите пред мен, а още по малко пред вас. Съжалявам ще ми дадете ли съвети за държанието на мама.
Така наскоро си замислих и се сетих за няколко случая, поради които не се решавам да попитам мама.... Първо сега се сещам (наистина когато разбрах, че съм осиновена бях на около 5 или 6 и не помня добре) мама ми каза първа, но по доста странен начин. Ние се прибирахме и аз я попитах как ме е родила, а тя ми каза, че не ме е раждала. Това беше всичко. Когато бях на около 7 или 8 мама ми разказа как като малка е била малко пълна. Понеже и аз не бях точно в норма и казах, че сигурно и аз като нея като порасна ще се оправя, а тя ми отвърна, че няма защото не ми е истинска майка. Нейните думи още ми тежат..... Миналото лято аз разбрах какво е разказала на една приятелка (на тате)- говорили са си за това, че мама е загубила дете навремето и приятелката на тате е казала, че сега си имат мен, а мама директно й е казала, че съм осиновена...какво значи това!!!! Относно тате той никога не е говорил така даже е казвал колко съм приличала на майка му (което отчасти е вярно) ! Истината е, че това е причината поради която не съм попитала мама, но ме беше страх да изложа фактите пред мен, а още по малко пред вас. Съжалявам ще ми дадете ли съвети за държанието на мама. 
приятелката на тате е казала, че сега си имат мен, а мама директно й е казала, че съм осиновена...какво значи това!!!!
Относно тате той никога не е говорил така даже е казвал колко съм приличала на майка му (което отчасти е вярно) ! Истината е, че това е причината поради която не съм попитала мама, но ме беше страх да изложа фактите пред мен, а още по малко пред вас. Съжалявам ще ми дадете ли съвети за държанието на мама.
майка ти ти е казала по нейния си начин, може би е мислила, че знаеш, може би си е мислила, че ти ще продължиш разговора - знае ли някой - аз лично така казах на дъщеря си за брат й - нещо дуднеше, че брат й е бил в моето коремче, а аз й казах, че не е бил - бил е в коремчето на друга жена - факт. И не виждам нищо лошо или срамно в този факт - това е истината
Не е това мама ми казваше да не разказвам за това на моите приятели, за да не ми се подиграват. Тя се ме учеше да не казвам, защото тя е моята майка. А какво направи!!! Разказала го на жена, която познава от 5 минути (наистина те се запознаха същата сутрин!!!!!!) . Това ме притеснява тя си противоречи. А и на мен ми стана много гадно за това което каза, че не ми е майка. Тогава бях малка и това ми остана като лош спомен за винаги
Лошите спомени са част от живота ни. Трябва да приемаме истината, независимо дали я приемаме като добра или лоша.
Осиновяването е част от вашата семейна история. Все пак вие като семейство трябва да решите дали и как да я споделяте с близките си.
Според мен трябва да седнете с мама и тате и да си поговорите хубаво за отношенията си. Лошо в това изобщо няма, напротив - хубаво е. Там където няма разговори има само недоизказани болки.
Не се страхувай да изкажеш чувствата си. Подтискането им не води до нищо добро.
Осиновяването е част от вашата семейна история. Все пак вие като семейство трябва да решите дали и как да я споделяте с близките си.
Според мен трябва да седнете с мама и тате и да си поговорите хубаво за отношенията си. Лошо в това изобщо няма, напротив - хубаво е. Там където няма разговори има само недоизказани болки.
Не се страхувай да изкажеш чувствата си. Подтискането им не води до нищо добро.
Не е това мама ми казваше да не разказвам за това на моите приятели, за да не ми се подиграват. Тя се ме учеше да не казвам, защото тя е моята майка. А какво направи!!! Разказала го на жена, която познава от 5 минути (наистина те се запознаха същата сутрин!!!!!!) . Това ме притеснява тя си противоречи. А и на мен ми стана много гадно за това което каза, че не ми е майка. Тогава бях малка и това ми остана като лош спомен за винаги
Вихронрав е права - май е време неизказаните неща да станат изказани - седнете и си поговорете за осиновяването - кажи, какво чувстваш, кажи на майка си, че не искаш да разказва наляво и надясно или че ти искаш да си кажеш, кажи си всичко, което ти е на душата - как ми се иска някой ден, ако моето дете търси помощ от непознати хора като теб, някой да го посъветва да дойде да говори с мен, колкото и болезнено да е това, успех ти желая
