Такива хора съществуват! Струва си да знаете за нея..

298 поста ми се струва много груб !

Само те си знаят какво и защо , момичето споделя и благодари.
Най са ми интересни хора ,които критикуват а те самите не са се оправили .

Скъпо момиче, тонът ми дори е много мек. Повярвай ми,  мога да бъда много по-остра!
Презирам паразитното отношение както от деца към родители, така и обратното!
И тъй като ти е интересно, ще ти напиша че съм се "оправила"!
Е, яхти не сме купили на родителите си, но пък се грижим да са задоволени с всичко, което би им подсигурило по-удобен и спокоен живот.

Аз не съм толкова крайна нито към родителите си, нито към децата.
Не искам и да ми благодарят или благодаря.
Такива неща ги възприемам в реда на нещата.

Споделям това мнение ! 

От както работя не съм си позволила 1 лв. да поискам / приема от родителите си , тъкмо обратното , аз им помагам .
За моето дете , освен помощ с грижи , също никакви пари от тях не приемам .
Родителите имат задължения - финансови , докато детето започне работа , после не !

А какво друго има тази жена? Сама, загубила дете, за нея светът са дъщерята и внуците.  Казвали са й да не си харчи парите за тях. За някои щастието е на Карибите, за друг - да помогнат на децата.

Аз също съм на това мнение.

Тя е на 50 години , не е престаряла , има право на личен живот , не само да е в услуга на деца и внуци .

Скоро четох за жена , майка на 3 деца , която е работила години наред в Гърция и всички пари са вървяли обратно към децата , в БГ .
Жената умира и никой !!! от трите деца не пожелава да я вземе и погребе в БГ , погребват я нейни познати в Гърция !

Тя има право, но ако не го иска? 

А после те ако не я искат ?
Длъжна е да се погрижи за себе си . Поне финансово .
Ама дали ще го направи ? Решението си е нейно .

Не бих желала моето дете да определя кое е добре за мен.
Не давам за да ми се връща.
За някой едно е добре за други друго. Може да е обективно погледнато за друг нещо да е добре, а аз да не се чувствам добре.
Не ми се иска да допусна и двете крайности - да лежат на мен без оглед дали мога да давам, но не и да ми откажат нещо което аз бих дала от сърце, пък било то минимално.
За мен децата винаги си остават деца, независимо от годините.

Аз пък не искам да се погрижа за мен финансово. Звучи ми страшно. По- добре детето ми да се погрижи за мен, ако дойде това време. Най- вече хората / повече/ винаги оправдават децата си, та дори и да не го направят.

Аз пък не искам да натоварвам детето си .
Затова предпочитам да се подсигуря , доколкото е възможно .

Малко са родителите които мислят рационално спрямо децата си.
Същото се отнася и за децата спрямо родителите.
Така, че жената да си живее както тя се чувства щастлива, а не по правилата. "Дългът" вече си е изпълнила.

298, напълно подкрепям мнението ти за паразитното отношение, но разбери, че хората са различни и с различни потребности.
Майка ми например се грижи преди всичко за себе си и след това за останалите от семейството.
Аз признавам си, съм абсолютно същата като нея. Не бих се пожертвала за никого.
Обаче...най-добрата приятелка на майка ми живее само и единствено заради дъщеря си и внучето.
Не си купува дрехи, за да даде тези пари на тях, не ходи на почивка или на екскурзии, за да отидат те.
Не излиза да разходи без внучето... и подобни неща.
Никой не я принуждава. Напротив, дъщеря й все я кара да се облича, да излиза, искаше да й плати екскурзия. Тя обаче се е запънала като магаре на мост. Казва " Аз живея заради децата си, това е моята радостта в живота, това ми носи удовлетворение". Майка ми много й се ядосва и все са карат на тая тема,
тя обаче си знае нейното.
Аз не я разбирам, но не я осъждам.
За майка ми удоволствието е да ходи на кино, театър, концерти и разходки.
За приятелката й да живее заради другите. Простички човешки потребности, за всекиго различни.

Да е жива и здрава майката на авторката на темата! Като прочетох първия пост, за момент почти не забелязах, че е родена през 1962. Като че ли става въпрос за времената преди 9-ти септември 1944. 

Хич не ми прозвуча оптимистично. Защо?

1. Споменава се нееднократно, че майката е очукана от живота. Никога за никого не бих използвала подобна квалификация. Труден живот, живот, изпълнен с лишения, с проблеми и т. н. - да. Но "очукана" звучи адски грозно от устата на една дъщеря.

2. Какво значи, че помага финансово на самостоятелно семейство? Жената е сама, работи в чужбина. Ами, да си плюят на петите младите и да се оправят. Да бъдат така добри.

Много добре знам какво говоря. Омъжих се на 20 години и първото нещо, което направихме с покойния ми съпруг, беше да изтеглим младоженски заем /говоря за 1980/ и да си обзаведем кухня. Живеехме в къща, заедно с моите родители, но на различни етажи. Защо исках това? За да си знам вилицата, лъжицата и чинията. Като сме имали възможност, сме яли пържоли, като не сме имали - хляб и сол. И беше точно така. Но никой не знаеше кога нямахме и кога имахме. Не съм допускала никой да ми помага.

Когато почина мъжът ми, бях на 37 години, той беше 3 години по-голям от мен. 7 години след смъртта му, живеейки на същото място, не позволих на майка и татко да разберат колко ми е трудно да си отглеждам 2-те дъщери. Никой не ми е длъжен с нищо. Отгледах ги, слава Богу.

Сега живея извън БГ и дъщерите ми знаят и са възпитани да не очакват нищо от никого. Справят се, гледат си семействата.

Изписах всичко това, защото за мен темата хич не е позитивна, а показва как много българки-млади жени все позволяват /ако и не изискват/ родителите да ги дондуркат с години.

А за това: "който има деца, да си ги гледа" - винаги съм смятала, че е така. И не защото майка ми не е искала да ми помага. Аз винаги съм се стремяла да се оправям сама.

А за възрастта ме напушва смях. Понеже повечето пишещи тук са на 20+ и 30+, 50-годишните вече са едва ли не старци. Ама има да взимате!  Като четох в една тема как се оставят неизмити чинии и какво от това /според пишещите/, как всичко им е на вили и могили и какво от това, как оправят къщите си, като знаят, че някой ще дойде...  Майко мила!

Извинете за дългия пост. Рядко пиша в подобни теми, ама сега се разписах.