Хареса ли ви "50 нюанса сиво"?

Права си, благодарение на тази книга усвоих това. Преди се мъчех и четях всичко започнато, с идеята да дам все пак шанс на автора, защото не е обективно да критикувам нещо, което не съм минала. Но след нея реших никога повече да не го правя и отхвърлих с чиста съвест доста книги. Много по-приятно е така.
Затова все пак ще благодаря на авторката, имаше полза от книгата й 

Много се радвам, че ти е била полезна за нещо.

И все пак за човек, който не харесва книгата си много редовна в тази тема.
Аз и това не бих си причинила.
Не ми харесва - коментирам и бягам.

И все пак хората са различни не съм любопитна защо. 

Не, регистирах се, за да мога да споделям мнението си за книгите, които чета.
За съжаление, съм от хората, които, когато захванат да четат дадена книга я четат до край с надеждата все пак да намерят и нещо добро и положително в нея.
В тази/тези не намерих. Само си изгубих излишно времето.

Последно само една ли прочете или и трите?

Така е, активна съм в темите, в които има отсрещна страна и съответно има за какво да се говори, често става дума за неща, които откровено не одобрявам - като например ранното захранване, домакинството - само за жената и др. същото се отнася и за тази тема.

Значи да не се дразня, че я четох на български.

Браво! Някой трябваше да им го каже 

Прави ми впечатление че превода на заглавието е тъп.
По подходящ ми се струва:
"50 нюанса на Грей"

Някой неща просто не трябва да се насилваме да ги превеждаме.

Някъде бях чела отговор на самата преводачка, че са я заставили да прави точно такъв превод. Ще го потърся и ако го намеря, ще постна линк.

Извинете за двойния пост, но ето за какво говорех в предходния: http://virginblack.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/20/50-niuansa-kakvo.981236

Благодаря Лиляна! Аз се ядосвах точно заради някои неща, които нормални се превеждат с английските думи, но щом са и забранили, ок.
За псувните - ок, ясно.
А за "ластичката"?

Е нали някъде обясняваше нещо от сорта, че ако сивото има 50 нюанса, той е пре*бан по всеки един от тях.
Игра на думи, но в обяснението точно за цвета ставаше дума.
Заглавието си е на място, само не го не критикувам 

За ваше най-голямо съжаление, не това е причината за регистрацията ми. Има много по-интересни неща, които ме интересуват. Просто така се, получи, че наскоро имах нещастието да се запозная с това подобие на литература. А това, че на вас евентуално тази книга ви харесва, не означава, че ние останалите, на които не харесва, трябва да си мълчим и да не споделяме мнението си.
Заяждането ви на дребно няма никакъв смисъл и считам, че няма е губене на време повече да отговарям на постовете ви или да давам обяснение за действията си. 

         Мъжът ми има един принцип - "ако някой филм го плюят много, гледай го задължително". За книгите се отнася същото горе-долу. Понеже нямах особени очаквания за книгата, я прочетох на шега, и трите части, за три дена, сякаш си нямах друга работа. Ами хареса ми. За мен книгите се делят на два вида: самоцелни и такива с функция. Тази има функция. Прилича ми на самотерапия на авторката, затова не мога да се отнеса към нея с насмешка, и не бих се учудила, ако историята се е случила наистина. Това е история за емоционален тормоз и героите се движат на ръба на психическото оцеляване, и не мисля, че за авторката това е нормално, защото ако беше историята щеше да се развие по друг начин. Да се отрича, че историята е възможна е наивно, все пак поне ние живеем на Балканите, на англичанките може да им е смешно, но на мен не ми е, и то никак. Всички ние или виждаме подобни отношения около нас или сме го преживели, затова и мненията са полярни. Абстрахирайте се от детайлите, че героя е богат, че е красив, макар че ако не беше такъв нямаше да може да си разиграва кончето, че героите са такива или онакива, както и от секса, всичко това е за цвят и веселба. В основата е една много тъжна в началото, а впоследствие поучителна история, героите помъдряват малко по малко и се отървават от демоните си и ролите се обръщат.
       До извода, че авторката е писала книгата за себе си, стигам и от факта че книгата е самиздат в електронен формат и не мисля че някога е имала претенции за шедьовър. И не е, тя я е писала както е могла, който не се интересува от вътрешните и преживявания, моля да не я чете. Докато я четох не знам защо се сетих за класики като "Джейн Еър" и "Сага за Йоста Берлинг". То и за тях сигурно ще се намери някой да каже че са тъпи, ама Селма Лагерльоф е Нобелов лауреат. А що се отнася за стила, наистина е ужасен, но е свеж, необработен и на моменти забавен, а който се оплаква от стил, да прочете ранните проиведения на Айзък Азимов да види що е то ужасен стил. Вярно, че на места става досадно, но не е нужно да се чете абсолютно всичко. Освен това за да се схване историята в цялост и развитие, трябва да се прочетат всички книги, но на места трябват здрави нерви. И именно края ми напомни за "Йоста Берлинг", макар, че на пръв поглед няма нищо общо. И не съм съгласна, че такъв като К. Грей не може да се промени, нищо му няма, просто не е излязъл от пубертета, може, стига да иска и е добре мотивиран.
       Що се отнася за филма, не съм в особен възторг, на фона на бозите, които излизат напоследък, но общо взето става за гледане. Е, не може да се сравнява с "Последно танго в Париж". Много от важните детайли от книгата са пропуснати и това е минус. Дакота много ми хареса, но този, ирландеца сякаш не знае къде се намира и какво прави, да си играе по-добре серийния убиец, макар че и за тази роля трябва малко шизофрения, абе може би защото не ми е тип. Не мисля че следващите части стават за филмиране, ако го направят, ще е пълен провал.
        Общо взето не съжалявам, че прочетох тази книга, дава доста материал за размисъл.

araxna, напълно споделям мнението ти! Нямаше как да го напиша по-добре!  
И това че, историята ми хареса не означава, че съм ограничена романтичка или че ме малтретират!   Недоумявам кой може да го измисли това, но различни хора, различни мнения!