Февруарчетата сладки чакат есента, за да се заровят целите в листа!- 33

Ааааа, моля! Аз един Константин 9 месеца го гласях и той взе, че се роди на Никулден и си дойде Никола  Повече имена не подготвям! Кристиян го решихме на 2 ден след раждането.
А те онези от Китай знаят ли техните имена какви са смешни  Не ме карайте да ровя списъка на хандбалният им отбор (жени), че не знам къде е заровен. Има страхотни попадения!

Аз като черна станция, но Евилче, помисли си хубаво дали искаш точно такава упойка. Може би е по-добре да е пълна и да мине секцио. Аз от моята камбанария, с опит и във двата вида раждане съм по-голям фен на естественото и най-вече възтсановяването след това, но при теб е било по-сложно. Всичко ще мине леко и бързо във всички случаи! 

Фук-фук пробили са двата долни кучешки колкото карфица. Сега ще чакаме израстването и минаване на долно-кучешкият период, за да продължи само горно-кучешкият

Добро утро и от мен!


Ех... морето.... и кафето....! Как ми се ходи точно септември...! Дано някоя от вас да е там (или другаде готино)!
Честити кучешки, Булче!
Относно имената, аз пък имам куп любими мъжки и ми беше мнооого трудно да измисля женски....  А това за Питър в Америка и аз не го знаех! В Англия определено не е смешно име.

Булка, няма да ми мине номерът за секцио, нямам показания .

Little Evil, на мен секциото ми мина по психически причини  , честно

Срамота!  

Аз пък от момичешките имена имах много измислени, понеже бях убедена, че Бобо ще е мома!  
Въпреки, че най - вероятно щеше да е Божидара ...  

Булче, честити ви нови зъбки, с кеф да си те гризка! 

Че те повечето жени нямат показания...! Или имаш предвид, за да го покрива здравната каса?
Да ви питам по съвсем друг въпрос - мамите с повече от 1 дете - имате ли проблеми с ревността и агресията...? И как се справяте, ако да? Че съм се видяла в чудо......

Това за Петър и аз не го знаех Какво хубаво име са опорочили   Това като Фани за женския аналог на полов орган, пък Фани ми харесва много като име. Фани Хорн и Дик Дайвър са ми любими литературни герои, пък как звучат днес
Аз залагах за Пресиян за номер 2 на Ев, ама вече май не. Други славянски любими са ми Добромир   Бранимир и Ростислав
А на мен като ми биха спиналната две сестри ме държаха за раменете да не мърдам, а после ми махнаха иглата чак на другия ден , т.е. аз се въртях яко ж леглото, лежах на нея, даже ставах. И си я ползваха хората, през час минаваше някой да ми влива нещо от изхода на рамото и аз си свирках първите 24 часа докато не ми я махнаха и минах само на хапове И тогава болката беше  
Ако можех да избирам щях да искам нормално обаче, секциото не си е шоу, гадно е и то. Не забравяйте и психо момента, дето може да не се появи любовта към бебето в началото (като при мен)
бягам, после пак, днес е лошо времето на морето, личи ли си

 

Мда, имаме проблеми с ревността и агресията ... Дали се справяме обаче е друг въпрос. Ревнуват и двамата. Напоследък предимно малкия. Като види, че гушкам или целувам големия идва и почва да го бута да се намести той. Ако дам нещо на големия идва и веднага иска същото (включително лекарства). Големия си ревнува, но за момента по-спокойно. Само дето ужасно много мрънка - мамоо, той ме оскуба, мамоо, той ме удари (може само да го е закачил докато минава покрай него) и прочее ... И дойдох на темата с агресията - предимно от малкия към големия. И големия понякога избеснява и напоследък го оставям да реагира, разбирай да удари малкия. Само така виждам проблясък в малката руса главица, че удрянето е нещо нередно. В крайна сметка и големия трябва да се защити, а не да е боксова круша на малкия. За сега набезите са намалели. Като изключим, че току що захапа мен с чисто новите си кучешки карфички. Стратегия - НЯМАМ.

