Вероятно моят мъж е единственното изключение от правилото. Той беше този който много искаше бебе. Аз се дърпах. Не бяхме престаряли - само по на 26 г.Успях да го уговоря да изчакаме с една година . Но само толкова беше. 
- Публикувана: 23 авг. 2012, 16:00 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2014, 19:16 ч.
Кога мъжът е готов за дете...
Той мъжа ми искаше бебе още като беше на 19 (на толкова го взех) ама аз се дърпах по ред причини и той някак се отказа от идеята за двете бебета едно след друго 
Когато след години аз поисках, той се дърпаше с аргумента "Рано ми е още" нито съм го натискала, нито съм го врънкала постоянно а го оставих сам да узрее за тази идея. Отне му 3-4 месеца, един ден просто ми предложи да започнем опитите, имахме късмет че стана от първия месец бебето. А след още един разбрахме че ще са близнаци. Беше си навил на пръста че ще са момичета още преди да разберем пола. Но мисля че истински осъзна че е татко като ги видя за пръв път. Много е грижовен към децата 
Наскоро ми подметна че съм го излъгала и рано се е прежалил да има деца, но пък бил доволен че вече е минал по пътя на памперсите и количките
Когато след години аз поисках, той се дърпаше с аргумента "Рано ми е още" нито съм го натискала, нито съм го врънкала постоянно а го оставих сам да узрее за тази идея. Отне му 3-4 месеца, един ден просто ми предложи да започнем опитите, имахме късмет че стана от първия месец бебето. А след още един разбрахме че ще са близнаци. Беше си навил на пръста че ще са момичета още преди да разберем пола. Но мисля че истински осъзна че е татко като ги видя за пръв път. Много е грижовен към децата Наскоро ми подметна че съм го излъгала и рано се е прежалил да има деца, но пък бил доволен че вече е минал по пътя на памперсите и количките
В крайна сметка,се изяснихме и ще започнем постепенно и бавно с опитите. 
Вие поне сте се изяснили... Щото нашто "изясняване" завърши със "сега не искам, по-нататък може и да поискам, сега няма време за деца". Вярно е, че много работи и все работа и проекти в главата му, ама аз намекнах, че това "после" може и да е никога, щото сме прехвърлили вече 30-те... И аз си мисля, че може просто да не иска деца от мен, но пък държането му говори друго. Смятам да изчакам няколко месеца и отново да говоря...
Секси, много се радвам, че сте постигнали консенсус 
Да, Тинтина, говорете отново. Аз съм на мнение, че в една връзка трябва да има открит словесен диалог, за да е успешна тя. Ама да пипаш с меката ръкавичка
Успех на всички
P.S. Сега, когато вече и приятелят ми е съгласен и вече от няколко месеца работим по въпроса, започнах да се притеснявам, че аз няма да се справя и май се разубеждавам
Да, Тинтина, говорете отново. Аз съм на мнение, че в една връзка трябва да има открит словесен диалог, за да е успешна тя. Ама да пипаш с меката ръкавичка
Успех на всички
P.S. Сега, когато вече и приятелят ми е съгласен и вече от няколко месеца работим по въпроса, започнах да се притеснявам, че аз няма да се справя и май се разубеждавам
P.S. Сега, когато вече и приятелят ми е съгласен и вече от няколко месеца работим по въпроса, започнах да се притеснявам, че аз няма да се справя и май се разубеждавам
[/quote]
Мислиш,че няма да се справиш с това да бъдеш майка? Внушение е това. Във всяка жена е заложен майчиния инстинкт. Убедена съм,че когато за първи път гушнеш новороденото си бебенце,подобни мисли изобщо няма да ти минават през главата. Тъй че кураж и успех!
Аз съм на мнение, че в една връзка трябва да има открит словесен диалог, за да е успешна тя. Ама да пипаш с меката ръкавичка
И аз съм на това мнение, но е много тънка границата между словесния диалог и словесния натиск
А ти не се притеснявай, всичко ще е наред!
OAKFINGERS, на мен сега почна да ми хрумва, че не ставам за майка , в 4ти месец. Ама късно е, чадо. Може би на всички им минават такива мисли? Или просто аз наистина съм ужасен темерут.
Аз имам богат опит с мъжете и искането на деца.
По време на първия ми брак, много исках бебе, ама наистина много. Той успя да ме убеди, че сме малки и финансово нестабилни (бяхме, но аз вярвах, че можем да се справим) и да почакаме, докато завършим. Да, ама през това време, докато чаках и си се надявах 3 години, той беше спрял да ме обича...Започнахме опити все пак (преди да осъзная, че нещата не са същите вече), слава богу, не се получи тогава, разделихме се на 24 години. От тая връзка разбрах, че с настояване, говорене и "моля те" не става.
