МАРТенчета 2009

И на Рая е такава! Втори месец си я носи със себе си и е доволна... търси я дори като си ляга вечер.

Честити ви племенничета, sia и SZA!Живи и здрави да са! И аз искам племенниче, ама като съм едно дете и мъж ми и той....та...няма да имаме такъв шанс

Вили, дано и натам нещата да минават само с хубавото.

Танче, Митака поне мрънка, че ходиш на работа, а Рая изпада в истерия като се спомене само, че и мама е добре да ходи на работа. Какво ще я правим - нямам идея.

За боледуването в градините - Рая все още се държи и не е оставала вкъщи заради болест. Да чукам на дърво. Вече втори месец ходи на градина и се държи. НО явно ни носи вкъщи някакви вирусчета, защото Нико 2 дни беше с Т и първия ден повръща, аз се влача с болящо гърло и се наливам с фервекси, а и Косьо е така. Тя обаче е добре и това ме радва много, при това без имуностимуланти - дано и замата да е така.

Да не сте със закъсняло саниране - като нас 



Е, да, някъде е така 


Много точно! Едвам се сдържах на една учителка (!) в проклетата омешана група, която на изричното ми питане най-накрая промърмори, че от обед вода не им давали, за да не се напишка някой  Имало сок на обяд - толкоз. Направо щях да й скоча, вярвате ли ми... Наложи се да обяснявам, че по лекарско предписание и т.н. (не лъжа!). ТОва са 3-годишни деца, какво напишкване, какви пет лева? А и да се напишка някой, нали има непромокаеми постелки... Наистина някои представители на персонала са по-добри за надзиратели на затворници...

Зеленко, де да беше саниране.
При нас драмата беше с новооткрит филиал(ние), закъснял ремонт на цяла градина(старата ни) и изненадващ ремонт на двора на "централната сграда", към която се води филиала. Което означава 3 градини в 1 сграда, липсващ персонал за филиала(от днес! най-накрая има назначени постоянни учителки за нашата група) и множество деца на куп.
Иначе наистина ги изкарваха на вън до миналата седмица, понякога и по 2 пъти на ден, но с водата за сега проблема е сериозен. За 3 дни миналата седмица беше изпил не-повече от 150мл от шишето си. Като го питам защо, казва - не ми дават. Не мисля, че му отказват да м у дават, по-скоро той не се сеща да си иска, а те не му предлагат. На едни познати в друга градина на въпрос как/кога пият вода, отговора бил: в 10ч сутрин имаме плод и вода(!?!), следобед има сокче или айран.

Силно се надявам, когато нещата наистина влезнат в релси, това положение да се промени. Може би идеята с диспенсъра е добра и щя е предложа на родителската среща, но съм почти сигурна, че ще има възражения от рода на - те само ще си играят с него и ще се мокрят.
Дано не съм права.

а ние проблем с водата нямаме.
Елия си иска често. А и аз често влизам в групата ( нали съм касиер), та гледам как им се дава вода.

Аз също намирам шишето с вода на Ники пълно. Като го питам дали пие вода, той казва "не". Като го питам защо, казва, че не ги пускат при гардеробчетата, където са им водите. Има диспенсър и ще купуваме вода сега, събирахме пари, но силно подозирам, че от него водата също ще я наливат госпожите. Дано поне пият повече като има. Аз ще натъртя за водата, че искам да пие, но дали ще е така...

Да ви кажа ли, че уж познавам госпожите, уж са много добри и съм доволна и т.н., но си давам сметка, че ето тези неща (като това с водата) не съм ги отбелязвала преди, а сега ми бодат очите. Не ми се ще да се изпокараме, обаче ще се наложи да натъртя явно на някои работи...

 и при нас е с диспенсър.
Чувала съм децата да си искат ( и в групата и в яслата) и госпожите им дават.
 

Направо умът ми не го побира как така някой ще си помисли, че децата не може да пият вода, за да не се напишкват?!   Колкото повече неща научавам за българските градини толкова повече се радвам, че сме тук. И ми е тъжно за това.

