Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Нормално ли е да съм толкова емоционален по време на бременността?
Как мога да се справя с емоционалните проблеми по време на бременността и след раждането?
Какви са причините за емоционалните проблеми по време на бременност и след раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Нормално ли е да съм толкова емоционален по време на бременността?
Да, напълно нормално е да изпитвате емоционални промени по време на бременност. Много майки съобщават за подобни преживявания, като чувство на депресия, раздразнителност и чести сълзи. Тези емоционални промени са част от хормоналните и физиологичните промени, които тялото ви претърпява по време на бременността.
-
Как мога да се справя с емоционалните проблеми по време на бременността и след раждането?
-
Какви са причините за емоционалните проблеми по време на бременност и след раждането?
-
Как мога да се справя със страховете и безпокойството по време на бременността?
-
Какви са ефективните стратегии за справяне с депресията по време на бременност?
Бременна съм в началото на 4ти месец с второ детенце.Големият юнак вече е на 2,8г.Бременността ми е планувана и желана.Проблемът е,че съм страшно депресирана и плача постоянно 
Имам чувството,че никой не ме разбира,карам се с всички!На всичкото отгоре пратиха нашият татко командировка,което ме довърши!Не спирам да се карам с него и му говоря някакви абсурдни неща,които и аз осъзнавам,че са лудост и не съм права,но не мога да спра.Чувствам се изоставена,а нямам повод за това си чувство.Решихме да си намерим квартира и да се преместим при таткото.Това ще отнеме време.Има ли друга мама с такива емоционални проблеми?Мислите ли,че е нормално да съм толкова чувствителна? 
Уф,не знам как ще е така.Дано отмине по-бързо,че е мъчително 
Целувам ви 
, изпитвах ужас да не навредя с нещо на бебето, да не влезе някой в дома ми, да не се случи нещо лошо на синът ми и мъжът ми, по цяла нощ не спях и се ослушвах за стъпки. Винаги съм вярвала че депресиите са лиготии и тъпотии, но явно не съм била права. До доктори и хапчета на стигнах, оправих се, но беше много неприятно. 
