Февруарчетата сладки чакат есента, за да се заровят целите в листа!- 33

Lena, успех и леко раждане на твоята близка. Мен ме тресе голямо шубе, чак от зор се навих на епударална, от която много ме е страх..

Таткото тия дни ще сглобява леглото и ще го сложим в нашата стая, че сега е в разглобен вид при Пухан и извор на опасности...

Здравейте мамчета и дечица! 

Гледам няма много за четене и реших да се включа с един (както винаги) дълг пост. Ние се прибрахме на английска земя миналата седмица и веднага подкарахме работа, училища, ясла. Съжалявам, че северозападната група не успяхме да се съберем. Малката ми кака тръгна във вторник на училище - представете си четиригодишен бонбон с униформа и чантичка, много е сладка. А малкият ни момък тръгна на ясла. Засега е много драматично положението при него. По цял ден не хапва в яслата, нито залче и не мърда от полата на жената, която отговаря за неговата група. Аз нали съм в същата сграда и като излязат навън го наблюдавам от прозореца и направо ми къса сърцето. Днес като ревна следобед и набързо приключих с работата и си го взех. Знам, че е временен период, но все пак ми е кофти. Иначе като го прибера вкъщи изяжда по няколко купи ядене (а иначе е много придирчив) и си е весел и доволен. Другото ново е, че го карам и него с колелото до яслата и това си е напрежение, докато свикна да внимавам. 

Иначе исках накратко да се включа по две от темите. Предварително се извинявам, че и по двете теми имам много непримирима позиция - не искам никого да засегна, но ме сърби езика да се изкажа.

Първо, не обичам да давам съвети, но ако бях на мястото на Катерица, със сигурност щях да задържа бебенцето. Дечицата са Божи дар, а паричните проблеми обикновено са временни. Когато забременях с първата ни дъщеря, бях студентка на края на първи курс, а мъжът ми нямаше постоянна работа. Родителите ми също не бяха особено добре финансово по онова време, но колебания не съм имала никога. Бог ни помогна и появата на детето с нищо не ни е ощетила. Напротив и трите са ни най-голямото богатство в живота. 

Второ, за бибероните си мисля, че не бива да се отлага много-много - в краен случая докато навършат 2 г. При първата ми дъщеря махнах биберона на 1 г 1мес, при втората се забавих и от етап, на който почти не я ползваше се стигна дотам на 1 г. 7 мес да се буди по няколко пъти нощем заради биберона. Тогава именно го махнах отведнъж - обясних й, че котето го е взело (и до ден днешен помни това обяснение). Имаше 2 дни рев, но това си беше. Не виждам никакъв смисъл от биберона на тази възраст, но аз съм с много крайна позиция в това отношение и като видя ходещо дете с биберон се изприщвам. Да не ви казвам какво мисля за бебешките шишета, че съм още по-крайна. Този път с младежа обаче не съм ползвала нито биберони, нито шишета с биберона и не мога да се произнеса адекватно. А иначе от кърменето го отбих преди 2 седмици с голямата помощ на таткото. Имаше няколко нощи със сълзи, но нищо драматично. А при мен просто си отшумяха нещата - само един път се наложи да цедя и това си е. Аз бих кърмила и още, защото и аз се пристрастих, но поставям неговият интерес на първо място и осъзнавам, че след няколко месеца ще е далеч по-трудно и травмиращо да го оттучавам. Освен това в интерес на истината това много му пречеше на нощния сън - сега си спи значително по-добре (не смея да се похваля, че не се буди през нощта).

Ето ви сега поредния ферман от мен.

Закъснели поздрави на нашите мили рожденички! Всичко най-хубаво ви желая!

Евилче, сигурна съм, че няма от какво да се притесняваш и скоро ще се похвалиш с леко раждане и здраво бебенце. То раждането и без това никога не става, както си го представяме (поне при мен, де). 

Добро (нервно) утро 
Снощи писах, писах и се затри всичко 
 
Зелдич, как ти е Сатурна? Да не си го пратила при моя и сега да си правят фиаско на мой гръб? 

Хелоооу,

Леле как лети времето, Евилката е вече на финалната права - представям си какво вълнение настъпва (малко, малко завиждам ).
Ние с момата сме днеска на погача - да ви кажа като избирах подаръците, толкова много ми се прииска да си имам бебенце, в магазините с баш бебешките неща ми стана много мило.

Пожелавам истинска почивка и приятни емоции на всички пътуващи (и на тях завиждам ).