ПС: Аз исках Ростислав, но мъжа ми ме отряза твърде категорично. Много го харесвам!
А за любовта към бебето ... майчиният инстинкт се появява с времето, не веднага при първото дете. При някои по-бързо, при други по-късно ... И при мен дойде по-късно с големия

Вярно си боли това пусто секцио, ама пък е толкова мързелива работа, че няма накъде.   На мен най - ужасният момент ми беше в началото докато се изправях и някакси ми секваше дъха и ходех приведена като бабичка. Като говорех по телефона и се задъхвах все едно съм пробягала 200 метра.

А голям ужас ми се струваше ставането, понеже олигофрените във Втора градска ме караха да ставам настрани!   Представете си с изкорменият корем как се пънеш да се подпреш настрани на едната си ръка и се опираш на едно шкафче! Оказа се, че имало и доста по - лесен вариант, ама кой да знае.

Моята епизотомия си беше почти като секцио.  Разликата е, че като лекарите ме питат имала ли съм операция, отговарям не. Голям праз. Иначе самото раждане си го спомням много романтично. Хормоните си свършиха работата и дори без медикаменти не беше кошмарно. За второ дете пак ще се надявам на нормално, пък дано приказките, че всяко следващо раждане е по- леко, не са мит.  Ивъл ще каже скоро. 

Булче, и аз си помислих колко по- лесно ще си отхапва от мама.  Малкият дявол с ангелско излъчване. 

Зелдич, как така са ти оставили игла в гърба толкова дълго време.    направо се шокирах.

За неродените деца съм поизмислила много "кофти" звучащи, немодерни, кратки имена. Второто на неродената мома например ще е Мина почти на 100%. И мъж ми го казва горе долу нормално.

За колко деца си ги измислила? 

Аз напоследък не харесвам кратките имена ... по - скоро модата на кратките имена не ми допада. 

Лена, време ти е за второто като те слушам така, пък може и близнаци направо, че да има време и за четвърто. Еван ще е най-щастливия и грижлив батко 

Здравейте мамчета и дечица!

Като видях, че сте подхванали любимата ми тема за раждането, се изкуших да се включа (нали обичам да съм на всяко гърне мерудия). Аз съм раждала два пъти нормално и един път секцио по лекарска препоръка и единственият извод, до който съм достигнала, е, че всичко си е много индивидуално. На мен първото раждане, което беше нормално, ми беше най-тежкото, а третото (секцио) най-приятното. При първото имах възможно най-голямата степен разкъсвания и следователно безброй шефове. Седмици наред не можех да седна и не давах на ММ да спи до мен, защото при всяко помръдване на леглото ме болеше. Второто беше далеч по-поносимо - само епизиотомия. На третото, секциото, ми пуснаха музика - питаха ме каква музика предпочитам, в мига, в който извадиха бебето, само го измериха и го връчиха на таткото да го държи, докато ме закърпят. 40 минути по-късно вече ми беше на гърдите и сучеше. Нито ме е боляло след това, нито нищо, дори забравиха на втория ден да ми дават успокояващи (тук тези със секциото след 24 ч ги настаняват в самостоятелна стая с телевизорче, а ден по-късно те пращат вкъщи, излишно е да казвам, че бебето си беше с мен без секунда прекъсване от момента на раждането). Въпреки това на никого не бих препоръчало секцио, ако не му се налага, защото изживяването след многото болки при нормално раждане не е за изпускане. Абе, както и да се излезе бебето, все си е голямо щастие! 

На финала само да се похваля, че след 4-дневна гладна стачка в яслата, днес за първи път дребосъчето ми се прежали и хапнал малко. Май накрая ще се примири със съдбата си.

Хубав уикенд ви желая!

Аз ще съм с избор на екип в ОБ, но  там няма начин дори и с избор секцио по желание, те си държат на нормално. А моето първо раждане беше със специфични усложнения и затова държа пак при същата лекарка да раждам, понеже знае как бях тогава...

Добра вечер пак набърже, тамън изсъхнаха дрехите и пак ги слагам в багажо - утре заминаваме , уморено ми е, ама е приятна умора  Хубава вечер на всички, дано сте здрави