http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=623674.0
старата тема
Кой не обича подаръците за роден ден:)
ето малко история
Още от езически времена съществува традицията да се разменят подаръци. Най-напред Гарган, син на келтския бог Бел, организирал нощни раздавания на подаръци. После Один, скандинавски бог, се забавлявал в нощите на зимното слънцестоене да язди на кон и да връчва своите дарове, символи за вечността на живота. Не бива да се забравя и Микула в Русия, който носи дребни сладкиши на послушните деца.
Към езическите богове и богини в течение на времето се присъединили и много други магически персонажи, като шведското джудже Хюлмонт, немската Фрау Хол, дядо Мраз в Русия или старата Бефана, която в Тоскана тича да посрещне младия Исус, раздавайки подаръци на всяко дете, което смята за Божи син.
След сгромолясването на старите величия идват Свети Барба в Австрия, Свети Мартен в Каталония и най-вече Свети Никола, спечелил си славата на спасител на децата, която се разпространява от Пикардия до Ротердам към САЩ, преди да стане прадядо на Дядо Коледа. Така старата традиция на размяна на подаръци, израз на вечната надежда на човека, се свързала с Коледа и нейните символи.
Самите подаръци са стари, колкото и светът. Ако се върнем 3000 години назад в историята, ще намерим кукли то печена глина, дърво и кост, миниатюрни мебели и кухненски сервизи за кукли в гробовете на малките египетски или вавилонски момичета. Те показват значението, което древните отдавали на играчките подаръци. Същото продължава и по времето на Рим и Атина, където се откриват малки топчета, лъкове със стрелички и други играчки. По-късно дрънкалки, малки колесници, свирки от сребро или друг скъп метал, както разкошни кукли свидетелстват по-добре от всеки текст или гравюра за това, как са били глезени децата на богатите семейства. По-скромните са намирали щастие в играчките, които самите родители изработвали от дърво или плат или купували от амбулантните търговци: свирки, барабанчета и други.
От ХІХ век индустриализацията измества традиционните играчки и прави подаръка по-достъпен. Влакове, параходи, автомати, към които се прибавят и миниатюрните колички, изобретение на Андре Ситроен.
Появата на пластмасата измества другите материали, а днес електрониката е последният хит. Но не се забравят и “вечните” жирафи от каучук, произведени от Вюли преди повече от 30 години, от които ежегодно се продават по 400 хиляди бройки.
В живота на хората винаги е имало и трудни периоди, но подаръците неизменно са отразявали радостта да се дава. И най-дребните подаръци са получавали огромно значение, заради магическата власт, която им приписвали.
Източник: Меридиан 27
старата темаКой не обича подаръците за роден ден:)
ето малко история Още от езически времена съществува традицията да се разменят подаръци. Най-напред Гарган, син на келтския бог Бел, организирал нощни раздавания на подаръци. После Один, скандинавски бог, се забавлявал в нощите на зимното слънцестоене да язди на кон и да връчва своите дарове, символи за вечността на живота. Не бива да се забравя и Микула в Русия, който носи дребни сладкиши на послушните деца.
Към езическите богове и богини в течение на времето се присъединили и много други магически персонажи, като шведското джудже Хюлмонт, немската Фрау Хол, дядо Мраз в Русия или старата Бефана, която в Тоскана тича да посрещне младия Исус, раздавайки подаръци на всяко дете, което смята за Божи син.
След сгромолясването на старите величия идват Свети Барба в Австрия, Свети Мартен в Каталония и най-вече Свети Никола, спечелил си славата на спасител на децата, която се разпространява от Пикардия до Ротердам към САЩ, преди да стане прадядо на Дядо Коледа. Така старата традиция на размяна на подаръци, израз на вечната надежда на човека, се свързала с Коледа и нейните символи.
Самите подаръци са стари, колкото и светът. Ако се върнем 3000 години назад в историята, ще намерим кукли то печена глина, дърво и кост, миниатюрни мебели и кухненски сервизи за кукли в гробовете на малките египетски или вавилонски момичета. Те показват значението, което древните отдавали на играчките подаръци. Същото продължава и по времето на Рим и Атина, където се откриват малки топчета, лъкове със стрелички и други играчки. По-късно дрънкалки, малки колесници, свирки от сребро или друг скъп метал, както разкошни кукли свидетелстват по-добре от всеки текст или гравюра за това, как са били глезени децата на богатите семейства. По-скромните са намирали щастие в играчките, които самите родители изработвали от дърво или плат или купували от амбулантните търговци: свирки, барабанчета и други.
От ХІХ век индустриализацията измества традиционните играчки и прави подаръка по-достъпен. Влакове, параходи, автомати, към които се прибавят и миниатюрните колички, изобретение на Андре Ситроен.
Появата на пластмасата измества другите материали, а днес електрониката е последният хит. Но не се забравят и “вечните” жирафи от каучук, произведени от Вюли преди повече от 30 години, от които ежегодно се продават по 400 хиляди бройки.
В живота на хората винаги е имало и трудни периоди, но подаръците неизменно са отразявали радостта да се дава. И най-дребните подаръци са получавали огромно значение, заради магическата власт, която им приписвали.
Източник: Меридиан 27
