Паническо разстройство-част 10

За мой срам съм успявала да помогна на много хора, че и ги успокояваааааааам и им въздействам. Обаче на самата себе си-ядец. Даже като, че ли съпреживявайки, слушайки и, помагайки-аз станах още по-зле. Много ме е страх, направо съм скована  от ужас. Мислех, че поне ако можех да спя нещата щяха да са мааааааааааааалко по-добре. Но за жалост вече ми се събира цял месец без сън.  И не знам дали това има връзка с ПР, но ме боли ужасно кожата и на главата и на цялото тяло. Имам чувството, че направо гори. И не знам  при положение, че тези 2 вида антидепресанти тефаксин и валдоксан  вече 2 седмици не ми помагат дали трябва да ги пия. Тази психиатърка изобщо не ми вдъхва доверие.

Много са сложни нещата. Помисли според мен , дали това е твоята професия и дали няма да ти пасне да правиш нещо друго.
4овек е най-трудно да разбира себе си. Аз например мога да раздавам акъли насам-натам, но ако нещо ми се слу4и и търся съвет от близък/роднина ... не мога да се оправя сама със себе си и 4увствата си 

Ами аз затова вече не работя точно тази професия. Ако се бях излекувала и имах какво да споделя, тогава щях да съм много полезна на хората. Но сега, когато аз самата се чувствам уязвима -не мисля, че има  какво да посъветвам някого. Ще звучи като лицемерие.  Затова се насочих към училище-имам и учителска професия. Успявам да се въздържам на работа на този етап. Но за себе си не съм полезна. Просто се чувствам изтощена и нещастна. Пък и до сега не съм виждала учителка, която да е добре с нервите. Явно е професионално изкривяване. Радвам се на първичността и темперамента на ромите. Направо кеф да ти е да ги гледаш как се веселят. Едва ли, някой от тях е застрашен от ПР, или нещо подобно.......ама като сме се родили чувствителни и скрупульозни.............

Ще взема да си я поръчам книгата , но аз съм почти убедена , че след като родя ще се махнат тия тъпи ПА. Сега се предизвикат от страха да не стане нещо с бебо или на раждането и още повече се засилват. Преди да забременея си мислех , че по време на бременността няма да имам атаки , защото ще мисля да за малкото човече. Е , не стана точно така - аз мисля за него , но от паника да не стане нещо си предизвиквам сама нещата. Например - на тема кръвно съм полудяла , защото знам , че е много опасно и цяла бременност изкарах в страх да не вдигна кръвно. Е , вдигала съм в момент на ПА , но какво да правя , не мога да пия хапчета за кръвно при положение , че такова нямам , даже съм с ниско. Както и да е. Събота и неделя не знам какво ми стана , но не можех да спя , даже едната вечер заспах в 6 сутринта. Цяла вечер се мятах из леглото , изнервих се , усетих , че пак гадните атаки ме почнаха , станах имах сърцебиене и измерих кръвното - 120/80 при което изпадам в луда паника , защото за мен е високо и не се чувствам добре. Вчера и оня ден почти цял ден бях с такова или 110/70 , което е пак високо за мен и правя буквално кризи , лошо ми е , повръща ми се. Добре , че съм с ниско кръвно и като го вдигна не се вдига много.Онзи ден казвам на лекаря , че правя кризи и съм голяма паника , той пак иска да раждам нормално.

Според мен просто в днешно време сме принудени да се сблъскваме с мног онепознати хора в ежедневието си (4есто трудни и 4есто не ни пасват и ни разхармонизират), да сме динами4ни, да се местим от място на място ,  да сме принудени да работим нещо ( дори да не ни е особено приятно )...  да бързаме и бързаме на всякъде ... 
ДА прожеряваме , да правим спражки, да пресмятаме и изцхисляваме, да се пазим и да се съобразяваме ... абе изобщо дали има моменти, в които да не правим нещо, да не мислим и простода си живеем малко така ???

