Тепърва започвам процедурата

личния избор е готино нещо - избираш и си отстояваш правата, ама туку по едно време се появява едно дете - то си няма друга работа и взима, че пораства и го записвате на училище и изведнъж то те пите - абе, мамо, що аз нося твоето има за презиме и твоята фамилия - татко какъв ми е? и ти започваш до обясняваш за личния избор, успех - ще обясняваш на едно дете, което майката, която го е родила, го е отритнала и зарязала, и изведнъж - ха, бащата, единствения баща който познава не ще да носи неговото име и фамилия - приятно обяснение, аз не искам да съм на твое място  

ПП Пиша това като приемам под дифолт, че си финансово стабилна и можеш да си позволиш да вземеш детето и ако приятеля ти даде фира, да се грижиш за него сама и да се самоиздържаш, щото ако и това не е така, тогава личния избор е просто... връх на сладоледа

да, де, значи, не че сме против брака, а просто в някои случаи нямаме доверие на партньора си за някои работи, включително да стане баща на детето ни това са съвсем различни неща и някак не е коректно в такива случаи да се казва "ами то е едно и също, ние и без брак сме семейство" ми не е точно семейство в такъв случай ... кого лъжем?!


Точно така е! Обаче който не е узрял, просто не осиновява и толкова, а не осиновява наполовина или с пробен период. Да си го каже честно, а не да се измъква зад оневинителни самочувствието формулировки, които всъщност не отговарят на действителността, едно, и второ, един ден ще рефлектират върху детето, с което ще съжителства ...

Честно казано аз далеч не възприех въпроса на авторката на темата като желание за дискусия: "за" или "против" брака.   Според думите и социалната вече я направила "на две стотинки" поради факта, че не е сключила брак с партньора си и едва ли има нужда от още назидаване или причина за "оневинителни самочувствието формулировки"...

Аз също съм радетел за брака (омъжих се на 23 ), но не бих коментирала чуждите избори. Хубаво, Цвете не вече е наясно, че ще има практически неудобства да осинови сама, но дали може/желае да се омъжи според мене е вече много лична нейна сфера...

Какво да си каже честно? Причини за избора на някои хора да живеят с партньора си на семейни начала има много, нека не ги поставяме веднага на морален съд. Във форума има не една или две двойки, които са подали документи за осиновители като НЕсемейни - те са вървели по своите си пътеки и са следвали собствените си убеждения и причини, дори и да са променили статута си след време... Цвети не след време (дай Боже!) не само ще съжителства с детето си, но и ще е негова майка, така че се предполага, ще сте стори най-доброто като родител...

П.П. Относно социалния доклад: При нас той се изготви след три срещи в разстояние на един месец. Поръчителите трябваше да отидат да занесат препоръките (за да видела социалната, че не са фантомни), но не е имало никакъв разговор с тях. Знам, че в различните РДСП се процедира различно. А какво съдържа доклада е изброено тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=96672

Доколкото съм чела тук, изглежда сега в доклада влиза и становището на специалистите от участието в подготвителните курсове. А нас ни питаха (неизброено в списъка), кокои са личните ни лекар и зъболекар...

Аз морални съдници в дискусията не виждам, честно. Никой не коментира избора на Цвети не при какъв статут живее. През цялото време става дума за детето и неговия бъдещ неизяснен статут. Ако не беше написала, че двамата с приятеля си заедно са взели това решение и възнамеряват заедно да отглеждат детето - дискусия нямаше да има.

Да, много двойки НЕсемейни тръгват по пътя на осиновяването, както има и опция само единият съпруг да осинови. Когато само единият е достатъчно узрял за това решение би могло да се направи по този начин. Но ако са убедени и декларират, че и двамата са узрели - редно е да станат на детето истински мама и татко, с равни родителски права и задължения преди да въведат в живота му тези понятия, които в началото са доста мъгляви за малкото създание.

ничий личен избор не осъждам 
аз самата не съм най-големият фен на брака, трябваше ми време да се навия, а и именно личните ми успокоителни формули бяха "споко, това е формалност, има развод, не се шашкай"

въпросът е, че законът в България казва, че дете не може да се осинови от двама души, освен ако не са в брак. тва е, няма съдене, това е обективно, такъв е законът, или се подравняваш, или не, няма възможност за половинчати решения, независимо от субективното ни решение. и тук много хора дадоха личния си пример, че са взели решението за брак, независимо от личното си отношение към тази институция, заради осиновителната процедура. щото при съвместното съжителство, като се роди дете, с припознаването то си има и майка, и баща. и разлика няма с брака. ама при осиновяването няма как да стане това - има си майка, която си има гадже. е не е същото, нали?!

животът е сложен, може да срещнем, а може и да не срещнем половинката си, случаи разни ... може би притискам някой с думите си и бода в раната, но като поемаш ангажимент към дете да си му опората за цял живот или поне за двайсетина години, някак не върви да се самозалъгваш.
нямам предвид да си признаеш публично в бг-мама, а пред себе си най-вече

трябва да си наясно с фактите - ако имаш сериозни аргументи да не сключиш брак с някого, дори заради осиновяването, то трябва да имаш едно две на ум дали ще можеш да разчиташ този човек да ти бъде адекватен партньор в родителстването близките десетилетия. извинявайте, ама мъж, който се съгласява с тази ситуация, вместо да настои да се сключи брак, или е безотговорен използвач, или е слабохарактерен ... съгласна съм, че не може да му се има доверие на такъв. и аз не бих сключила брак с подобен и ако нямам по-добра възможност, бих осиновила сама. въпросът е, че в този случай не осиновява семейство. факт. жената ще е сама в родителстването и всяка помощ от негова страна ще е недължим бонус. жената трябва да си направи сметката ще може ли сама наистина, днес, утре ... това не е за всяка уста лъжица, защото е много по-трудно.

затова на социалните им звучи несериозно да им се твърди, че с брак, без брак, все тая.

и аз не говоря конкретно за Цвети, тая реплика съм я чувала многократно, темата беше повод да си кажа личното виждане

Vella M., ами много съм съгласна, значи 

Много съм съгласна и с двете ви 

   Тази социална вместо да те овиква, не трябва ли да те поздрави за решението ти, да приеме изборите ,които си направила и да те консултира какви са трудностите които ти предстоят и рисковете за детето, осиновявайки сама и без брак. Това всъщност са направили с постовете си осиновителките тук. Още веднъж се убеждавам колко информативни , интелигентни ,  здравомислещи и с мисъл за детето, са мамите във форума. Свършили са половината работа ,която трябва да вършат социалните.

Здравейте, нещо не ми остана време да пиша тези дни.Да сама ще осиновявам, но не защото чааак толкова не искам да се омъжвам, а може би не това е човека за мен и дали с него или не съм това не ме притеснява, защото дори сама мога да се преборя с всяка една трудност, която възниква по време на отглеждането на детенце.Знам, че е хубаво да има и мама и тати, но в ситуацията ще е по-добре само с мама.Благодаря на всички за мненията и съветите и се надявам и занапред да помагате