Есенен дъжд по прозореца трополи, Септемврийска рожба сладко в легълцето си спи!

Може би не сте ми видели въпросчето или ви се е сторило много глупаво,но азз да подсетя

Честито бебе на Danaeka!Да расте здраво и много щастливо

edna ot nas, ами то накрая нали по рядко ритали бебчетата  , сигурно скоро ще раждаш, знае ли се И мен днес ме рита по леко, всъщност все едно се намества, не толкова ритане

Bel4eto,според мен ако се отоплявате на климатик има нужда от овлажнител.Ние,например няма да взимаме,защото сме с конвектор в стаята на бебето.
Nub55,ние май сме близначки   

bel4eto, нямам си и на идея за този овлажнител за стая , аз такова чудо не съм ползвала, по добре изчакай да родиш и тогава ще решиш дали ти трябва

bel4eto, това зависи от много фактори. Ние с баткото понеже ни беше твърде влажно (Варненски въздух, 1 ет. и къпане в стаята) включвахме влагоуловител.
Сега смятам, че ще е ОК, понеже сме на парно. Винаги може да се сложи чаша вода на радиатора.
По- добре си прецени след като родиш и видиш как е въздуха в стаята.

Сега вече ме хвърлихте в размисъл ,че ние сме с климатик  
Ами май да, аз сега видях Аз се надявах по рано да родя, но от снощи нямам никакви болки и контракции , бебето май се стресна нещо

Добре, де.. ако си усещате бебето нужно ли е да се следят тонове всеки ден. Не може ли да ходите за наблюдение всяка седмица. Аз горе долу това ще правя този месец. На 2 пъти ми следиха тонове, едва ли повече някой ще ме включи до раждането...

И аз съм на мнение че раждането вкъщи е безотговорно, но няма да навлизам в подробности, всяка мама сама си преценява рисковете и си носи последствията
Bel4eto Аз не отговорих защото не съм много запозната.Ние за сега няма да взимаме, но ще видим как ще тръгне зимата че тази година за пръв път сме на парно и може и да има нужда.Смятам че в добре проветрена стая и една кана с вода да оставиш е достатъчна. Виж ако си с климатик вероятността да се наложи овлажнител е много по голяма.
Една от нас, Nub55Аз тамън се чудех как да си изкажа притеснението. Силни ритници не съм усещала от много време, едно леко подритване в ребрата като седя или просто наместване.През по голяма част от деня е спокойна. Уж в понеделник я гледахме и всичко ок, ама де да знам...Като беше по активна и не ме оставяше да спя бях по спокойна 

Еха,колко много отговори.Много ви благодаря,девойки!
На мен ми се струва глупост това с овлажнителя,аз също знам,че купичка с вода върши работа,когато въздуха е много сух. Но все пак исках да питам вас,за да не се окаже,че има някаква скрита лимонка зад този овлажнител-нещо,за което не съм се сетила

Лъки, принципно искат да чуват тоновете всеки ден след термин, така е било винаги. И с каката преносих 8 дни, но си ходех в поликлиниката и пари никой за нищо не ми е поискал. Сега те режат след датата на термина и си измиват ръцете като те изпращат там, където ще раждаш. Здравната Каса след термин не отпуска пари за нищо и ЕСТЕСТВЕНО вече никой не го интересуваш. Аз си усещам бебенце и знам,че всичко е ок с него, затова и смятам да не ходя всеки ден.