Следващият беше много по-голям, на 31 беше. Уж бяхме говорили, че искам сериозна връзка, семейство, деца в скоро време, уж и той искаше, обаче беше ужасно неспособен да поеме такава отговорност и да заживеем сами. Там имаше намеса и на майки и сестри и въобще, бла. Разделихме се окончателно след 2 години и половина мъки да създам нещо, което явно не се получаваше, ама като съм тъпа и упорита.
Сегашната ми връзка започна след като му казах, че аз сериозни връзки не мога да имам (изхождайки от горните два примера, че явно не ми се получава
), работя на 2 места, уча и деца не ща в скоро време (наистина се бях отказала от идеята). Малко по малко обаче някак успя да ме излекува от раните. Заговорихме за сватба и бебе след нея, за догодина, аз бях спокойна и щастлива, че най-накрая всичко ще е наред. Докато изведнъж не ми изчезна за една седмица до родния си град, и като се прибра, каза: "дай да си направим бебе" и аз 
, стори ми се невероятно, че го иска толкова бързо, само 4 месеца бяхме заедно. Ама пък се навих, кой да ти чака още година и половина То късмет, стана от първия път. Сега вместо бебе след сватбата, ще имаме бебе на сватбата. Голяма гордост го тресе, че ще става татко, много се радва, много се грижи за мен. На почти 29 е, винаги е искал семейство и деца, традиционалист един вид Не сме цъфнали и вързали финансово, но сме относително спокойни, то винаги може по-добре
Та гледайки двамата ми бивши (аз съм от лудите, които поддържат контакт с бившите), и двамата в момента са толкова далеч от идеите за семейство и деца...Особено бившият ми съпруг е толкова недорасъл, милият, че имам чувството, че никога няма да стане сериозен човек
Може би има различни типове мъже - някои искат, други не и се чудят как да отлагат, трети отлагат, свикват с идеята, а накрая даже им харесва като имат резултата пред себе си.
Айде стига толкова
, в 4ти месец. Ама късно е, чадо. Може би на всички им минават такива мисли? Или просто аз наистина съм ужасен темерут. Аз имам богат опит с мъжете и искането на деца.
По време на първия ми брак, много исках бебе, ама наистина много. Той успя да ме убеди, че сме малки и финансово нестабилни (бяхме, но аз вярвах, че можем да се справим) и да почакаме, докато завършим. Да, ама през това време, докато чаках и си се надявах 3 години, той беше спрял да ме обича...Започнахме опити все пак (преди да осъзная, че нещата не са същите вече), слава богу, не се получи тогава, разделихме се на 24 години. От тая връзка разбрах, че с настояване, говорене и "моля те" не става.
Следващият беше много по-голям, на 31 беше. Уж бяхме говорили, че искам сериозна връзка, семейство, деца в скоро време, уж и той искаше, обаче беше ужасно неспособен да поеме такава отговорност и да заживеем сами. Там имаше намеса и на майки и сестри и въобще, бла. Разделихме се окончателно след 2 години и половина мъки да създам нещо, което явно не се получаваше, ама като съм тъпа и упорита.
Сегашната ми връзка започна след като му казах, че аз сериозни връзки не мога да имам (изхождайки от горните два примера, че явно не ми се получава
), работя на 2 места, уча и деца не ща в скоро време (наистина се бях отказала от идеята). Малко по малко обаче някак успя да ме излекува от раните. Заговорихме за сватба и бебе след нея, за догодина, аз бях спокойна и щастлива, че най-накрая всичко ще е наред. Докато изведнъж не ми изчезна за една седмица до родния си град, и като се прибра, каза: "дай да си направим бебе" и аз , стори ми се невероятно, че го иска толкова бързо, само 4 месеца бяхме заедно. Ама пък се навих, кой да ти чака още година и половина То късмет, стана от първия път. Сега вместо бебе след сватбата, ще имаме бебе на сватбата. Голяма гордост го тресе, че ще става татко, много се радва, много се грижи за мен. На почти 29 е, винаги е искал семейство и деца, традиционалист един вид Не сме цъфнали и вързали финансово, но сме относително спокойни, то винаги може по-добре Та гледайки двамата ми бивши (аз съм от лудите, които поддържат контакт с бившите
), и двамата в момента са толкова далеч от идеите за семейство и деца...Особено бившият ми съпруг е толкова недорасъл, милият, че имам чувството, че никога няма да стане сериозен човек Може би има различни типове мъже - някои искат, други не и се чудят как да отлагат, трети отлагат, свикват с идеята, а накрая даже им харесва като имат резултата пред себе си.
