Будапеща - 4

Шебек, още малко въпроси ако може. Мога ли да разчитам на градския транспорт, за да бъда  към 23.30 на летището или трябва с трансфер? Самолета ни е в 6.15, но мислим да отидем до летището около полунощ и да изчакаме до чекинга в Скайкърт. Разбрах че трябва с метрото до последната спирка и оттам с автобус 200Е, но той отива ли до терминал 2В или се върви пеш? Билет за този автобус от къде? Благодаря ти   

Ще ходя на екскурзия до Будапеща,понятие си нямам колко е скъпо там и горе-долу колко форинта да обменя.Бихте ли ме информирали.А с евро можи ли да се пазари?

dubito, транспорта е напълно редовен, даже и контролата е съвсем редовна и в 3 през нощта пишат фишове на поразия 

Иначе ще се самоцитирам, че инфото ще ти е полезно:

................

От 4 часа сутринта до 24:00 можете да пътувате с автобус 200E.
Разписанието му е това:
http://www.bkk.hu/apps/menetrend/pdf/2005/20130501/1.pdf

Летището е голямо, но в частта с входовете е много компактно:



2А се вижда, извитото е Скайкорт и босле е 2В. Автобуса спира на долното ниво където е пешеходната пътека - отвътре под терасата има още едно платно, което не се вижда. Няма начин да не се ориентирате.
Билети от шофьора, така или иначе качването става само от първата врата. Другия вариант е от павилиончета за  цигари из центъра, а най-добре е от метрото да си купите трансферен билет - 320 форинта е, едната страна перфорирате в метрото, другата в автобуса и сте готови.


По време на късните нощни часове (от 24:00 до 4 часа сутринта), можете да пътувате с нощните автобуси 950, 950A, а после с автобус 900.
Качвате се на 950, 950A на някоя от следните спирки в центъра (движението на автобуса е от горе на долу):

http://store.picbg.net/pubpic/1C/A0/ac3de9987c9d1ca0.PNG

Слиза се на спирка Honved utza (движението на автобуса е от ляво на дясно):

http://store.picbg.net/pubpic/21/8E/15a6261f953f218e.PNG

И отивате на спирка Honved Utca (Üllői UT) за да се качите на автобус 900 (движението на автобуса е от ляво на дясно):

http://store.picbg.net/pubpic/34/D4/73679fda838434d4.PNG

Разписание:
http://www.bkk.hu/apps/menetrend/pdf/9000/20130501/0.pdf  - Автобус 900
http://www.bkk.hu/apps/menetrend/pdf/9500/20130501/0.pdf  - 950-950А

......................

Извода е да опитате да се вместите в работното време на 200Е 

Ru_mi, зависи какъв човек си, какво искаш да правиш там, какви навици имаш,къде ще ходиш...субективно е много. Общо взето е малко по-скъпо от София, дрехи и обувки има и й по-евтини.

Ами разходка,някои забележителности,нещо за ядене и някоя дрешка ако ми хареса...по принцип уж не харча много...

Тогава си обмени 100-150 лв да имаш за всеки случай, пък каквото ти остане ще си го обърнеш в левове като се върнеш. Нещо такова ако си за 2 дни.
Може и с малко, може и с много.

Къде се загуби Ванилия, липсва ми вече.

Здравейте, явно не съм успяла да прочета всичко, но никъде не видях информация за автобуса амфибия, откъде тръгва, колко струва и дали има определен сезон? За всички други споделени неща , огрооомно благодаря! Страхотни сте!

Във Варна се позагубих, Шебече. Но вече съм тук, макар че няма с какво да помогна, ти знаеш повече от мен за новостите в града.
Монако, съжалявам за впечатленията ти от Будапеща.  От 6 години съм с деца, досега никога не съм пътувала права в градския транспорт с детето, никога. Явно край теб повечето хора са били туристи. Навсякъде срещам помощ и разбиране. По улиците чак автобуси и тирове са спирали за да ми дадат път, при това без да съм с предимство. Но улесненията за майки с детски колички в градския транспорт са наистина малко. Аз си правя маршрутите само с автобуси с нисък праг, така не завися от никой, но пък такива автобуси не стигат до всички желани точки, за съжаление.

