Раждането е велик момент, затова мисли позитивно и за това как скоро ще гушкаш бебчето си. Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане! 
- Публикувана: 19 ян. 2006, 12:36 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2006, 22:14 ч.
Раждането наближава и така ме дострашава
Благодаря Ви на всички за оптимизма, който се опитвате да ми предадете. Дано да не се изложа. Притеснявам се е от това, че когато дойде момента и отида в болницата сигурно непрекъснато ще плача от страх. Не мога да си контролирам сълзите - винаги са накрая на очите ми. А разплача ли се спирка няма, сигурно въобще няма да си събера силите. Освен това знам, че никой не обича ревлите и се държат лошо с тях. Не мен ми стига само някой да ми повиши тон и река от сълзи. Дано да успея да се мобилизирам, но проблема е, че аз самата не си вярвам. Доскоро нямах никакви притеснения защото бях си решила, че ще искам епидурална упойка и няма да ме боли и няма да ме е страх, но сега вече не съм много сигурна за тази упойка - много противоречиви мнения има за нея. Например майка ми като разбра какво съм решила ме направи на две стотинки - струвало ли си да се подлагам на риск от осакатяване за цял живот защото не мога да изтърпя някакви си болки, които всички ги търпят
Например майка ми като разбра какво съм решила ме направи на две стотинки - струвало ли си да се подлагам на риск от осакатяване за цял живот защото не мога да изтърпя някакви си болки, които всички ги търпят
Не знам, ти си преценяваш. Аз сечудя, но мисля, че ако върви нормално и поносимо ще я карам така, но ако ще режат и шият искам упойка.
Няма нищо страшно!
Аз не съм се страхувала защото нямах търпение да родя, търкалях се и беше една жега, бебка риташе много и неможех да спя накрая, абе ужас, който исках да свърши възможно най-скоро. С такава нагласа и отидох в болницата, тръгнах с усмивка и майка ми като ми видя ухилената физиономия, въобще не повярва, че имам родилни болки.
Там няма да имаш време да ревеш и да се тръшкаш. Постоянно има какво да ти привлича вниманието, ту мерене на тоновете, ту преглед, някой нещо ти говори и т.н. Не го мисли от сега, няма нищо страшно и не е кой знае какво, щом много хора се навиват на второ, че и на трето.
За епидуралната щом си решила, давай. Не слушай никого, ти ще раждаш и това си е твоя работа. Който иска да ражда без упойка, да заминава в родилното вместо теб.
Аз родиш без упойка, но не виждам нищо лошо в това да родиш без болка.
Леко раждане и съм сигурна, че ще е такова!
Аз не съм се страхувала защото нямах търпение да родя, търкалях се и беше една жега, бебка риташе много и неможех да спя накрая, абе ужас, който исках да свърши възможно най-скоро. С такава нагласа и отидох в болницата, тръгнах с усмивка и майка ми като ми видя ухилената физиономия, въобще не повярва, че имам родилни болки.
Там няма да имаш време да ревеш и да се тръшкаш. Постоянно има какво да ти привлича вниманието, ту мерене на тоновете, ту преглед, някой нещо ти говори и т.н. Не го мисли от сега, няма нищо страшно и не е кой знае какво, щом много хора се навиват на второ, че и на трето.
За епидуралната щом си решила, давай. Не слушай никого, ти ще раждаш и това си е твоя работа. Който иска да ражда без упойка, да заминава в родилното вместо теб.
Аз родиш без упойка, но не виждам нищо лошо в това да родиш без болка.Леко раждане и съм сигурна, че ще е такова!
Нормално е да те е страх,мила.Всички сме минали по този път.
И при мен страхът от неизвестното беше голям.Може би не съм добър пример,защото родих със секцио и не изпитах болката от раждането,но все пак каквото дойде.
Искам да ти кажа,че в момента в който видиш съкровището на бял свят,забравяш за всяка болка.
Мисли за този момент,няма по-голямо щастие от това да си гушкаш сладкото бебче.
Успех!И ти пожелавам най-лекото раждане!
И при мен страхът от неизвестното беше голям.Може би не съм добър пример,защото родих със секцио и не изпитах болката от раждането,но все пак каквото дойде.
Искам да ти кажа,че в момента в който видиш съкровището на бял свят,забравяш за всяка болка.
Мисли за този момент,няма по-голямо щастие от това да си гушкаш сладкото бебче.
Успех!И ти пожелавам най-лекото раждане!
И аз се страхувах,но казват,че не е нормално да не се страхуваш.Нещо като страх от това,че незнаеш как се ражда,а може би и от болката 
.Ако имам възможност пак бих родила,с такава носталгия си спомням за миговете в предродилна и родилна зала...хубаво нещо е
Леко и прекрасно раждане
.Ако имам възможност пак бих родила,с такава носталгия си спомням за миговете в предродилна и родилна зала...хубаво нещо е Леко и прекрасно раждане
Препоръчани теми