Ирландия - пета тема

Винаги съм се чудела как хората изобщо си представят, че става тоя фокус!
Отиваш в чужда държава, без грам да знаеш езика и просто почваш да изкарваш много пари.
Как си го представят, кажете ми?
Съвсем сериозно питам.

Не знам.
Без комуникация, не може да те разберат какво искаш, търсиш, можеш или не можеш.
Мен също ме притесняват някои моменти във вербалното общуване, сигурно ще се шашкам в началото.
Слушайки понякога си мисля, че съм глуха.
Явно съм си спуснала някаква психологична бариера.
При вас как беше с езика в началото?

Просто много хора си мислят,че стягат багажа,хоп на самолета и дръжте се кинти идваме да ви вземем  .Ние поне си даваме сметка,че няма да е лесно (никак даже)и доста реално се подготвяме психически и най-вече финансово 

На мен ми беше трудно.
Винаги съм казвала, че английският ми е далече от перфектния, а с този акцент тук направо се бях шашнала и първо ми трябваше време да свикна с акцента, и едва тогава да започна да си усъвършенствам английския.
Честно, не мога да си представя как бих дошла тук без думичка английски.
Че то човек чаша вода не може да си поиска, дето се казва!
Ами как ще комуникираш с хората?
Къща, работа?
Как изобщо се оправят такива хора?
Аз все не мога да повярвам и дори ми се струват като градски легенди подобни случаи, в които хора без никакво ниво на езика се оправят за нула време и после си стъпват на краката.
Вие мислите ли, че е възможно?  

Да,възможно е в приказките.То в България не може да се оправи човек на майчиния си език,какво да говорим за държава дето нищо не разбираш.Няма начин според мен.И език да знаеш пак не е гаранция,че ще се оправиш.В подобни неща вярват само хора,които не се информират преди да заминат.

Когато аз дойдох 2003 година можеше да си намериш работа и без език. Може би ще ви е трудно да си го представите, но хората дори не се интервюираха, направо се вземаха на работа. Много трудно се намираха работници и почти навсякъде имаше обяви за работа- във вестника, по витрините на магазините, в нета.
Аз лично говорех, четях и пишех. Но в началото много трудно ги разбирах. За месец- два свикнах.
Сега обаче без да говориш и разбираш е просто абсурдно. Всичко много се промени с тази криза.

Мислят си така хората, защото всеки отишъл на холидей в БГ не спира да се хвали какво пари изкарва и колко е лесно. Без да споменават, че в Лондон живеят по 8- 10 човека в къща за да плащам наема. Че единственото им развлечение е да се съверат и да се напият. Но като си отидат в БГ са големи баровци.
Лесно няма никъде.

Е с тази нагласа трябва да са нормалните хора-лесно няма.И задължително където и да отидат трябва да тръгнат с добра финансова подготовка(поне според мен)за да не се стига до момента ''ами сега на пейките ли да спим''.

Добре де, Гилти, да предположим, че си намерят работа (което пак не си го представям - как ще я намерят, как ще си я "поискат", как ще ги вземат), откъде ще знаят какво трябва да правят, къде да отидат, колко и какво трябва да свършат?
Непонятно ми е, честна дума!

Гилти, го е описала добре - преди и след.
Според мен е невъзможно да не знаеш и  дума, и да намериш каквото и да е.
 Телевизията адекватен помощник ли е - говоря за новинарските и филмови канали.
Дали ще ми помогне да си преодолявам страховете, че съм глуха...

Преди беше така. Ами вземаха ги. Показват им, карат ги да се запишат на курс. За да влезе един човек без език в работата му трябва двойно повече време. Даже и шефа им плащаше курса защото му трябваха работници. Сега кой ще им отдели толкова време като на ден вземаме по поне 20 СВ.


Според мен е. Не случайно в езиковите гимназии ги карат да гледат много телевизия на съответния език. Помага за разбирането на различни акценти.

Напълно съм съгласна с вас. Лично аз не бих рискувала да отида в чужда държава, без да имам поне малко понятие от езика. При това да тръгна с двете си деца. Приятелката ми се обляга на факта,че на място най-лесно се учи език. Може и да е така, но бих постъпила по този начин ако имам в джоба си 30 000 - 40 000 евро и така ще мога да си позволя първите 2-3 месеца да уча език и после да започна работа.