Няма как да живеем както ни се иска. Винаги сме притиснати от обстоятелствата и винаги сме зависими от някой-дали от семейство, дали от шефове-в общество живеем -няма как. Ако бяхме в джунглата -нямаше да страдаме................а нееееееееееееее, там щяхме да развием фобии от влечуги и разни други отровни гадини........явно докато сме живи все нещо ще има, което да ни стресира

там няма да им се плашиш ... там 9е ги гониш, за да ги ядеш 

Е, те за това не се бях замислила 

alinnna Препоръчвам ти да  си смениш психиатъра явно тези лекарства не ти действат. Много е времето откакто не спиш. Следващия гледай поне да е психиатър и психотерапевт или само психотерапевт по са запознати с ПР

Ами ще я сменя. То не, че тук психиатрите и психотерапевтите  са под път и над път в провинцията, но тази пък май съвсем работи, колкото да отбие номера, а и този Валдоксан е 82 лева, не стига , че не помага, ами е и безумно скъп. Джей Ло, ти спря да коментираш холотропното дищане-как се чувстваш?

Есента дойде и аз пак съм тук с настъпването и идват пак гадните симптоми на ПР.Постоянно напрежение,съсредоточено в носа и имам чувството че всеки момент ще ми шурне кръв,един страх и аз не знам от какво.Всичко ми е до болка познато ама ето че пак ме смущава

ВЯРАТА, КОЯТО МЕСТИ ПЛАНИНИ

 
     В живота си непрекъснато се натъкваме на планини - в нашия живот, финанси и здраве - натъкваме се на експерти, които ни казват, че няма да оздравеем. Ние често се молим за нашите планини на Бога: „Господи, моля те, премахни този страх, направи така, че детето ми да оздравее” и т.н. и да, добре е да се молим, да молим Бога да ни помага, но когато се изправиш пред някоя планина, не е достатъчно само да се молиш, не е достатъчно само да вярваш, не е достатъчно само да си изпълнен с позитивни мисли - ето ключа: трябва да говорите на своите планини.

     В Марк 11:23 Иисус казва: „Ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му - ще му се сбъдне, каквото и да каже.”

      Днес някои от вас се молят за неща, на които трябва да говорят. Няма нужда вече да се молите за този страх, а трябва да кажете: „Страх, повелявам ти да напуснеш! Няма да те допусна в живота си.”  Вместо да молите Бог да ви изцели, започнете да говорите на болестта: „Болест, ти нямаш право да си в тялото ми, аз съм син на най-висшия Бог и ти не си добре дошла тук. Не те моля да си отидеш, не те моля да ми направиш жест или услуга - аз ти заповядвам да напуснеш тялото ми!

      Ако искате да имате вярата, която мести планини, трябва да говорите на своите планини. Ако вие не говорите на своите планини, вашите планини ще говорят на вас. Ако сте изпълнени с всички тези негативни мисли, никога няма да оздравеете и да сте добре, бизнесът ви няма да върви както трябва. Когато вашите планини говорят на вас, вие или ще седите и вярвате на тези лъжи, или ще се изправите и ще кажете: „Ей, я чакай малко. Аз управлявам тук и няма да позволя на моята планина да говори на мен! Планина, аз ще кажа на теб: Премести се! Ти няма да ме победиш!”


  

Didiela благодаря за хубавите думи .  Така е и само това ми помага Вярата и живота с Бог.Но преди всичко това трябва да си Повярвал и предал живота си на Него без Вяра и осъзнаване не мисля че ще имаме успех.Ако човек не познава Бог трудно би имал такава сила.

От години работя върху себе си и позитивното си мислене, но почти не ми се получава. Като те нападне депресията иди и обяснявай колко много се обичаш и колко ти е весело. Месеци наред не мога да преглътна и да се отпусна и за миг.

Докато  пишеш и мислиш така,няма как да ти се получи!Едно е да го почустваш отвътре, а друго е ,защото така трябва да мислиш!Но е добре,че си почнала! Все някога ще ти дойде отвътре!Може да не е сега моментът, но  ти  все някога ще разбереш  кога??Почва се с малки крачки и сутрин с голяма усмивка в огледалото