МАРТенчета 2009

Rila много добре изразява това, което и аз искам да кажа.

Танче, Рила е отговорила много точно.

СЗА мисля че наистина не ме разбираш. Аз говоря предимно за родителите в България. И на мен са ми интересни някои подходи. Много общувам с гледачи на деца напоследък. Те непрекъснато ходят на курсове. В къщи често съм със седем деца напоследък. Различни, интересни, чувствителни и виждам колко са важни правилата за да могат всички да са щастливи.

Еля аз бих предпочела детето, което удря да бъде наказано още първия път. Не мога да си представя някое дете да удари моето три пъти по главата и чак тогава да има адекватна реакция.

да, но бяха 3 различни деца.
И моето е удряно от същото това дете. Да не обяснявам, че има белег от миналата година по бузата от одрано, пак от това дете.
Ако и майка му иска да го учи да мисли абстрактно и да изразява чувствата си, не мисля че това е начина.
А и честно казано 1 г-жа на 30 деца, ще гледа да са добре децата, а не чувствата им.

   

Аз пък бих се замислила защо, аджеба, това дете удря другото, при това 3 пъти? - говоря за примера на Еля. И вероятно бих потърсила причините за това му поведение в подхода на възпитание на родителите му, защото по принцип децата не са виновни, че постъпват така, или иначе...до голяма степен това зависи от начина им на изразяване на чувства, емоции и т.н. Та пак стигаме до там, откъдето тръгна дискусията - осъзнатите чувства вероятно не биха го накарали да удря другото дете...и ако с него се работи по този начин промяната в поведението е възможно да се наблюдава много скоро...
Ако учителката би имала начин да открие причината за това още първия път вероятно би предотвратила другите 2 удряния на детето и би избегнала наказанието. Ето защо пак се връщам на дискусията от преди 2 страници...ако 1 учителка се грижи за 12-13 деца - тя би имала "време" да обгрижи всички тях и да им помогне да открият сами начини да се справят със ситуацията..но при 30-35 деца това няма как да се случи и тогава наказанието е неизбежно...и то след като удареното дете е било ударено още 2 пъти... Тъжно...

В на Рая училището поощрения и наказания не се прилагат - имат други техники за справяне с "непослушните" деца. Но това рядко се случва. Вчера бях свидетел на подобна случка...едно момченце беше скъсало джуджеската си шапка по безобразен начин - това е едно от тазседмичните им занмания - учителката бе успяла да оправи нещата, но обясняваше на майка му като го взимаше защо и как това се бе случило и я чух да дава насоки за подобряване на поведението му, които да прилагат и вкъщи, за да може той когато е в среда с още деца - разбирай "общество" да спазва правилата и добрия тон в общуването с тях.

Тони съгласна съм с това за учителката и 12 деца. За съжаление няма как да се случи.
Това същото дете е от яслата с нас. И двете госпожи многократно са обръщали внимание на родителите му. Сега пак говорят с тях.
По принцип ( не знам колко е важно това, но от мой наблюдения от познати), родителите му са 72-74 набор. Първо дете е, може да е дълго чакано, и следователно разглезено.

И моето си е лигличка, но не напада първа. Знае да се защитава обаче.

  Elg, и ние с мъж ми сме 73-74 набор , ама това не значи, че Рая бие, удря, или хапе децата, защото я отглеждаме по позитивен начин и се опитваме да отразяваме чувствата ѝ и да я разбираме, за да може в конкретна ситуация да успее да се справи сама с напиращите чувства. Та мисълта ми беше, че не всяко първо дете е разглезено /в нашия случай Никола е по-инатлив, вероятно защото навлиза в критичната бебешка възраст на тръшканиците, която при Рая беше едва няколко месеца и бързо отмина, но при него се опасявам, че рано започва и е възможно да продължи по-дълго....но въпреки това продължавам да прилагам някои от описаните по-горе методи за "възпитание" и вече дори усещам лека промяна в поведението му/, но във всеки случай си мисля, че родителите носят отговорност за поведението на децата именно с това как им показват и как общуват с тях.

Рая да се защитава не сме я учили, но многократно сме я окуражавали да се пази от по-буйни и агресивни деца и тя се справя успешно за момента.

А Тони, вие сте изключение. 

Иначе около мен е пълно с родители, които ги мързи да възпитават.

