Българи в чужбина

И аз като вас... Тук не познавам други българи. Е, има "познати" живеещи в други градове с които съм се запознала чрез интернета. Но пък нямам приятели с които да си ходим на гости или подобни.
Някак си не мога да им вляза в средата на тези хора. А и съм отвратена от начина по който мислят един за друг и как говорят зад гърба на другия.
Ако чуя българи да говорят на улицата... замислям се, дали да кажа нещо. В повечето случай си замълчавам. А тези случай са много, ама мнго редки.
А тук повечето българи са мъже със жени финландки. Има двама, много са готини, ама пак, мъже са. И като не говорят ни английски, ни фински и какво да си приказват с мъж ми? Той само седи и ги зяпа, а те с мен си гугукат. Мога само да си представя как мъжо се чувства.
Та така... гледам да се държа сама със себе си. Майка ми е страдала от такива българки приятелки тука, та не искам същото да става и с мене.

Здрасти Бижу  6те ти кажа как е тука _ зна4и има прили4но бьлгарско присьствие, не знам как ама си ли4име по не6то, просто като видя някои и мога да го позная, 4е не е от местните. Имам ограни4ен крьг от познати с които об6тувам, но никога не се намесвам в разговор, ако слу4аино 4уя 4е се говори на бг.език и хората са непознати. Но пьк мене доста бьлгари ме заговарят, може би заради детето(говоря му на бг.).Имам много смесени впе4етления , но като цяло не са краини. Само сьм забелязала, 4е по_младите сире4 20_ина годи6ни са много меко казано...вьздухари и несериозни


А и ми е странно  4е някои бьлгари например празнуват Великден по католи4еския календар


Мира, аз пьк тука наблюдавам то4но обратното _ всякакви националности се сприятеляват само за6тото са от едно и сь6то място. ( Може би и те като мен " наду6ват" земляците си).

Дано само някоя мама не почне пак да ни плюе заради тази тема... Аз лично не искам да нараня никого!

За съжаление това е действителността....
При нас не е по различно, определено избягвам такива контакти. Общувам с малко българи, повечето ги познавам от БГ. И тук бг агитката е доста голяма и хора всякакви.

при нас същата работа като навсякъде.

определено да си призная гледам да ги избягвам.
някак си са хитри гледат да са оригинални и от всичко да изкарат полза за себе си , което е жалко.

тук в нашето градче и съвсем близките околности има малко българи - около 5-6 човека и почти с всички поддържаме връзка. просто се оказаха точни и се стараем поне веднъж седмично да се виждаме. не ми се е случвало да чуя българска реч по улиците и незнам как ще реагирам - дали ще се обадя или ще си замълча.

Имам много познати българи и в 99% от случаите съм оставала с добри впечатления. С много от тях си поддържаме връзка, било по телефона, било на кафе веднъж месечно. С тези, които са по-скоро в графата добри познати, си ходим и на гости.

На мен ми беше много чоглаво като нямаше с кой да си говоря на родния език и намерих едно момиче по ICQ, която живееше близо до нас в Лондон със семейството си. Толкова приятни хора. Много съжалявам, че като се преместихме и почти изгубих контакт с тях .
Иначе чувах няколко пъти по магазините българска реч и всеки път си виках ей, българи ми сега какво да им кажа. Толкова глупаво не съм се чувствала. Мъжът ми вика, че съм била по-задръстена и от англичаните. Но аз някак не можах да го преодолея, все пак непознати хора какво да се набутвам и какво да говоря.
В градчето, в което живеем сега няма българи, но има пристанище и кораби идват откъде ли не. Та един ден говоря си аз на детето на български и чувам някой зад мен говори на същия език, но толкова гръмогласно, че ме заглуши. Гледам 4-5 младежи, сложили ръце в джобовете, говорят високо, единият размахваше мобилен телефон. Много ми беше конфузно и пак не можах да си отворя устата.
Спомням си как преди да пътувам насам, в Бг много хора съучастнически ми съветваха да страня от българите тук. Уф!

българите в чужбина са като българите в българия - има свестни, има и idiots... сблъсквали сме се и с двата вида. не се сближаваме с някой само защото е българин, но ако са ни искали помощ, помагали сме само защото са сънародници. заговаряла съм хора като чуя, че говорят български, но зависи от разговора - ако е 70% псувни не мога да се включа в него, нямам какво да кажа по тази тема и подминавам. иначе така се запознах с една от най-близките си приятелки тук - чух, че на съседната маса в ресторанта говорят български, компанията ми се стори симпатична и им се обадих, шест години по късно продължаваме да поддържаме редовно връзка. за съжаление вече живеем на другия край на континента и се срещаме най-много веднъж годишно и повечето пъти в софия   . с едно от приятелчетата на сина ми също така се запознахме - една жена в магазина ме чула, че говоря с децата на българки и ме поздрави със "здравей". оказа се че има син на същата възраст като моя и сега поне веднъж на две седмици ги събираме да си играят докато ние клюкарим на родния език.
естествено, срещнали сме и нашия дял използвачи и простаци, но в интерес на истината винаги са ни запознавали с тях други хора, не са били случайни срещи. в момента около нас са повече българите, с които общуваме насила, не защото са ни приятни... но в никакъв случай не мога да сложа всички българи в чужбина в една категория и заради глупаците, които съм срещнала, да реша, че повече със сънародници не искам да контактувам или няма да им помагам когато помоли някой за помощ.

Razlichni balgari ima po chugbina kakto i v Balgaria. Ima svestni ima i smotani. Ima balgari koito straniat ot drugite balgari to se useshta vednaga s tiah kontakt ne tarsia. Ima takiva koito ne mi dopadat tiah prosto izbiagvam. Bolshinstvoto mi sreshti sa sluchaini, po neta i po magazinite. Uspiahme da si namerim niakolko priatelski semeistva sas shodni interesni i razbirania. Vapreki che se premestihme ot edin grad v drug vse oste poddargame kontakti sas svestnite tam i si hodim na gosti prez weekendite i praznicite.

Като тръгвах от Бг ми казаха много да се пазя от българи и че от тях най-големи номера мога да очаквам. Като цяло се оказа вярно и не съм търсила българи и това ми помогна много да се интегрирам.
Сега в Канада най-близките ми приятели са българи, не повече от 10 души, но са незаменими и прекрасни приятели. Извън тях не търся нарочно други, никога не се спирам ако чуя бг реч, не ходя по български събирачки и купони. В началото по неволя човек се събира с какви ли не хора (българи в случая), но с времето тези случайни приятелства се разпадат и остават най-истинските. Има странни хора навсякъде, и то важи и не само за българите.

Супер са. Както всички мами-англичанки от форума, така и тези с които се виждам на живо.

Ot balgarite kontaktyvan samo sas rodninite si ina4e izbiagvam kontakti abe predpo4itam mestnite maimyni   xem yprajniavam ezik xem poznanstva se vadiat xem veseli ekskyrzii organizirame na mesta kadeto nikoga ne bix otishla tii kato neznam 4e sashtestvyvat. Neznam sas vseki izminat den mai mi e po trydno da razbiram sobstvenite si sabratia.

p.p.da si priznaia otkrili sa tyk bg sarkva mai godina she stane vidiax ia v edin forym ama ne sam xodila oshte a i ne mislia predpo4itam katoli4eskata s koiato si xodim sas edno semeistvo fransyzi kadeto tatkoto e katolik maikata kato nas.Nikoga kato 4yia bg re4 ne zagovariam prosto nenyjno i kolkoto i da se nasilvam kontaktite mi sas bg izvan familiata mai xi4 gi niama.