Депресията по време на бременност

Аз с първата бременност бях страшно емоционална,като видех тъжни новини по телевизията и веднага сълзи,ядосвах се на мъжо за щяло и нещяло,ужас... Сега съм бременна пак - коренна разлика,емоционално съм си ок,физически обаче се чувствам като парцал - гадене по цял ден,световъртеж,умора,газове....(първата бременност ги нямаше).Остава ми да се надявам,че бебо ще е различен пол 

Мамчета утре ми е секциото,днес бях на изследвания говорих с лекаря и реших,че за моята психика най добре е да съм с пълна упойка,някой да е бил с пълна упоика?Моля ви стискайте палци аз и бебчо да сме живи и здрави:)

Момичета ще полудея!Пак ме е обзел някакъв неистова рев!Всичко и всички ме дразнят.Живеем в един двор с бабата на моя мъж която е страшна досадница и в момента ми идва в повече и тя.Изкарвам си го на мъжа ми,съответно в неговите очи съм черна и не знам какво да правя:(Знам само че искам спокойствие и никой да не ме дразни,но тук няма как да стане!За квартира и дума да не става-мъжа ми казва "аз си имам дом"Не знам като се роди бебето...Май ще взема сама мерки за спокойствието си,но знам,че ще се разделим

Здравей от менн.
Аз съм същата, през цялата бременност до сега съм в лошо настроение, изпадам в някакви истерии  постоянно плача (дори за пълни глупости) . Ние живеем в една къща с майката, бащата, бабата на мъжа ми и това за мен е голям проблем, тъй като бабата най-вече е страшно досадна (като сянка е ) карам се с мъжа ми най-вече заради тях. Искам да живеем отделно, но естествено отговора от негова страна е "НЕ" . От няколко седмици насам се опитвам да се нагласа така , че аз и бебчо да сме добре, да не обръщам внимание на никой друг освен на себе си и бебето. Истината е , че според мен трябва или да се примириш с досадницата и да не и обръщаш внимание, или ако мислиш, че няма да можеш да издържиш под напрежението да вземеш нещата в свои ръце, пък според мен той ще те последва навсякъде. 

Момичета, виждам ,че сте в моето положение относно съвместното съжителство. Можете да видите темата ми или да пуснете нова.