Чета с интерес всичко, но най-напред егоистично да ви се похваля, че най-сетне отвори и нашата детска градина! То беше голяма радост, стаята се е получила много добре, занесохме балони, ще има дори тържество. Заслужават много малките измъчени душички и целият изтормозен персонал...


Ооооох, какво ти хулене... Някои от нас просто си изляха болката... Понякога олеква да си споделиш... Не знаеш просто какво преживяха децата в Козлодуй това лято... Гледам и на други места не е много розово положението. Много родители са случили на градина, но не навсякъде условията и отношението са добри. За водата заставам зад думите си: да, учителка от градината ме уведоми в прав текст, че от обед не е давано вода на децата, че да не се напишкват... Психолог? Доколкото чувам в някои градове има трудности дори с ресурсните учители, които се ПОЛАГАТ на децата със СОП...


У дома явно сме по-назад в любопитството, защото повечето въпроси, които обсъждате - за смъртта, бебетата и т.н. - все още не са дошли на дневен ред. За сметка на това "А защо кучето има буба?" мина отдавна  Различни деца в Козлодуй почти не се виждат, освен може би едно момченце в количка, на която буболец много се кефи и едва ли не му завижда за "моторчето".

Здравейте мацки
Много е хубаво така да обсъждаме толкова важни неща. Жалко че не продължи.

Ние сме добре. Мен ме беше треснала лудата и исках трето детенце. Нищо чудно да си направим Днес за да  ми мине мерака ходих да гледам едно 3 месечно бебенце. Гушкахме се, хранихме се, голям кеф. Боян и Яна от днес са ваканция цели 12 дни. Ако не се караха и пищяха непрекъснато, когато са заедно сигурно щях да съм по спокойна, но когато са двамата в къщи е война Добре че ще се събираме с приятелки та да играят и с други деца. Днес си получи наградата за най добър ученик този срок. Преди две седмици имаха тържество в църквата. Боян написа молитва и я чете пред цялото училище и родители. Аз съм се заела да му търся класически книги на английски. Поръчала съм му Карлсон и Емил от Льонебря. Прочете Пипи и Мечо пух. Купих Хвърчащата класна стая и Роня. Онзи ден му броих прочетените книги от началото на учебната година и съм много доволна - 16 книги с размерите на Пипи. Яната раздава заповеди насам и натам. Онзи ден на балета са и се карали,защото е решила да си почива докато трябвало да танцува та беше възмутена
Аз гледам да не пропусна нещо от училищните мероприятия и онзи ден за малко да цъфна на родителска в училището на Боян, добре че ми казаха че от училището на Яна. Вчера пекох кейкове за неговото и ших костюми

Такива ми ти работи. Сега се готвим за Хелоуин.

Елле много ви се радвам за кънките!

Днес Митко има имен ден. Да ми е жив и здрав!
Честит празник и на другите адашчета! Слънце, мама-бебчо, да са ви здрави и силни момчетата и радост да ви носят!

Честит празник на имениците! Живи и здрави всички!

Танче, да нацелуваш Митачко от нас!

Честито на всички именици и празнуващи днес!

Аз не успявам цяла седмица да вляза в темата, че нещо съм много под пара.

vasida, благодаря за хубавите думи за курса и за Ники. Що се отнася до изпитаната във времето система с "наказания и награди", вярвам, че именно времето е доказало неефективността й в родителството. По принцип методите на родителство са едни от най-трудно променящите се във времето. Отдавна са доказани много неща в това отношение, но тъй като изисква промяна в самите родители, не е лесно да се случи. Много от методите и теориите на Монтесори, Виготски, Щайнер и т.н. за развитието на детето, например, са започнали да се развиват в началото на миналия век – това също е достатъчно време, което може да се смята за „изпитано” във времето. Уви, тези подходи са просто по-трудният начин и затова са по-малко популярни. В света през вековете методите с наказанията съществуват под всякакви форми – добър пример е Инквизицията. За времето си е била изпитан метод, но днес не се прилага, тъй като е жестоко спрямо хората. В обществен план методът с тоягата и моркова работи, тъй като касае масите - т.е. всички тези необразовани, ниско интелигентни хора по света, които е трудно да „мотивираш” по друг начин, освен чрез заплахи и наказания. Но аз не вярвам ние да смятаме децата си за част от тези маси. Бихме ли прилагали днес Инквизицията в събедната система примерно? Не. Защо? Защото обществото се развива и гледа напред, а не назад. Защо тогава в родителството да не гледаме напред и да не помислим как можем да мотивираме децата по начини, които не уронват достойнството им и показват уважение към тях като към личности. Това е моята гледна точка, разбира се, не казвам, че някой трябва да се съгласява с нея Не казвам, че не трябва да се учим от миналото, от историите на нашите баби и дядовци – аз също обичам да ги слушам. Обаче, интересното е, че в родителството винаги са същестували хора, които просто инстинктивно са били против статуквото и са гледали децата си различно от масата. Моята баба е такъв пример и аз наистина обожавам да слушам историите и теориите й За разлика от нея, дядо ми е мислел различно и е прилагал наказанията и наградите като част от възпитанеито спрямо сина си, но е смятал, че за момичето те не важат. Имам много какво да разкажа по въпроса и как са израстнали двете деца в такава среда, ама няма да ми стигне деня... Та мисълта ми беше, че историята ни учи, но не трябва да спира развитието и промяната.