Аз нали бях писала какви се появяват пред БГ училището?!
Предната събота семейство питали милото, докато пуши отвън, как е кофа.   Не знаят как да си напишат името, но имат работа.

Деси, предполагам 1975 е годината на раждане. Аз рискувах. Език се научава на място. Вярно е. И не са ни били нужни 30-40к.

Много зависи каква професия имаш.
Късмет, хора разни, цели разни.
Но след кризата, конкуренцията тук е много голяма.

Вместо да редактирам, си затрих предното мнение....

Джу, аз така дойдох, никакво инфо, само големи приказки за райския живот в чужбина!
Знаех две-три думи, след като дойдох разбрах, че не мога да работя легално, труден път беше, но не съжалявам, че съм го извървяла.

Както казва Гилти без език е абсолютно немислимо, особено в ситуацията в която се намира страната в момента (освен ако не искате да живеете в mobile homes и да берете гъби с рускоговорящи началници и колеги, даже и там е трудно вече)

Аз съм подала не знам колко на брой CV-та вече втори месец, даже трети, нямам нито едно обаждане, въпреки, че специално за хотелите тук имам прекрасни препоръки от жените за които работя в момента....Английският ми е мога да кажа на добро ниво особено писмено, и въпреки това...трудно. Сестра ми искаха да идват със зет ми преди 2 години да живеят тук, и двамата без английски, категорично отказах, да дойдат на почивка да, да дойдат да им търся работа без грам език, забрави.

NCT е годишен технически преглед нали така?

Мерси много за инфото.

Иначе за работата без език. Ами доста хора заминават без да знаят език и се справят. По разни ферми или фабрики и т.н.  Доста от тях си патят от калпави работодатели после де но има и такива дето успяват.
Аз също съм на принципа, че на място език се учи най - лесно. Аз примерно говоря и чета някакъв английски. Мога и да пиша ама доста зле.  Имам едни познати баба и дядо англичани. Като се залафя с дядото нямам проблем. Когато се опитам с бабката ми е супер трудно. Просто тя си плямпа с акцент дето не мога да и хвана пресоката.

Значи там в Ирландия преди време замина на мой приятел майка му.Жената не знаеше език но вече сума години е там и работи. До колкото знам чисти къщи. Момчето което трябва да ме посрещне там живее при нея в момента.  То реално сме си от една компания дружки де.

Иначе това  с глупостите, че там те чака готова работа и пари + хубав живот...  Ми глупости са си. Ако имаш късмет да се хванеш на работа ОК после е лесно. Ама докато не почнеш работа си е мъка.
По въпроса с купоните и излизането е кой как си го направи. Аз като работех като куриер в София забравих за купоните, а живеех в Студентски град. Когато си семеен и работещ  ги няма кафетата и купоните.  Дали ще си там или тук е все тая. Ако искаш да излезнеш  и да пиеш ще излезеш и там и тук. Са ще кажете, че е по - скъпо но реално е точно същото спрямо заплатите. Аз от как се роди малката не знам даже дали има дискотека в града. Само сбирки у дома.

Приятелчето ми предложи да замина Декември месец или Януари и да отседна при него, че щял да се мести със сестра му на квартира та да не плащам наем. Ама му казах, че ако се развърна и няма да се навия после да отида .  Освен това искам да стъпя там и да почна да си оправям нещата.  То реално ще ми трябва един месец докато си оправя документите, а през това време ще трябва да уча английски и т.н.

Да бе...ама сме и ние не уточнихме какво е NCT ха ха...който за разлика то Бг е на доста високо ниво, гледат всичко под лупа (едно от тиренцата за мойта кола миналата година беше , че не се вижда колата по средата на задната седалка, който като съм дигала и сваляла седалката е минал отдолу зад нея и им казах на място, тук си е колана, просто е под седалката, не, не го виждам...как да не им кажеш, че са слепи... примерно)

Чоси, май някой преди мен беше споменал, че декември, януари, февруари не са от най-подходящите месеци за идване защото е много quiet както му казват тук за работа