И на двете ви искам да ви кажа това, тъй като вече при мен са 2 години минали от раждането, но съм била във вашата ситуация.
Ние се оженихме и всеки от нас си живееше преди това вкъщи, т.е не сме излизали под наем, не сме живели заедно, всеки у родителите си.
Като забременях станах естествено същата - нервна, сърдих се за глупости, ревях и после ме беше яд, че съм ревала и вредяла на бебето без смисъл, мъжът ми гледаше да излезе като се зададе бурята от моя страна и аз вместо да се успокоя, повече се изнервях, че не стои при мен. Някъде 6 месеца докато бях бременна живеехме а квартира, да не сме у нас или у тях, беше ясно, че ще оправяме къщата на баба ми в един момент и ще заживеем сами, това крепеше що годе положението. Но тази къща стана тази година. Като се роди бебето (секцио по спешност с пълна упойка) решихме докато стане тази къща да разпределим времето в нашите и в техните (всеки искаше да е до бебето, първо дете и голяма радост). Отидохме при нашите от изписването и бяхме решили всеки месец да сменяме къщата. Живяхме месец и малко у нас, после отидохме у тях...имаше мрънкане от негова страна за багажа, който си беше солиден. Купихме всичко по 2, за да не се тормозим, а и родителите ни искаха и спонсорираха. Разстоянието между двете жилища е 15 км. Живяхме месец и нещо у тях, Коледа мина у  тях, нова година и аз съответно се изнервих, защо сме все у тях на празниците, помрънквах си, преместихме се у нас и моя мъж му писна с багажа и каза, че оставаме у нас за по-дълго. Стояхме някъде от февруари до юли у нас, после след като мъжа ми беше вече тотално изкрейзил да изминава пътя до бебето и града по 100 пъти на ден, си отидохме в града при техните (баба и баща му). Седяхме там около 8-9 месеца преди да стане къщата, в която ме сами.
Еми...много се изнервях, за всичко се изнервях, защо сме там, защо бабата е пуснала пералня като спим, защо не мога да ходя гола, защо не мога да викам на мъжа си, абе всичко, всичко! Погледнато от страни, жената ни слугува, гледа бебето от 6 до 9 сутринта да си поспим ние, пере, глади, чисти, готви и аз мрънкам и мъжа ми изнервен от всичко. И при нашите и при техните, всички се грижеха за нас, имах го това за месене в нашата работа, изнервях се дори у нас, ама за всичко. И то толкова обгрижвани като нас едва ли има, пак се изнервях бе хора! Уникум.
Сега си живеем сами от 6 месеца някъде - искам при бабата честно ви казвам. Сутрините като се събуди детето, 2 години не се научи да спи, да го дадеш на някого, да си поспиш или поне отърсиш замалко, да ми е сготвено...откакто сме сами съм правила ядене около 10 пъти, все навън се яде, все пари се харчат...
Ще го оцените после, ако хората не са съвсем ненормални, при появата на бебето света се насочва около него, вас ще ви отсвирят тотално, нито ще ги интересувате чак толкова, нито ще ви досаждат, дори да не сте в добри отношения - бебето стопля и ще искат да го гледат, да помагат, ще можете да ходите на кино, кафе, планина, да спите до късно и да оставяте кърма в хладилника, за да го нахранят вместо вас..все неща, които на квартира са невъзможни или доста по-трудни,а и на квартира си има друго изнервяне - защо закъснява мъжът, няма ли да дойде да помогне, кой ще ми пренесе количката..
Само мъжът ми дето е по-различен и не държеше да стоим при техните, но и при нашите пък да не види...
Надявам се да се успокоите, да родите здрави деца и 2 години като минат да сте спокойни и уверени!
 

Josefin от твоите уста в Божиите уши...

Силно се надявам наистина да е така. Явно още не осъзнавам какво се случва. Много добър пример ми даде. Просто досадното отношение ми идва в повече. Явно имаме нужда от повече търпение, тъй като сега всичко е опънато на max. Мерси много за думите и успокоението!  

Радвам се момичета, че се успокоявате по мъничко!
Мъжете имат чувство за гордост, дори нищо да не са направили и да им кажеш ела другаде, когато са живели цял живот в бащината къща 
Баща ми и майка ми живяха така, аз спях при баба долу, те горе в една къща..ами рай за мен ви казвам, мислете и от страната на детето. Докато майка ми яко нерви е насъбирала...Но то е от младостта, от това,че не знаеш какво дете ще имаш (ние все буйни в родата се падаме) и прочие.
Ще видите, че е по-добре да има на кого да се остави и да излезеш, отколкото да ти идват вкъщи по всяко време и да те е страх да ги оставиш сами в твоя дом.
 

Успоких се,че не съм само аз  Ние живеем на отделен самостоятелен етаж от къщата и дори от година аз извоювах да си го заключваме.Според мен така е нормално-не искам никой да ми обикаля докато мен ме няма а и никой не би трябвало да иска да го прави,но...има толкова досадни и безкрупулни хора,че чак не мога да повярвам!Под предтекст ,че ти помага ще ти отрови живота!Моята свекърва е на далеч от нас,но тази баба-тя е чудо!Свекървище и половина!Свикнала цял живот да се налага,но...опря на камък!Съсипах си нервите,но няма да стане на нейното.Като родих първия ми син тя си мислеше,че ще го къпе и ще казва кое как да става и като видя,че няма да й позволя почна да ни създава проблеми-чакаше мъжа ми на вратата и почваше за нещо да реве от мен.Стигнахме до там,че си взех бебето(на два месеца)и си тръгнах!Изпокарахме се заради нея- няма да ми стигнат два месеца да ви разкажа всичко  .Толкова много искам да живеем отделно,дори и на квартира само да сме си сами,но и дума да не става-моя мъж е от онези дето не си напускат родния дом дори и с цената да си загубят семейството   И така...сега съм в 6ти месец,чакам второ бебе и така съм изнервена,така ме е страх,че всичко пак ще се повтори и само се филмирам и настройвам и вече не издържам!Психически съм смазана!