Elq, да караш детето да рисува по определен начин не е рамка, а техника. Същото е и с ученето на различни други неща – например казваш как трябва да си мие зъбите, за да е ефективно – това е техника, не подход. Примерът ти с учителката е интересен и всъщност е огледало на масовото отношение към децата ни в „матрицата”    Да обясниш на някой, не нещо не бива да се прави, не означава нищо – какво значи „не бива”? В съзнанието на едно дете това няма никакво значение. Има значение да обясниш, че ако удряш някой, то тогава другият го боли и страда, може да бъде наранен и да се наложи да ходи на лекар и т.н. Също така има значение да седнеш до това дете, което удря другото и да му кажеш: „Изглежда сякаш си ядосан от нещо”, „май се чувстваш безсилен и искаш да кажеш/покажеш нещо, но не знаеш как”, „искаш ли да ми разкажеш какво те тормози?” и т.н. Колко учители правят това? Не ги обвинявам, те просто имат на главата си по 30 деца, но въпреки това смятам, че може да се намери начин и подход да се избягват наказанията. Не мисля, че майка му на това дете го учи на нещо – най-вероятно това дете се възпитава именно по начин, който не го учи как да изразява чувствата си и съответно то ги изразява с удряне и щипене. Тони много добре го е обяснила.

Шу, явно си говорим на различни езици Нямам нищо против правилата. Те просто не трябва да са наложени, а трябва да са изработени заедно с децата.

За набора... Ние с мъжа ми също сме 74 набор, обаче нито едно от децата ми не е „дълго чакано и затова разглезено”, не виждам връзката. И двете деца са дошли след съзнателно решение, че искаме такива и доста бързичко при това  Нито едно от тях не удря други деца, за да си изрази настроенията по този начин. Бих казала дори, че и двамата са от децата, с които останалите искат да са приятели и да общуват именно заради това, че се държат с уважение и не проявяват агресия.

Честито на именниците на патерица! Да са ни живи и здрави.

Добро утро, дами!
Честит ви уикенд

Аз минавам само за да ви се похваля, че след големите драми с детската градина, тази седмица се впечатлих супер приятно от едната госпожа.
Понеже все още не сме имали родителска среща, съответно децата нямат почти никакви играчки, да не говорим за "учебни" материали и пособия. Тази седмица обаче, детето ми единия ден се прибра с рисунка - дърво, което е трябвало да оцвети, а на следващия ден с гнездо с яйце от... домашен пластелин!! Понеже съм правила веднъж на дребния такъв и ми е много добре познат, бях супер изненадана да го видя в детската градина. Една част ухаеше на ягоди, а другата на "дъвка"(според дребния, който не дъвчи дъвки ). Лелката от смяната обясни, че госпожата направила предната вечер в къщи пластелин, няколко цвята, децата били супер щастливи. А пък аз още повече! Много се радвам, че след дългото чакане все пак попаднахме на човек, който има "мерака" да работи професията си, дори и в далеч от идеалните условия за това!

Така, похвалих ви се, сега отивам да се отдам на малките удоволствия от живота - този уикенд съм сама в къщи 

Ех, мечти ... Да му се насладиш И аз си мечтая за време само за мен, обаче като остана сама за два часа (което се случва веднъж на високосна година) и ми е едно такова тихо и скучно и тъжно...

Много приятна изненада са такива учители, имате късмет