Ако си купя онлайн билети за Парламента, трябва ли после да разпечатвам нещо?

Денонощния мол - чакалня Sky court на летището се оказа че въобще не е денонощен. Пристигнахме в 00.15 там с надежда ,че ще убием времето до полета ни в 6.15 и неприятната изненада беше като ни казаха, че Sky court отваря в 03.00ч заедно с чекинга. По малкото налични пейки в залата бяха налягали туристи да спят и се наложи се да чакаме три часа седнали по земята. Нямаше дори по едно кафе от къде да си купим. В 03.00ч вече ни пуснаха, но отворен беше само фрий шопа, всички други магазини и заведения за хранене отварят в 5ч. Поне си полегнахме на диванчетата малко. Ако знаехме, че ще стане така , щяхме да отседнем в някое денонощно заведение в Будапеща и да си поръчаме по-късен трансфер за летището. Но ако изключим това преживяване Будапеща много ми хареса. Страхотен град е .

Продават ли се?!?
Миналата година като бяхме в Будапеща, отидохме рано сутринта малко преди 8 и се наредихме на опашката за чакане, където нямаше повече от 20 души (мисля, че в 8 и 30 отваряха касите), за да си вземем билети, които бяха безплатни за граждани на ЕС и важаха единствено и само за деня.

Миналата година беше така, но вече не е . 
И аз се възползвах тогва...

Нашата екскурзия до Будапеща приключи, уви!
Въпреки че сме със сенки под очите до подмишниците и крака като диреци  , изживяването беше страхотно, а програмата - запълнена и изпълнена на максимум.
Благодаря ви безкрайно много, момичета, за цялата информация, която ни помогна да оползотворим оптимално краткото ни време в града! 

Благодностите не се приемат без отчет състоящ се от снимки и поне кратък разказ 

О-о, снимки има 16 ГБ, сега се точат. Повече от половината са от зоологическата градина.

Иначе екскурзията се водеше 4 дни, на практика - 3 дни и една нощ. Тръгването беше в 6ч. сутринта от площада пред катедралата "Св.Александър Невски", така че ние си бяхме направили резервация в хостел "Гъливер", който е буквално на 3 мин.пеша, на "Дондуков", съвсем наблидзо има и денонощни магазини, откъдето се заредихме с вода по ранни зори. Ятаци в София - бол, но е тъпо в работен ден да нарушаваш ритъма на някого в безумен час, да се блъскате сто маймуни в банята и да се занимаваш с таксита. Така станахме в 5, излязохме в 5,25 и в 5,35 бяхме строени пред автобуса с все бутилките с вода.

Ден първи:
Фирмата се представи много добре - тръгнахме навреме, движехме се с чудесно темпо, с изключение на дългото чакане по границите - минимум по 40 минути утрепвахме, а на влизане в Унгария - 70, пред нас тарашиха сръбски автобус. Иначе Сърбия я минахме доста бързо, с две спирки по ОМВ за кафе и тоалетна, но тъкмо се израдвахме, че може да пристигнем ок. 16,30-17ч. в Будапеща и ударихме на греда на сръбско-унгарската граница.

Пристигнахме в 19,30 ч. унгарско време, бяхме в кръглия х-л "Будапеща", в Буда, точно с/у парка Варошмайор и на 8-10 минути пеша от бившия площад Москва (сега е площад Сел Калман). Хотелът се води 4 звезди, да кажем, че е поне 1 надолу, но след прочетените отзиви в нета ме изненада приятно. Стаята си личеше, че е предвидена за двойка, трите легла й идваха малко нагорно, единия прозорец не се затваряше (което в жегата не беше проблем), но ние пребивавахме в нея от 23-24 часа докъм 7,30-8 и то в състояние на почти пълна кататония, та не й връзвахме кусур.
Хотелът е към 15-етажен, само с 2 асансьора за по 6-7 души (без багаж), та ако си настанен на по-горен етаж, падаше голямо чакане пред асансьора. Ние, слава Богу, бяхме на четвъртия, та ползвахме асансьорите само с багаж. Изобщо, сутрин стълбището си беше като една пътечка за кросове и разходки нагоре-надолу, от и до ресторанта за закуска. След 9,30 придвижването с асансьор вече беше съвсем достъпно.

