Женската емоционалност и връзката

  • 7 121
  • 121
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 18 679
Аз нямам такива пориви. Освен пред цикъл, но тогава туширам нещата с много шоколад Laughing Като цяло не съм от викащите, още по-малко от ревящите. За сметка на това той с годините става все повече естравертен и ме залива нон стоп с емоционални излияния. Нещо като харддиск, в който човекът си съхранява всичкия емоционален багаж. Прегрявам от време на време и да ви кажа, от тази позиция, на моменти писва. Та не е лошо да си контролирате малко поривите, нищо че е пред най-близкия ви човек.

# 16
  • Мнения: X
Изразявате ли свободно негативните си емоции пред партньора,или ги подтискате в името на разбирателството?Всеизвестно е,че жените сме по-емоционално нестабилни-понякога ни идва да плачем,понякога да се разкрещим,друг път да се заядем с най-близкият,защото той ни е под ръка.Позволявате ли си такива емоционални изблици и как реагира партньорът ви на тях?
Позволявам си да плача, да покажа, когато страдам, когато ми е весело.....та той е най-близкият ми човек.Ако с него не споделя, с кого?
Когато ми е весело ,се смее заедно с мен.
Когато плача или ми е тъжно, ме гушка и ме успокоява.....особено ако по някакъв начин е част от причината.
.............Преди няколко дни обаче ми се случи да заплача.Ей така,без истерии,просто сълзите ми се стичаха.И причината беше той,т.е. беше станало едно недоразумение.Не съм обвинявала,не съм се карала.Неговата реакция ме разстрои още повече.Наговори ми ги едни-приличала съм на бившата му,същата като нея съм била,и тя от нищото правела скандали,само дето моето не било скандал.Само че,тя била в критическата,а на мен какво ми имало?Почувствах се още по-зле,защотото за първи път за 6 години връзка ми се случва да изразя такива емоции .....
Позволявам си да гадая.....
Досега не си показвала подобни емоции.Сега изведнъж -рев и сълзи.За него е изненадващо, неочаквано....със сигурност му е минала мисълта "Ами, ако стане като бившата ми?    Shocked  "
И е напълно естествено да реагира първосигнално.Т.е. да се уплаши, като недостатъкът на мъжете е , че когато са уплашени, стават агресивни.
И съвет (който , естествено, не е задължително да последваш):
Хвани го в добро настроение и се върни на случката.Обясни му как си се чувствала, защо си се разплакала, защо ти е станало още по-обидно от неговите думи, дай му да разбере, че това няма да е ежедневие в отношенията ви....кажи му какво очакваш от него, когато ти е тъжно, когато те е яд, когато ти се плаче.....

Повечето мъже наистина не разбират подобни емоции.За тях е "Има проблем-има решение!" -защо е нужно да се плаче, тръшка и т.н.....и в такива моменти дори не знаят как да реагират и какво да правят.

# 17
  • Мнения: 116
Благодаря,Краси,и намен ми минаха подобни мисли и обяснение на поведението му  Simple Smile

# 18
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Понасяме ви.

Не е особено приятно понякога, но нали ви обичаме ...

# 19
  • София
  • Мнения: 23 109
Изразявам си емоциите не само пред мъжа ми, а пред когото както сваря.  Grinning
Дори в офиса като се ядосам сериозно за нещо, си лудувам, изобщо не ми пука.
Но когато става дума за състояния, когато ми е мъчно и искам да си плача наволя, го правя само когато съм сама. Искам да съм си сама с болката, не допускам други до мен.

# 20
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
И аз съм на мнение, че вкъщи, пред най-близките трябва свободно да можем да изрязяваме емоциите си, били те положителни или отрицателни.

# 21
  • Мнения: 2 803
Винаги съм себе си и не прикривам това, което чувствам. Много емоционален човек съм.

# 22
  • Мнения: 7 947
Изразявате ли свободно негативните си емоции пред партньора,или ги подтискате в името на разбирателството?Всеизвестно е,че жените сме по-емоционално нестабилни-понякога ни идва да плачем,понякога да се разкрещим,друг път да се заядем с най-близкият,защото той ни е под ръка.Позволявате ли си такива емоционални изблици и как реагира партньорът ви на тях?

Позволявам си и още как, дори понякога имам склонност да драматизирам, но съм ежасно импулсивна по принцип и вероятно това помага на мъжа ми да приема и разбира по-добре в такива моменти на изблици. Често също после съжалявам донякъде, щото си давам сметка, че е можело да спестя доста излишни думи и нерви, ама...Той пък е обратната крайност! Обикновено мълчи, мълчи...и ме влудява.

# 23
  • Мнения: 22 473
Нищо от изброеното не правя...
Мразя театри и подобни постановки...
Да крещя, хвърлям, блъскам...и от какъв зор точно? За да се види, че съм ядосана, че нещо не ми харесва, или дразни?
Хайде, да съм на 15г., да речем, че ми е простено...но на близо 30г. ми изглежда смешно.
Говоря за себе си конкретно.
Случвало се е да се скараме и да повишим тон. За 6г., е било няколко пъти.

# 24
  • Мнения: X
Авторката май нямаше предвид само изблици на истерия....
Какъв театър е, ако ти е тъжно, мъчно и се разплачеш пред половинката?

# 25
  • Мнения: 60
Авторката май нямаше предвид само изблици на истерия....
Какъв театър е, ако ти е тъжно, мъчно и се разплачеш пред половинката?

Ще го линчуваме, задето е видял... Mr. Green Шегица, разбира се. Hug

# 26
  • Мнения: 7 947
Аз никога не съм си позволявала такива емоции пред него.И не,че съм ги крила,просто не ги е имало.Преди няколко дни обаче ми се случи да заплача.Ей така,без истерии,просто сълзите ми се стичаха.И причината беше той,т.е. беше станало едно недоразумение.Не съм обвинявала,не съм се карала.Неговата реакция ме разстрои още повече.Наговори ми ги едни-приличала съм на бившата му,същата като нея съм била,и тя от нищото правела скандали,само дето моето не било скандал.Само че,тя била в критическата,а на мен какво ми имало?Почувствах се още по-зле,защотото за първи път за 6 години връзка ми се случва да изразя такива емоции и той няма право да ме сравнява с бившата си,която познавам и е вечно недоволна жена.

Е, то това е проблема – за пръв пък след 6 г.
За толкова време си мислим, че познаваме вече добре партньора си и сме свикнали с начините му на действие най-общо. Като нещо стане тотално различно от обикновеното, с което сме свикнали – винаги има учудване и недоверие някак...Поне при мен е така.

# 27
  • София
  • Мнения: 6 810
На мен пък са ми странни хора, които не показват емоционалност. Бягам като дявол от тамян.  Rolling Eyes Не понасям такива скрити, притворени хора.

# 28
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 255
Не е особено приятно понякога, но нали ви обичаме ...

Сладко; мъжът ми би казал същото.


# 29
  • Мнения: 116
Вилико,сигурно си права.
Клеми,животът ме е направил точно прикрит човек.Е,на ЛМ не съм му спестявала хубавите си емоции.Виж,в семейството (пред родителите) съм си позволявала всякакви емоции.Имало е и много крайни,но да,тогава съм била малка,хормоните са ме тресяли...Но сега,дали съм го израстяла,или друго-много рядко си показвам истинските мисли и емоции,или поне не толкова като преди,почти перфектно се владея.Само тъгата не съм се научила да контролирам.

Общи условия

Активация на акаунт