Аз съм сама с всички деца тези дни, решихме с ММ, че няма пак да се мъкнем всичките напред-назад, защото оправянето на багажа ми е наистина мъка. Преди време ходихме на гости на свеки - в двустаен апартамент се мъчихме 6 човека да спим 5 дни , не ми се мисли каква "почивка" беше, ама пусто да не обидим бабата, не можеше да отидем на хотел. Сега го пратих ММ сам при нея, че нещо трябва да и помогне, а аз ще се опитам да си почина. Една книжка съм си взела и големи планове съм си скроила.
През работната седмица съм командировка всичките дни и от сега ми е свито сърцето, та поне малко да се погледам с децата тези дни.

Нямам с какво да се похваля (изкарах отвратителна уж настинка - 2 седмици, завършила с болки в гърло, уши, глава и АБ), в работата ми е много неприятно, абе.....искам да съм си пак вкъщи с децата и да не мисля за битовизми.

Добро утро, момичета!
Ето едно кафе с изгрев (въпреки, че мина отдавна изгревът...):


Весели почивни дни! Много ми се пътува, честно казано...

Добро утро! Благодаря за кафенцето, имам нужда, тресяха ме нерви тази нощ и си легнах към 2...а ми се наложи да стана в 8. Пухан се опита да почупи несглобеното легло на бебе-братче и сега ММ се е заел да го сглобява, за да няма повече инциденти...

Честит празник, момичета! 

Само исках набързо да кажа за бибата, че нали на Бобо му я махнах преди време и сега си смуче палеца! Явно трябва да се прецени кога детенцето е готово, при нас се оказа, че съм избързала. После направих немислимото, опитвайки се да я върна, той си я смучеше, но когато не беше наблизо пак си цокаше пръста и след това дори не забеляза, че пак съм я взела ... 

Приятна почивка на тези, които са решили да я изкарат вкъщи. Ние както винаги сме така, може да отскочим малко до село и това е.

Песл, дано бързо свиква Малчо в яслата, а на каката успех в училище!

Ев, няма страшно! Ще те боцнат набързо, дори няма да усетиш!  Аз нали имам две вече зад гърба си и съм много пишман!

Честит рожден ден и от мен със закъснение на рожденичките!  Да сте живи и здрави, обичани и обичащи - сега и винаги!
Извинете ме моля, че така тотално изчезнах! Не съм спряла да сещам за вас тези месеци. Но по ред причини не можех да пиша.
Евилче, и аз винаги много се вълнувам за новородени бебета, така че ти завиждам за неповторимото изживяване! Не се плаши от епидуралната - и 2та пъти така съм раждала и ако анестезиологът е добър, няма страшно! Не го мисли изобщо. Хубавото ще надделее над всичко останало, така че очаквай с нетърпение само еуфорията! Няма друга такава магия като нов живот!
Абортът е сложна тема.... така, че не смея да давам съвети на никого. Правила съм 1 като малка, но сега съм на толкова друг акъл, че...
За бибероните нямам някакво кофти отношение. На нас ни помагат само за заспиване - и на 2те деца беше така и от само себе си ще отпадне, когато му дойде времето. С Дария беше така.
На мен мноооого ми се работи и ми се социализира вече, но не ни приеха в ясла. Поне засега. А предполагам, че ако тръгна на работа и на мен ще ми липсва гледането на деца и седенето вкъщи - като на теб, Кремена...

Сега да поразкажа за нас. Не мога да наваксам всичко, но да кажа, че все нещо става и имаме проблеми. Още сме заточени на Драгалевци при майка ми (която е на море). Няма да разказвам всичко, но най-гадното беше хернията на Дария, която открихме случайно една вечер в банята и се наложи операция, разбира се, а Али точно тогава лепна някъв вирус с висока температура и аз откачих от притеснение, защото стана вечерта преди операцията! Но всичко мина, за щастие! Още вечерта след операцията Дария забрави за момент и се разтича и развика из къщи!
От 1 месец съм станала разногледа от пране и чистене и дебнене, защото Али има проблем с кожата на дупето и лекуваме с кво ли не и то само се трансформира и накрая дерматоложката вика, има памперс дерматит! Та от известно време се мъчим с тренировъчни гащи и гърнета, но нищо не става, защото то милото пишка често и не загрява какво точно се иска от нея, колкото и бурно да се радваме на всеки успех в гърнето! И представете си само какви бели излизат от гащите и какво правя аз нон стоп! А преди хернията пък Дария се долекуваше от безкрайната си болест - дето ви разправях за отити и синузити - оказа се, че била резистентна към 4 групи АБ и са я лекували грешно с 2 АБ, та и 3ти се беше наложил!!
Имаше и хубави моменти обаче - излъгах се да отида за 2-3 дни до морето със сестра ми и гаджето й, защото ММ каза, че съм изтрещяла и трябва да почина! та тези 2-3 дни постепенно се превърнаха в 10 дни! Не мога да ви опиша еуфорията! Първите дни поне! Море, хвърляне във вълни, рок барове и напивания, въобще....кефффф!! Но това беше точно преди хернията - открих я точно като си дойдох! И разбира се, помислих, че съм щяла да я открия по-рано, ако бях тук.... То не че не ми беше виновно и преди това де...
Скоро ще свършат жегите, надявам се, и бързо бързо ще си слезнем в София, че там с градинките е най-добре. И дано се видим най-после - с някои от вас!