Първата вечер се помотахме докъм Дунава, купихме си от метростанцията карнетка с 10 билета за градския транспорт, снимахме фигурките в "Мамут", хапнахме пица в "Il treno" с/у него - сервитьорът ни предупреди, че големите пици са с диаметър над 30см и че наистина са големи, ама бай ти Ганя на маджари вярва ли... бая зор видяхме да ги довършим, щерката така и не успя, а даваше най-много зор да са големи. Иначе на тях материалът беше доста, много бяха вкусни. Харесахме си и една бира Soproni Lemon, нещо като радлер и все на нея си карахме нататък.

На връщане към хотела пак се помотахме пеша, по улицата има няколко барчета, пред които си висяха младежи, пушеха си, някои ни поздравиха и ни пожелаха приятно прекарване в Будапеща (да знаете, че когато от страничния джоб на панталона ви се подава пътеводител на кирилица, веднага си личи, че сте турист ).

Ден втори:
На другата сутрин групата отпътува към Вишеград - Естергом - Сентендре, а ние тримата - към зоопарка. Там за сефте щерката използва новоиздадената си карта ISIC и "намаза" билет със студентско намаление (понеже е на 14 навършени, не ни се рискуваше двойно тълкуване там, където границата е 14г.). С благоверния съжалявахме малко за музея на марципана, но младата дама беше с предимство (пък и ние не съжалявахме толкова, ама нали й дадохме шанс да се наложи, та да й е пълен кефът ).

В зоопарка бяхме от 9,30 докъм 16ч., зяпахме, снимахме, галихме... някои животни се оказаха доста общителни, други - невероятно суетни, то не беше позиране, не беше чудо, скриха ни шапката, направо невероятно. Накрая, когато вече стъпвахме като в паници, седнахме да опънем морни ноги и да забодем по един "колач". Пловдивската ми душица веднага се върна към спомените за следпанаирен ден и се зачудих дали в зоопарка има мегдан за дребен бизнес с предлагане на легени със студена вода за краката на посетителите.

По план от България, следваше разглеждане на Музея на изящните изкуства и замъка Хуняди, посещение на баните Сечени и нощна разходка с корабче по Дунава.
Първото го претупахме непростимо за ок. час и половина - хлопва кепенците в 17,30ч. Третото отпадна от самосебе си, въпреки горчивото ни съжаление - старателно приготвих и още по-старателно забравих банските насред масата в хола, а опциите под наем или закупуване не стояха на дневен ред.

Замъка Хуняди видяхме само отвън - отвисяхме си в парка му да зяпаме булки и шаферки, направо на конвейр ги вкарваха и изкарваха. И ако младоженците и шаферите бяха направо скучно-класически в черните си костюми, дамите радваха, галеха (а някои и плашеха) очите.

На площада на героите имаше някакво байкърско сборище ли, реклама ли снимаха, така и не разбрах, но и там доста отвисяхме да зяпаме номера.
След неистов спор си стиснахме ръцете с благоверния да не правим пълен тегел на "Андраши", но да минем само 2 спирки с метрото, останалото до стоянката на корабчето - пеша. Строихме се пред касата за билети точно в 19,50 и направо невероятно - класирахме се за обиколката в 20ч.
45-те минути ни вляха нови сили, та успяхме да се помотаем по площад Вьорошмарти (без снимки, че картата беше пълна ) и оттам се придвижихме с метрото до площад Калман.

Бааавничко, с проскърцване поехме към хотела, когато се присетихме, че след закуската сме само на по един колач и не е лошо да хапнем по нещичко. Точно до Макдоналдс предната вечер бяхме набелязали едно заведение, в което предлагаха хапване на корем по 1190 форинта (пиенето отделно). Решихме, че това е шансът ни да опитаме по малко от различни ястия и се оказа, че не сме сбъркали - разкошен гулаш, чудно пуешко, свинско и зеленчуци на скара, имаше и някакви картофки със сметанов сос, нещо като гъбен сос, разнообразието беше голямо, но всичко беше страхотно. Щерката, както се мусеше на отказа ни да се наврем в Макдоналдс, така три пъти си досипва паниран карфиол (иначе се потриса само от споменаването на думата ).

