Паническо разстройство-част 10

  Анелка, аз бях така със задущаване и страхови състояния  около 10 г., докато се открие, че имам 4 см. възел на щитовидната жлеза. Борих се и около 5 г. с паническото разстройство и мога да кажа, че избавление има. Да приемеш страха  като приятел беше за мен решението. Не е лесно, но става, ако искрено го решиш. В един момент си мислех, че някакъв мазохизъм ме тласка към тези разрушаващи емоции. Справила съм се почти без медикаменти,   със собствени сили . Това беше отдавна, нямаше интернет, не познавах и хора с подобни състояния. Впоследствие се оказа, че  доста познати са  прекарали някакъв период в ада на ПР.  Но  сега мога да кажа, че от дълго време държа страховете си под контрол - е, почти, но като изпълзят гледам да не ме паникьосват.

аз изледвах щитовидната жлеза преди години като започна да ми става ло6о беше в норма всичко

Ами изследвайте си анти ТПО, защото то варира, има хора от години живеят с хашимото и си мислат, че имат ПР, защото хормоните варират и не може да си открие на време. Но вие си знаете. Просто приятелски съвет.

анелка, не е лошо пак да ги изследваш! спец. за щитовидната жлеза нещата се променят много бързо! аз самата имам проблеми с нея и си правя на всеки три месеца пълни изследвания, защото само така разбирам по колко хормона да пия...а когато не ми стигат хормоните ми става много лошо, колабирам и тн. така , че направи си ги , най-малкото не са излишни никога....

ananas, според мен си подобрила по някакъв начин състоянието си, но не си се справила напълно. Той страхът вероятно си стои в теб, не е изчистен. А е просто "под контрол" както казваш ти. Но нормалното е да го няма изобщо и да не се сещаш за него. Той сега е приспан може би, но щом не е изчистен винаги може да се отключи наново. Някакси последното изречение показва, че не си се оправила напълно. Ако го изчистиш страха чрез метода с дишането, за който говорихме напоследък тук, тогава няма да се опитваш да не се паникьосваш, а просто няма да се паникьосваш! Страхът е една от най-мъчителните и деструктивни емоции и ни дърпа назад и фиксирани върху него проваляме и се отказваме от токова много неща, които сме искали в живота си. Както се казва - искаме да изживеем мечтите си, а вместо това изживяваме страховете си. Опитай ако искаш с това и ще видиш какво е да не изпитваш повече панически страх и да ти е леко на душата. С любов също става, но първо да се изчисти натрупаното, излишното, шлаката Прегръщам те!   

Същото горещо препоръчвам и на anelka119, разбира се ако не е в основата проблем със щитовидната жлеза или нещо друго. Има вече на много места специалисти, при които би могла да опиташ това. Но решението е твое Не налагам мнението си в никакъв случай. Успех!

  Yellow Buterfly , няма как да забравиш от какво си се страхувал. Важното е като си спомниш, фобиите да не те плашат повече. Каквото и да си говорим, хората с ПР сме по-плашлив, но и всеки здрав човек си има някакви страхове.Дори в психологическата литература пише, че тези страхове остават обикновено доживот, но не трябва да ни контролират психиката и поведението.Затова и писах , че трябва да направим страха си приятел, да не се паникьосваме като ни споходи .Koгато се опитваме да ги забравим или изтръгнем от нас,  тогава се завръщат и ни удрят като с бумеранг. Аз поне така чувствам нещата.

Ананасче, Мартина е права. Инак се получава просто едно изтласкване на страха в подсъзнанието и в един миг в някаква критична ситуация изплува отново. А чрез дишането ти просто се пречистваш, осъзнаваш къде се корени проблемът и приключваш с него.

ananas, аз пък от личен опит мога да ти кажа, че има как да забравиш от какво си се страхувал. Но да подчертая, че говорим за този патологичния, ирационалния страх, който изпитва човек с ПР или някакъв вид фобия. Тези страхове ти гарантирам, че е възможно да останат в миналото и изобщо да не се сетиш за тях повече. Не съм съгласна, че остават до живот. Нали затова се прилага холотропното дишане, хипнотерапията например (изобщо трансперсоналната психотерапия), за да изчистиш (А НЕ ДА ЗАБРАВИШ )натрупаните страхове и емоционални травми на подсъзнателно ниво. Изчистиш ли ги от там, повече няма да те притесняват. Разбира се, че бягството от страховете и игнорирането им не е правилната посока - точно това исках да кажа и аз в предния си пост. Трябва човек да се изправи срещу тях. И да ги махне от себе си. Защото ако не - точно както казваш ти - ще се завърнат и ще ни ударят като бумеранг.
Не казвам, че целият този процес става ей така, набързо, изисква се време и търпение, но става. Аз самата имах ПР повече от 4 години, съзнанието ми беше доста травмирано от всички случки и преживявания, от целия този стрес, но се убедих, че това се изчиства. Има начин. Но според мен не и с традиционната, аналитична психотерапия. Тя не ти въздейства на подсъзнателно ниво. Но това е друг въпрос.
Иначе, разбира се, че всеки си има някакъв страх, който се проявява естествено в определени ситуации, предизвикан е от определени събития и си го изживява по някакъв начин. Няма човек без страхове.
И също да ти кажа, човек с ПР е склонен да си мисли, даже е убеден, че е по-плашлив и по-лабилен от другите. Което е напълно нормално в тази ситуация. Аз самата бях така. Но излезе, че изобщо не е така. След като изчистих натрупаното постепенно, започвах да се чувствах все по-силна и по-силна, по-неуязвима, много по-смела, чак учудващо смела на моменти за другите. И изобщо вече не съм лабилна. И то не защото се старая да не бъда, а защото просто вече не съм.
Приемането на страха е много важна част от излекуването. Приемането на проблема е първата крачка към решаването му. Но след като го решиш (изчистиш от себе си), няма защо да ти става приятел , защото няма да те спохожда повече - или поне не в този си вид.

Хипнозата може ли да помогне при много силна депресия? Някой да е пробвал, или да знае нещо по въпроса?

Харем стил Нали ще пуснете нова тема иначе ще ни я заключат 

Здравейте,

Аз съм нова тук, по принцип от известно време пиша във форума за язвения колит, но се зачетох в това, което пишете. Чувствам близко написаното от вас, защото аз познавам страха от много, много близо. От три месеца ме боли корем, нещата стават все по-зле, а единствената ми мисъл е, че ще умра. Поставям си диагнози като перфорация на дебелото черво, перитонит, рак, преплитане на червата, смъртоносно възпаление...уж изследванията ми са добри, а аз се влошавам, все повече ме боли, понякога кървя... и колкото повече се влошавам, толкова повече се страхувам. въртя се в омагьосан кръг и не знам дали ще изляза някога от него. а разбрах какво прави страхът с мен, когато, чакайки пред скенера, от притеснение, че имам рак, ми се схванаха ръцете до китките. не знам дали са били паник атаки, но много често ми се е случвало да не мога да дишам, да ми прилошава, да ми изтръпват с дни ръцете, краката, главата...дано да не съм ви досадила, просто вие знаете за какво говоря.

здравейте аз сащо страдам от ПР ве4е 3 години.искам да ви попитам имали ли сте болки в лявата 4аст на тялото най ве4е  в гардата ,болката е тапа но не е много приятна.лятото по4ти нямах никакви оплаквания но сега пак запо4ва ужаса.

момичета да ви питам някоя от вас дали е страдала от безапетитие

pipi1981, Да, съчетано и с булимия... от нерви.