Публикувана: 15 авг. 2012, 20:16 ч.
Последно мнение: 9 септ. 2013, 23:08 ч.

Моето име е.....

26 453
354
1

# 30 16 авг. 2012, 17:56 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Кръстена съм на баба ми (на мама майката), която пък е кръстена на своята баба, която май на нейната баба. Името ми се предава през поколение, искрено се надявам и моята внучка някой ден да носи това име. Много е хубаво, макар че преди не го оценявах, рядко срещано е...надявам се да носи късмет Wink

# 31 16 авг. 2012, 19:54 ч.

Мнения: 60

Трябвало е да се казвам Антоанета-на баба ми Анита по майчина линия и на дядо ми Артур по бащина. Да, но брат ми е Александър и е кръстен именно на тях двамата. Та, останали са дядо ми Михаил-с Мартина /има част от името и на другия ми дядо/, и баба ми Лиляна с вариант за Лилия. Нашите от няма и къде са теглили чоп Laughing

и се е паднала бабата, та аз съм си Лилия. Жената, на която съм кръстена, а уж баба ми, не съм я виждала от бебе, тъй като баща ми е починал тогава. Нито мен, нито брат ми са търсили и това провокира в майка ми огромно съжаление, задето е кръстила и мен, и брат ми на тях двамата, а не на своите си родители. От своя страна пък, дядо ми Михаил ни недолюбваше с брат ми, щото никой от нас не е кръстен на него. ooooh!

Като малка се разстройвах, че обича повече братовчедите ми, ама в пуберската възраст, че и каквато буйна личност бях, нарочно го дразнех, защото това си заслужаваше. Naughty

В днешна дата като чуя Антоанета Heart Eyes

или Мартина Heart Eyes

ми омекват колената. И двете имена имат сантиментална стойност за мен и са ми много красиви, силни имена.

# 32 16 авг. 2012, 22:22 ч.

Мнения: 417

Името ми в превод означава "стремеж,идеал"На никого не съм кръстена.Харесвам си го Grinning

# 33 16 авг. 2012, 22:45 ч.

Мнения: 3 634

Ако съм била момче щях да съм Христо. Трудна бременност и едно обещание дадено от майка ми в църква, ако бебето се задържи.

# 34 16 авг. 2012, 23:05 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Wild_rabbit в чт, 16 авг 2012, 17:19

Цитат на: azaf в чт, 16 авг 2012, 08:52

Тя е Анка и е кръстена на нейната баба Анна (по-добре звучи). Аз съм Анета.

Ха, много ми е приятно, и аз съм Анета, кръстена на баба Анка... е и на дядо Аврам!
Едно време мнооооого исках да съм просто Ана!

Винаги съм искала да съм Анна. Не си понасях името навремето.
Сега пък страшно много си го харесвам. И се оказва, че има доста Анети. До завършване на университета не бях чувала нито веднъж някоя адашка. В момента сме 3 само на 2 етажа в службата.

# 35 16 авг. 2012, 23:32 ч.

Мнения: 60

Анета е много хубаво име. По-хубаво от Анна, Анита и прочие.

# 36 17 авг. 2012, 02:18 ч.

Мнения: 1 175

Цитат на: DidiDani11 в чт, 16 авг 2012, 10:35

Аз съм кръстена на кутия бонбони.
...
Като малка въобще не си харесвах името и се представях в краткия му вариант, а сега ми е все тая.
Както каза една съфорумка ,нося името на богинята на лова. Wink

Е, какво й е на богинята пък? Можеше да си някоя Таралежка hahaha

# 37 17 авг. 2012, 03:02 ч.

Мнения: 945

Цитат на: Дидитка в пт, 17 авг 2012, 02:18

Цитат на: DidiDani11 в чт, 16 авг 2012, 10:35

Е, какво й е на богинята пък? Можеше да си някоя Таралежка hahaha

Аз пък веднага си помислих за бонбони"Черноморец" Crazy

# 38 17 авг. 2012, 09:26 ч.

Мнения: 7 009

А аз за "Амфора" Sunglasses

Аз съм кръстена на дядо си. Трябвало е на баба ми, обаче майка ми не го е харесвала много и е била измислила друго име с първата и буква (тя всъщност и баба ми не си го харесва особено). После обаче гледала някакъв сериал чешки, където имало Михаела. Дядо ми е Михаил и тя решила да се възползва Laughing

Аз дори съм се родила на неговия рожден ден, та нещата съвсем паснали. Обаче! Не и разрешили да ме запише с "е", защото било чуждо. Трябвало да съм Михаила, според тях. Та някой, не си спомням кой, ходил в общината да ги пуска молби да съм с "е". В крайна сметка съм Михаела, но голяма борба е било. Crazy

Като малка не го харесвах, струваше ми се много дълго. Сега го харесвам много, нежно ми е, мелодично, като се запозная с някого, често ми реагират с "Какво хубаво име!". Обаче все пак аз предпочитам кратки имена, та ако имам момиче, сигурно ще е с по-кратичко име.

# 39 17 авг. 2012, 09:43 ч.

Мнения: 646

Е да ,определено съм най-добрият вариант за "бонбонено" име Joy

, но има имена, които ми харесват повече от моето.

# 40 17 авг. 2012, 10:08 ч.

Мнения: 615

Мен майка ми е искала да ме кръсти Тодор на дядо ми. Обаче не са и позволили от общината/болницата ooooh!

и тогава ме кръстила Тихомир Tired

И аз не го харесвам, но това е положението Grinning

Имам и една история много странна с името ми Thinking

Веднъж ми се наложи да ходя на врачка Rolling Eyes

По някое време ме попита:
- "Ти как се казваш?"
аз:
- "Тихомир"
тя
- "Ти не си Тихомир. Твоето име е Тодор"
Shocked

# 41 17 авг. 2012, 10:10 ч.

Мнения: 7

Нашите били избрали за мен името Мила на чичо ми Милчо но когато дошла жената да записва децата баба ми (свекървата) казала никаква Мила ако прилича на майка си няма как да е Мила запишете я Мира. Майка ми останала безмълвна но пък Мира и харесало и не го променила.
Брат ми и сестра ми са близнаци брат ми е трябвало да се казва Деан а сестра ми Йоана но накрая ги записали Деана и Йоан. Жената в общината решила, че Деан е твърде женско и ги разменила

# 42 17 авг. 2012, 10:14 ч.

Мнения: 7 009

Какво пък му е на Тодор, че на са дали, съвсем класическо и българско име Shocked

# 43 17 авг. 2012, 10:20 ч.

Варна
Мнения: 2 356

Много интересни истории прочетох и ще се запиша в темата, та да прочета още Laughing

Моята история е такава - второ (последно) дете съм в семейството. Мама е едно дете, а баща ми - четвърто след три сестри Laughing

Никоя от сестрите му (доста по-големи от него) не е кръстила дете на родителите им и той се зарекъл, че задължително ще им кръсти! Ражда се първо сестра ми и я кръщават на баба по майчина линия, с надежда че второто дете ще е момче и ще може да бъде кръстено на дядо по бащина линия. Да, ама не! Пак момиче! И понеже баща ми е много стриктен и не обича 'изгъзици', отсякъл - името няма да се променя! Да, ама баба се казваше Стойна. И мама не могла да понесе мисълта да ме кръсти така, та почнала да рови в ония именници, които са им давали навремето в родилното. Тогава вижда Дима (дядо се казваше Димо) и решава, че това й е спасителния вариант и без да пита ме записва така. Баща ми като разбрал казал: 'Ми то такова име има ли?' Ама нали е взето точно, съгласил се Simple Smile