Здрасти от мен! Аз май се обадих, а може би не, че отидохме на море...веднага след кръщенето, точно за рождения ми ден  Ето малко със закъснение:


Още сме тука, страхотни условия и време, ама е супер зор със Симо и поради това и с мъжо не е на 100% добре, леко се джавкаме Симо не можем да го опазим на плажа, не стои на едно място с кофите като другите деца, никакъв страх от водата, камикадзе с главата напред и постоянно търчене на един от двамата с мъжо. Следобяд вкъщи, поне един го пази, а другия си чопли носа сам на басейна Приятелите, дето уж бяха с нас ги викнаха спешно на работа
Друго си беше мин. година като спеше по три пъти на ден маймунката, спретнахме си хубава почивка тогава
Както и да е-бягам сега, не мога да се включа по темите, ама честит празник !!!
п.с. Булче, Сатурнчо требеше да ме е пуснал вече, ама не го усещам баш да е така

да взема да бутна темиЧката нагоре  

Светулко от този месец е 4 дни на ясла, в петък аз си го гледам. Сутрин реве там по 5 мин., но те го залъгват. Всеки ден ги водят някъде - в зоо-то, музеи, площадки, аз лиЧно не ги измисям такива. Е, той е най-малък в групата, не знам колко разбира, ама веЧер видимо е доволен.

Браво на мамите за поЧивките. При нас и тая година не се полуЧи, ама здраве да е.

Честито Съединение и Честито на Зелда на патерици малко.

Лека вечер мами!

Пфууу ако знаете какъв дълъг и подробен пост написах и секунди преди да побликувам тъпият таблет умре. 

Зелдич, такива са бандюгите му с бандюги. Търчи към водата и се хвърля, пък има ли кой да го хване не го вълнува.  Хайде, дано днес е по-добре. То не че ви е зле на моренцето, но все пак.

Креми, дано си починеш добре преди натоварената седмица. Не е лесно да знаеш какво ти предстои и да се отпуснеш.

Куинче, не се тормози толкова. Сигурна съм, че и това е временно явление. Пък и като почне да разбира може да го убедиш да спре. Вчера мойто злато си откри една от забутаните биби. Измъкна я от една от плюшените играчки и се хили като тиква. Гледа я и се превива от смях. За моя изненада не си я сложи в устата, което просто нямаше как да се случи преди месец, два. Та сега ще чакаме и други периоди и етапи да отминат и да ги пращаме на училище. 

Ивълче, аз пък много исках упойка, но не ми сложиха и ме е яд. Изглежда страшно, но то и 10 см разкритие изглежда така. Ще видиш, че всичко ще е наред и ще ти се искат още бебета.

Бебето на нашата приятелка се роди. Почти 4 кг и 50 см. Много е сладък момъка пък татко му е толкова горд. Господ бил сбъднал мечтата му да гледа откриването на футболния сезон и любимия му отбор със сина си.  Мъж ми и той приглася как Еван се бил родил на финала на купата и отборът му победил и това било знак, че ще са футболисти и двамата. 

Аз пък сериозно се притесних, че при бъдещо второ момче ще си остане без име детето. Ужасно сложна история. Пък и второ име ще му трябва, та съвсем ще го закъсаме.  За какви неща си мисля...  Ама то затъпялата ми главица със сложни неща не може да се занимава. 

Цвети, що пък са ти отказали? Ти тук си го роди или бъркам?!

Защото много бързо се развивали нещата и нямало смисъл. То вярно беше бързо, но и 20 минути болки да ми бяха спестили би си заслужавало. Аз си мисля, че са знаели кой анестезиолог е бил на смяна и не са искали да рискуват да е несполучлив опит. 

айде мерудията да каже - тук отказват упойката, ако контракциите са много чести, понеже не може да застанеш мирно, а трепнеш ли, става кофти...

Помня, че на мен ми се скараха да не съм мърдала, а аз просто треперех от студ и тих ужас!  Обаче като ме хвана упойката и беше много гот, стана ми топличко едно ...