Ох и ние сме на отделен етаж ама при мен лошото е че даже немога да заключа хах, и съм със свеки и бабата, мани найй-дразнеща е бабката като сянка е тая жена     . Всеки ден си повтарям те ще ми помагат, ще имам нужда, ама ако сме отделно ще съм на 7мото небе, те пак няма да могат да откажат ако искам да ми помогнат, така че... и аз съм в началото на 6ти месец (първа бременност) и само мисълта че ще ни командорят ме влудява, ама и мойто момче като мн други и Дума не иска да чуе да се махнем.. Ама има време все се надявам да стане чудо.. иначе ще полудея тука с тези бъркащи се във всичко хора.. Изнервящо е много, а и си позволяват да ни влизат в стаите , още си мълча, но усещам че скоро ще кипна.. Ама то и мъжете са ни виновни и то много...  

Не знам какво да кажа...Мъжете на всички, които живеят по този начин - при всекъри, ли са мамини синове??? Има и мамини момчета , които живеят самостоятелно, но пак припкат при маминка за всичко...
Моля ви жени-мъжки майки- научете ги от малки да бъдат самостоятелни, защото им рушите така живота после...Аз лично познавам мъжка майка-на 2 прекрасни момченца-тя направо ще изяде с парцалите един ден снахите си... И и казван- "Недей да ги възпитаваш така". Тя само ми се изсмя и каза , че нищо не разбирам...

Защо да не можеш да заключих?Аз един ден просто заключих и това е.Естествено на 10тата мин.след като излязох се разбра(въпреки че уж никой не ни влизал на етажа)и станаха разправии-нямаше как да си замълчи онова чудо на чудесата.Казах й "аз на теб държа ли ти сметка дали заключваш или не"Сърди се известно време и се забрави темата.Ще ти дам един съвет-още от сега дай да се разбере,че не искаш никой да ти досажда и да те дразни!!!дай им да разберат че детето ще си го гледаш ти и когато ги помолиш за помощ тогава!просто си подреди нещата така както на теб ще ти харесва.когато се роди детето ще имаш много повече права и самочувствие в къщата аз така направих.идваше се при детето само след като питат удобно ли е!при мен случая е,че нашата баба се прави на позабравила и трябва да се подсеща честичко за дадени неща,което ме изкарва извън релси,особено сега когато съм изнервена от бременността.а тя е страшно досадна,клюкарка,и е научена да се налага!беше ми много трудно да й обясня че няма да е така!кога ти термина и къде ще раждаш?моят е на 25ти март и мисля в майчин дом пак да раждам.много съм доволна от първото си раждане там.целувам те и бъди по-смела!

И аз съм на мнение,че трябва да се очертаят границите отрано - без да се карате,да влизате открито в конфликти и да се хващате за косите - просто спокойно си кажи когато някоя реплика те подразни,че имаш друго виждане по въпроса.Аз така бях в шок,когато свекърва ми беше решила,че ще ни гледа детето в Русе,а ние с мъжа ми ще работим във варна и ще си пътуваме всеки уикенд при нея  Аз заявих,че детето си не давам друг да го гледа...е,посърди се известно време,мина и.СЕга дори мисля,че повече ме уважава,за това,че не се хващам за най-лесния вариант а си държа на своето 

Не мога да разбера как може една жена и дори майка да си помисли,че е по-добре за едно дете да бъде гледано от баба си а не от майка си  

здравей мила!как мина?как сте вие с бебчо?