Да, знам, това е псевдонимът на Андреас Зафиракис, но снимките в пътеписа не са худ измислица, а има такива, на които се вижда неоправено легло и т.н. Ако аз ще си напускам къщата по нормален начин, бих я подредила. Затова ми стана интересно, а по оградите не селото не се вижда да са снимани некролози, така, че хората едва ли са измрели. В Интернет намерих откъслечна информация, селото съществува, дори през 70те хора са уж са прекарвали ваканциите си в него, въпроса е защо така изведнъж е обезлюдено. Сигурно истината е съвсем тривиална, но все пак...
- Публикувана: 26 авг. 2012, 22:24 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2012, 16:40 ч.
с. Бумалча - знае ли някой защо е изоставено?
По същия начин изглежда родната къща на свекърва ми. От поне 20 г. никой не живее в нея, а от 5 г. и не ходи никой по двора. Последно преди 7-8 г. мъжът ми ме води до там /къщата е точно по средата между махалите Банчовци и Поповци/. Плевнята е изгоряла няколко месеца преди да почине дядото на мъжа ми, а баба му вече е била покойница. Никой не я е ремонтирал - останала е така - обгоряла и угасена, полуразрушена, но и полуцяла /сякаш нарочно е била подпалена - така изглежда, но не е било така/. Къщата си стоеше сякаш изведнъж са я напуснали - с покривка на масата, снимки в разкривени рамки по стените, поизгнила покривчица на шкафа и върху нея ваза с отдавна изсъхнали цветя. На полиците бяха подредени чаши и чинии. На закачалката висяха якето и каскета на дядото. Тъжна картинка е една умираща къща. Сякаш се опитва да запази последни спомени, но и тях никой не ги иска...
Пълно е в Балкана с такива къщи...
Пълно е в Балкана с такива къщи...
Адски е тъжно, че вещите надживяват хората. За мен, не защото къщата е умираща и нежелана. А защото ги няма хората. Цял свят си отива с един човек. И наистина е трудно за приемане как до вчера е гладил дрехите си, купувал вестници, приготвял храна, а днес дрехите висят в гардероба, вестниците му са натрупани на шкафчето до леглото, чиниите му стоят измити на мивката, всичко стои. А него го няма. И никога повече няма да го има. Все още не мога да разбера - как така - изведнъж - го няма.
Вместо това започвам да разбирам древните обичаи да заровят или изгорят всичко, принадлежало на покойника.
Вместо това започвам да разбирам древните обичаи да заровят или изгорят всичко, принадлежало на покойника.
Адски е тъжно, че вещите надживяват хората. За мен, не защото къщата е умираща и нежелана. А защото ги няма хората. Цял свят си отива с един човек. И наистина е трудно за приемане как до вчера е гладил дрехите си, купувал вестници, приготвял храна, а днес дрехите висят в гардероба, вестниците му са натрупани на шкафчето до леглото, чиниите му стоят измити на мивката, всичко стои. А него го няма. И никога повече няма да го има. Все още не мога да разбера - как така - изведнъж - го няма.
Вместо това започвам да разбирам древните обичаи да заровят или изгорят всичко, принадлежало на покойника.
Вместо това започвам да разбирам древните обичаи да заровят или изгорят всичко, принадлежало на покойника.
Това ми напомня за думичките от една песен: "Носете си новите дрехи, момчета."
И мен ме ужасява споменатото от теб.
Още не мога да се примиря, че баба ми адски много държи на един комплект маса със столчета, които са буквално "показни" у тях и едно време не даваше на дядо ми да сяда на тях, докато си гледа телевизия. Е, дядо ми го няма вече 15 г., а тя още си пази столчетата като нови. Зарекла съм се, че някой ден /да ми е жива и здрава още бабката, че много я обичам и ми е много скъпа/ ще ги направя на трески и ще ги изхвърля тези столчета, когато нея я няма вече.