Пътят до хотела го взехме в полусъзнателно състояние, побояхме се да си пълним вана, да не заспим и да се удавим в нея, по един бърз душ и после ... черна дупка.

Ден трети:
Групата тръгваше на обзорна обиколка из града, последвана от резходка с корабче, така че още в 9 часа освободихме стаята, натоварихме багажа в рейса, уговорихме време място за среща за потегляне към България и си бихме камшика към метрото. На площад Батияни разгледахме църквата "Св.Анна", базара, после, покрай протестанската църква, поехме по едни стръмни улички към Рибарския бастион. Искахме да влезем в "Св.Матияш", но пак нацелихме сватби, сватби ... и се отказахме.
За сметка на това момата се снима с ловен орел пред статуята на крал Ищван, пропусна шанса си да й подарят паднало перо от него (докато се чудеше как е "перо" на английски, едно белгийче просто отиде, посочи го, сви молитвено длани и го получи  ). От този момент, на всеки 5 минути от престоя ни на крепостта, прескачаше до статуята да види дали и друго перо няма да падне, но уви... Утеши се уж, като се спазари с едни виетнамски художници за акварел в китайски стил, но току се присещаше за перото.

От предната вечер бяхме решили да пием кафе и да хапнем торта в сладкарницата на хотел Хилтън, но само благоверния стигна до кафето. Ние с девойката открихме, че и там имало музей на марципана и следващия близо час зяпахме, дивяхме се и снимахме изложените красоти (иначе всичко е в една зала и половина, но много от нещата са направо невероятни).
Купихме малко сладки подаръци, поехме към двареца и чак тогава се присетихме за кафето и тортата... карай, остават за следващия път. Изобщо, като теглим чертата, така и не опитахме никакви сладкиши в Будапеща, с изключение на "коминчето".

От крепостта до музея текат някакви ремонтни работи, шум, прах, в двора на двореца опъваха кабели и разнасяха греди и шперплати, та набързо пощракахме отвън и решихме да удовлетворим второто голямо желание на девойката - посещение на Музея на шпионажа. На 2-3 места попитахме за него, единственото инфо, което получихме от екскурзоводката, беше, че е на територията на дворцовия комплекс, но къде точно никой не успя да ни осведоми.
Намерихме го случайно, докато зяпахме един яркосин сладолед. Оказа се, че девойката, която продава сладоледа, продава и билети за музея.
Засилихме се да влизаме - не може, само с гид и само в група. А сега де, чакай да се събере група, като отпред сме само ние тримата и една дружка на касиерката, с която си чукаха мухабет. Добре, питаме можем ли да платим на гида - влизало в цената на билета (фамилен, впрочем, докато на повечето места фамилен даваха при 2 деца под 18г.). А кога ще има група? Ами до 5-7 минути, с беседа на английски и унгарски. Скочихме от радост, отнякъде се измуши едно бабе, което явно щеше да е останалата част от групата, израдва се и тя, излезе едно момче и ни подкара.
Единствено това посещение отчитам като чиста загуба на време, музеят е отворил декември 2012г., тепърва прави сбирка и ужасно му личи. Няколко восъчни статуи, представящи шпиони, разузнавачи и контраразузнавачи, както и 1-2 ситуационни "възстановки", малко стара и нова техника - шпионска, свързочна, шифровъчна и дешифровъчна (в т.ч. и една "Енигма")... снимки не се разрешават (предполагам да не се разочароват потенциални клиенти)... постна работа.

Тук вече времето ни беше много напреднало, казахме довиждане на Буда, смъкнахме се до Железния мост, прекосихме го пеша, помотахме се из Пеща (главно около кейовете), пихме за последно по една бира и по една лимонада, търсихме статуята на малката принцеса, но намерихме само тези на един дебел полицай с/у входа на "Св.Ищван" и на момиченце с куче на крайбрежната улица, влязохме в Православната църква (изчакахме преди това две сватби  ), опънахме се боси на тревичката на пл."15 март" и в 17,30 автобусът чинно ни обра изпод моста "Елизабет". Странно място за среща, но явно много популярно - освен нас имаше още две италиански групи, които си чакаха превоза.

Всичко останало - за следваща екскурзия.
 

прекрасен разказ, направо се пренесох там  надявам се след един месец и аз да напиша такъв