Великобритания - тема 43 Лятно-Есенна

Най-големият в Съри се намира в Walton on Thames,  ние сме редовни посетители и все нанираме какъв "буклук" да си купим. Всяка неделя е.

Мерси, миличка  Ще накарам мъжо да се разходим тая неделя... Той хич не обича, ама аз понеже не шофирам, се е примирил, че трябва да ме разхожда по такива, цитирам, "безсмислени мероприятия" Иначе и аз все си намирам по нещо... особено книжки, направо е рай

Здрасти  и от нас!Ние сме в Лондон,Кроудон.Ако има някоя мама от там.Като се завърнем от БГ може да се видим за разходка.

Момичета, чубрицата се подвизава на щанда за подправки под името "oregano". Поне аз това ползвам!

oregano е риган, чубрица няма, освен в бг. магазини.

Аз съм още тук 2 в 1  
 oregano e риган, на картофките много им подхожда  
Чубрица ми пращат от Бг от тук не съм взимала, но мисля, че savory е чубрица, но не съм сигурна  
Латинското име на чубрица е Satureja hortensis
Намерих това: http://en.wikipedia.org/wiki/Summer_savory

Момичета, имам нужда от съвет за първия учебен ден. Малкият ми син ще има госпожа за учителка и ще й занесе букет цветя ,но баткото ще е с господин и се чудя какво да занесе първия учебен ден? Какво ще ме посъветвате?

golden, аз съм останала с впечатление, че първия ден тук няма традиция да се носи нещо, поне така е било в училищата на моите деца. Чак евентуално за Коледа и за края на учебната година може да се спретне нещо по-различно, не само картичка. Но нека да споделят и другите майки
Моята вече тръгна на училище. Синът е чак в сряда. Чакам с нетърпение да видя резултатите от изпитите му от края на миналата учебна година. Много се раздуха историята за новия метод на оценяване по английски, който са го спуснали в последния момент, след като изпитът е бил проведен 

Аз до сега не съм виждала нещо тук, което да замени нашенската чубрица. Ореганото се доближава, но не е същото. Та сминдух и чубрица си нося от България 

набързо само моя мъж си посади thyme и на мен много ми наподобява и вида и мириса му на нашата чубрица.

Да, права си

Прибрахме се преди има, няма час, уморени като кучета, но доволни. Искаше ми се Толумбата да се включи с репортажа, но нещо се скатава. 

Много се надявам моите емоции и впечатления да са подобни на тези на Аниджи и Толумби. Изумих се за пореден път (миналата година в България си организирахме голяма среща с блогърки и форумки с хоби като моето), как дори и за първи път да видиш някой, имаш чувството че цял живот си го познавал. Мислех: да не пия и да не стоим много, че ни чакаше дълъг, дълъг път, обаче, то с такава хубава компания хич не ми се тръгваше на обратно към хотела. Времето беше повече от разкошно. Предвид, че от Сторноуей тръгнахме на дъжд, вятър и 10 градуса със зимните палта, в Бирмингам за малко не получихме топлинен удар с моят мъж.  Завидях, съвсем искрено и още по искрено си признавам, че хич не ни се прибираше към нашият остров. Прекрасна компания, страхотна храна (замъкнаха ни в чудесен индийски ресторант), чудесна организация. Хиляди благодарност на Ани за посрещането и после прибирането до хотела. Милата не можа едно пиене да пие заради нас. Следващият път обаче, ще сме селфсъфишънт, обещавам!    На кратко - не беше достатъчно, или поне на мен. Живот и здраве на пролет ще се организираме от далеко и за повече. 

На следващият ден тръгнахме лека по лека към едно малко Шотландско градче да се срещнем и с Хонда, по старите потребителки си я спомнят от форума. И пак, едни маси, едни ракии, едни сладки приказки, oх, мале, как да си надигна д-то и да се прибера в бибито, че да се прибера на следващият ден?! Питам и отговор не искам. 

Днес, 800 мили по късно се прибрахме в 10 вечерта. На дъжда и вятъра, че се бяхме разглезили два дена на слънце.  Мъка голяма, но пък подейства много мотивиращо за планиране на бъдещето цялата тази разходка. Заредих се с много положителна енергия и емоции и като цяло определям виновни за това Аниджи, Толумбата, Хонда и прилежащите им половинки, а и кучета! 

След два дена сме обратно на път, този път на мини холидей до Инврънес с детето за рождения му ден. Брат ми ще дойде от Англия също та емоциите продължават, барабар с недоспиването и пътуването по суша, въздух и вода. 

Няма снимки, само дето мъкнах тая голяма тухла в дамската си чанта. 

golden, в нашето училище за началото не се носи нищо на учителките, участвах вчера във форум на около 40 майки от двата класа, които започват сега , някои с по-големи деца в същото училище, и това е изводът...

Пожелавам на всички ученици, малки и големи, много успех, и много здрави нерви на майките им

Нашият голям ден е утре, и аз сигурно ще гръмна като един голям балон, нито мога да стоя на едно място, нито да работя, да си имам емоционалността На всичкото отгоре се разболях жестоко, и сигурно ще съм единствената кашляща и кихаща майка, егати късмета...добре, че на детенце не му пука от нищо

Tzvetak дано се оправиш по бързо.При нас първия ден мина,тази седмица са до обед само. Забавлявали са се доста добре    Ние също купихме саксийка с цветя за учителката но бяхме единствените явно не е практика 
nana_cool радвам се че сте се прибрали по живо и здраво. Хонда си я спомням от едно време надявам се да е добре и тя.Ако се организирате за среща както говорихме имайте ме в предвид ще се радвам да се видим отново. Center Parcs ми се върти в главата като добро място и child friendly за среща .

Завижд, завижд 

Значи няма да носим нищо за първия учебен ден. Мисля за края на учебната година ( да доживеем до там) да занесем нещо типично българско/ някакъв сувенир.
Цветак, сигурна съм че малката ще се чувства добре в училището