АВГУСТ се почти измина – скоро всички ще живеем, заради най-прекрасната причина!

На 19.08 вечерта започна всичко, мъжът ми тъкмо заспа и се почнаха контракциите, аз търпеливо си ги засичах. Като станаха на 5 мин. го събудих, вече беше 20.08, 3:30ч. Отидохме в болницата и ме приеха. На смяна беше един пън, който когато попитах с колко см разкритие съм ми отговори да не бързам, че това не било състезание, била почнала родова дейност и нямало да спре. Контракциите бяха съвсем поносими (после се оказа, че съм пристигнала с 4 см разкритие). Предложиха ми система, която и аз не знам защо - отказах. Сутринта се смениха екипите от лекари и акушери и дойде доктора, който ме израждаше в последствие. Бях без избор на екип и имах късмет да попадна на свестен човек. Прегледа ме за разкритие и се установи, че след три часови разходки в коридора, напредъка е нулев (прирева ми се). Не ме питаха вече изобщо, ами направо ми спука водите и ми включиха окситоцин, за да напреднат нещата. Пуснаха системата слабо (6-8 капки в минута), записаха ми тонове, после пак ме прегледаха и нещата вървяха наистина много бавно - бях с 5 см разкритие (това към 10 сутринта вече). Постепенно усилваха системата (накрая стигнахме до 26 капки в минута). Записвайки ми отново тоновете по едно време спря да се чува сърцето на бебето... и моето сърце спря... Акушерката излезе в коридора и се развика да викат доктора... веднага се върна акушерката и ме размърда да се обърна по гръб, че бях на ляво и слава богу долови отново тоновете. Дойде доктора и поръча да не пия вода и да ми вземат кръв, а аз не съм тъпа и усетих на къде бият и ми стана много кофти.... не мога да го опиша. Почнаха те с изследванията и доктора ми обясни, че ще следим тоновете до края и ще се борим всичко да протече по нормалния начин, но ако нещо се обърка да съм готова за спешно секцио, тъй като това еднократно загубване на тоновете може да означава много неща, но най-вероятно оплетена или притисната пъпна връв. Аз нямаше какво да направя, за да помогна, затова затворих очи и започнах да се моля на ум, всичко да е наред. Последва засилване на контракциите, няколко прегледа за разкритие, като след всеки такъв констатираха колко трудно и бавно напредват нещата и послтоянно усилваха системата. Накрая стихнах 9 см разкритие, с което стоях 2 часа и така и не стана 10 см. Постоянно ме питаха имам ли напъни, а аз имах първо болка от контракцията, която преминаваше в напън. Доктора реши да вземе нещата в сви ръце и като започна поредната контракция ме пребърка, за да ми помогнел.... е няма такава болка, аз се гърча и напъвам по негово нареждане, а той с ръка в мен, за да направи ракритието 10 см. И така ми вика: "Хайде още една такава контракция и те водя в родилна". Една, една, колко да е една, цели 4 такива бяха. Междувременно ми казаха, че контракциите ми били добри, но бебето било голямо и те се оказват не достатъчно силни, за да го избутат надолу. Накрая разгеле се дотътрих до родилна зала и там вече ми се стори песен. Имаше и втори лекар, който пък ми скачаше на корема да ми помага и въпреки това бебето излезе чак на четвъртата контракция след много напъни и от моя страна. Кристиян изплака в 14:37 и направи мама и татко най-щастливите хора на света! Роди се 3900 г, 51 см в крайна сметка. Докато минавах през деветте кръга на ада с 9 см разкритие, мислех само за този момент и наистина след като чух да плаче нищо друго нямаше значение. Вече част от моето сърце туптеше извън мен и бих дала живота си дори, за да е добре!