Аахах...следващите редове да не се четат от уплашени мами,който смятат да раждат нормално и имат притеснения относно това
Беше 4ти септември..самичка цял ден,моя на работа...Знаете как мрънках да раждам вече и все не се случваше .От предната вечер страшно ми се ядяха пържоли..Ей цяла бременност месото ми беше гадно ,аама накрая исках да си заколя цяло прасе и да го изям хахахах.Отидохме,купихме...сготвихме си..Много добре се чувствах.Изведох си кученце на дълга разходка ,готвехме се да гледаме филм обаче моя заспа и аз си пуснах телевизия и легнах на дивана в хола.Бях задрямала...някъде около 3 както си дремех и в просъница си мислех да се местя в спалнята и усетих първите води.Бях с къси панталонки и като ги пипнах си бяха мокрички.Помислих си,че може би пак си въобразявам..Ма мокроо..Ок,седнах на компютъра,сипах си бира...Чатих с една позната ...бе малко се притеснявах ама чаках още някакъв показател.Хем знаех какво става,хем ума ми го отхвърляше.Около 40 минути след това пак води...този път повече и вече наистина нямаше спор,че започва.Не можех да повярвам.Отидох да будя моя ,той измънка "ти па не можа ли да започнеш да раждаш по човешко време" и пак заспа.Хапнах,направих си кафе..болки нямаше но води се стичаха дори след като сложих бая голяма превръзка.Изкъпах се ,той стана...поседяхме и към 5 и малко тръгнахме към 2ра градска.Там тамън си казвахме чао и пак -водиии...и влизам аз в родилното и текат видимо..а леличките-ами вие за какво сте.Потрес-след като ми текат водите за какво съм???!Нямало места,да съм идела в  Мд...Отидохме и попълних там всичките бумаги,направихме клизмата-нищо страшно нямаше в нея,само дето я мислех толкова.Качихме се в родилно и ме настаниха в родилна зала...номер 4...никога няма да я забравя,знам всеки детайл от нея.Точно над главния вход на МД..до прозореца.Включиха тонове да записват,слагаха абокати...Аз не реагирах на болка,казвах си -тепърва се почва и бях заредена с мнооого търпение.Когато ме качиха там беше 7 сутринта...В 10 дойдоха прословутия Дяволов и компания да ме преглеждат...Разплакаха ме,никакво разкритие..Адска болка.Само изчаках да се махнат и се почна един рееев.От време на време ми спираха тоновете и ми даваха да ходя до тоалетна..Там пиех тайно водичка,защото на мен и без да раждам ми става зле без вода около мен,пък тогава направо щях да си припадна.Никой не знаеше,това си беше моята малка тайна.И така идваха през известно време да ме бъркат ....гърчех се от ръцете в мен...разкритие никакво,контракции мноооого слаби.Към 4 следобяд решиха да ми сложат система с окситоцин...До 8 вечерта никой не ме посети.Но системата течеше бавно и не предизвикваше твърде силни болки.В 8-разкритие 2 см...Усилиха системата....8 и 30 вече започнаха силните контракции.Бяха на 4 минути,още ми даваха да се разхождам ,но придружена от стойката за системата.Към 11 вече крещях зверски на всяка контракция.Ставах ,лягах,...болеше като слагаха да мерят тонове и трябваше да лежа по гръб...Ужасно болеше от всичко.Към 12 без 15 за последно се чух с гвардията вкъщи...за секундите ,в които нямах контракция.Бяха на всеки 2 мин и продължаваха повече от 1 минута.През "почивката" заспивах подпряна на стола за секунди и после подскачах от болка.Махах си там джаджите дето мерят тонове,караха ми се...голям панаир.Крещях,че не мога повече...и още куп неща,който дори не мога да си спомня вече.Слагаха ми но шпа..Никакъв ефект.В 12 вече ме сгащиха докторите и ме вързаха.Не можех да не мърдам като имах контракция и за това.Опитвах се да ритам,молех да ме оставят да ида до тоалетна..Но нямах напъни.Болеше....Казваха ми да напъвам..не можех...Голямата ръка на единия доктор натискаше корема ми,ръката на доктор Кръстева помагаше на главата на бебето да мине през шийката ,която се оказа изключително стегната и непропускаща.Ужааасни болки.Хем ги псувах ,хем се извинявах...И те така,хем ме хокаха ,хем ме поощряваха.Ама 17 часа след влизането в родилна зала....нямах сили да напъвам.Бебето започна да губи тонове и  при поредния неуспешен опит за напъни извадиха ножицата ,срязаха ме и го издърпаха с вакуум.Чух как изплака и се отпуснах безпомощно.Вече не болеше.После ме шиха.Много дълго време.Пак започнах да викам на външните шевове...Беше ужасно,на живо без никаква анестезия.Когато най-сетне всичко приключи ме оставиха сама.Говорих с моя ,поздравих го че е татко и после съм заспала.Към 2 и малко ми донесоха малкия вързоп.Нямах сила дори да го гушна,само го гледах втренчено минута две и го отнесоха,а мен ме качиха на 12 етаж.На другия ден на обяд ми  го докараха...Беше прекрасен...малък...мой.
Отнесох се...стига толкова:)

juliya_r Еееееееееееееееее как не ги е срам бее!  

 Milena_87, наистина е ужасно всичко, което си преживяла
Направо, като четях всичко това и очите ми се насълзиха 
Искрено си пожелавам на мен и всички, които чакат да станат майки, едно леко и бързо раждане Все пак такива случаи, не са много често 
Кураж и много късмет на всички, които им предстои да се срещнат с бебчетата си 

Миленка, думи нямам, нямаше ли опция да си поискаш поне епидурална в даден момент? В много моменти ми напомняш за моето първо раждане, хубавото е, че никога повече няма да имаш първо раждане  В някои моменти ти е било много по-зле отколкото на мен, при мен най-бруталното беше шиенето - аз едва тогава наистина загубих ума и дума от болка и започнах да крещя неистово, паднаха ми всички задръжки и такава болка не бях изпитвала. Затова сега само се интересувам от обезболяване за шиене - от това най-много ме е страх 
Милата - добре че вече се чувстваш по-добре, аз месеци наред не можех да се отърся от това раждане и възстановяването ми беше безумно бавно и мъчително, заради десетките шевове - епизиотомия, влагалище и тотално разкъсана шийка