Айде стига толкова
Охохохо, Еовин, така ме развесели с разказа си 
Със сигурност не ти е било лесно, но пък звучиш толкова положително и устремено. Много успех ти желая! Ама как само приповдигна настроението тук - всяко зло за добро
*offtopic* Аз също смятам, че поддържането на добри отношения с бившите е важно - били сте нещо много повече от приятели все пак, не може току-така нещата да се разтурят.
Със сигурност не ти е било лесно, но пък звучиш толкова положително и устремено. Много успех ти желая! Ама как само приповдигна настроението тук - всяко зло за добро *offtopic* Аз също смятам, че поддържането на добри отношения с бившите е важно - били сте нещо много повече от приятели все пак, не може току-така нещата да се разтурят.
OAKFINGERS, на мен сега почна да ми хрумва, че не ставам за майка , в 4ти месец. Ама късно е, чадо. Може би на всички им минават такива мисли? Или просто аз наистина съм ужасен темерут.
, в 4ти месец. Ама късно е, чадо. Може би на всички им минават такива мисли? Или просто аз наистина съм ужасен темерут. Казвам ти това, защото аз не съм от тези жени, които се чудят как ли изглежда бебето им в корема, дали е момче или момиче, нито му говорех и т.н. Просто знаех, че съм бременна, и че детето ще се роди напълно живо и здраво. Толкова ми стигаше да съм щастлива.
Дени, благодаря ти много! И аз се оказах от тези и от няколко места чувам "горкото бебе" , защото нямало да го обичам, та почнах да се чудя дали няма истина в техните думи
, защото нямало да го обичам, та почнах да се чудя дали няма истина в техните думи Казвам ти това, защото аз не съм от тези жени, които се чудят как ли изглежда бебето им в корема, дали е момче или момиче, нито му говорех и т.н. Просто знаех, че съм бременна, и че детето ще се роди напълно живо и здраво. Толкова ми стигаше да съм щастлива.
Привет на всички! Та и аз да споделя по темата... С мъжа ми сме заедно от близо 5 години, аз съм на 24, а той на 32 и двамата искахме бебе, но нещо се случи изведнъж. Мъжът ми се повлия от примира на близки семейни приятели, които след раждането на детето им започнаха много да се карат и са пред раздяла. Оказа се , че мъжът на моята приятелка въобще не е искал бебе и сега постоянно го натяква на жена си, започна да малтретира физически и психически и двамата (а бяхя много щтастлива двойка от дълги години). В следствие на това сега не мога и да отворя дума пред моичкия. Чувам само - не му е времето, да не се изпокараме и ние, дали ще можем да го възпитаме добре заедно и т.н. Мисля, че го достраша, а аз все по - силно искам детенце.
Тогава е време да се събирате повече с щастливи семейства, на които децата не са им ИЗВИНЕНИЕТО за кавгите.
От личен опит, мъжът насилник ли е, то дали ще има или няма да има дете, то той ше намира поводи да тормози жената. Работя с домашно насилие повече от 6 години и имам опит с подобни ситуации, детето само може да усили и да искалира напрежението в семейството, но не епричината , то е вече съществувало.
Така , че си поговорете открито с партньора, изяснете дали имате поводи за притеснение и дали имате нещо не изчистено в отношенията, задай му въпроси как по- точно и с какво детето ще провокира кавги? Пречка и тежест ли е според него едно дете. Каква ще е разликата за взаимоотношенията ви и семейството ви, ако имате дете сега или някъде в бъдещето?
От личен опит, мъжът насилник ли е, то дали ще има или няма да има дете, то той ше намира поводи да тормози жената. Работя с домашно насилие повече от 6 години и имам опит с подобни ситуации, детето само може да усили и да искалира напрежението в семейството, но не епричината , то е вече съществувало.
Така , че си поговорете открито с партньора, изяснете дали имате поводи за притеснение и дали имате нещо не изчистено в отношенията, задай му въпроси как по- точно и с какво детето ще провокира кавги? Пречка и тежест ли е според него едно дете. Каква ще е разликата за взаимоотношенията ви и семейството ви, ако имате дете сега или някъде в бъдещето?
Разбира се, че детето в никакъв случай не е причина за агресията на мъжа (той най - вероятно си е такъв). Благодаря за съвета, не съм се опитвала да водя този разговор, но моят партньор никога не е бил груб с мен и едва ли бебенце ще промени нещата. Едва ли обаче той го осъзнава, незнам каква е причината при него. Ще поговорим и дано да разбера.