Немой така, че разбиха градината (и не само нашата) с това саниране  И, разбира се, кой да уведоми някого, че проектът бил само за вън... а поразиите вътре? Спирам, спирам...

Но с водата проблемът е сериозен. Аз с чиста съвест съм говорила и със сестрата дори, че детето има лекарско предписание да пие много вода. Персоналът от новата градина е много разбран, дори сами ме питаха дали да го подканят да пие. Шишетата на децата стоят в шкафчетата, но имат чашки и си пият с чаша през деня. Ако все пак детето си иска шишето, винаги може да иде до шкафчето и да си пийне. Това с шишетата мисля, че е някакво разпореждане по-отгоре, не от самата градина. Надявам се и ти да намериш решение, па ако ще да е с бележка от личната   

СЗА, прегръщам те силно! Във Фб чак ми се насълзиха очите като четох някои от коментарите покрай вашата одисея. Наистина понякога е много трудно човек да се сбори за неща, които никога не би очаквал, че могат да се превърнат в проблем...

Тони, защо ли си мисля, че няма да се върнете вие...

Ми какво да ти кажа. По първоначален план в края на януари 2013 трябваше да се връщаме окончателно. НО тук социалната система е такава, че след 3 години работа за ЕК, мъж ми има право на 2 години обезщетение за безработен и то с такава сума, че хич и да не работи нито той, нито аз ще си живеем прекрасно, че може и да спестяваме по някакви мижави парици. Та през това време ще търсим възможности тук да останем поне още 2-3 години, а ако успеем и да намерим работа за нас вероятно ще е и за повече. Нямаме друг избор в момента, защото знаеш, че Академията е пред закриване, а каквото и да работим и двамата в България доходите от социалните помощи тук за мъж ми, благодарение на голямата му заплата през 3-те години докато е работил и плащал данъци тук, са повече от достатъчни за 4-тири членно семейство.

Не на последно място съм възхитена от училището на Рая и от условията, които им създават и от персонала. Имам усещането, че за нея ще е повече от шок, ако трябва да ходи в градина в София след последните няколко дни на четене на писания в нета относно градините и отношението на персонала към децата там.
Само за сравнение ще кажа, че за 3 ч и 10 мин присъствие там тя пие по 4-5 пъти вода, когато иска. А ако случайно забрави учителката ги подсеща за това време поне 2 пъти да пият вода - имат си чашки надписани с имената им и всеки си пие с неговата си. Стоят им измити на една табличка пред вратата на стаята. Не знам дали водата им е от машина, или бутилирана, но е изворна, а не минерална.
Занимават ги повече от чудесно. Щом Рая, която е супер емоционална и привързана към мен успя да се адаптира за 7 дни и от 8-мия да ходи с желание. Откакто мъж ми е с оперирана ръка я водя сутрин аз и ходим пеша, а не с колата /то не че не ни е градината на 500 метра от къщи, ама и тя искала с колата като другите деца / тя тича до там, да не би да бие звънеца и да не може за влезе /не че има подобна възможност / че няма да може да се забавлява и да си играе с децата.

Днес ми каза, че обича освен нас И учителката си, защото била много добра. Всяка седмица имат тема за обучение и им измислят занимания, свързани с нея. Всяка седмица в сряда им дават различен плод, за да опитват нови вкусове, защото аз като се опитвам да ѝ слагам различни плодове не винаги ги яде - иска в повечето случаи банан и често ѝ слагам. От тази седмица имат 2 пъти седмично спорт - тя ходи на плуване и гимнастика...изобщо нямам забележки. Никой не им вика на децата, за бой изобщо и не си помисля нито учителка, нито лелка - имат си начини за справяне без наказания и поощрения. Излизат по 40 минути сутрин всеки ден, независимо от времето, а когато остават по цял ден ги извеждат и следобяд по още час. При проливен дъжд ги държат отвън на покрития двор.

Та от всичко претеглено ЗА и ПРОТИВ, май на този етап ще драпаме да останем - пък в последствие каквото сабя покаже. Ще ми се поне децата докато са малки да не се стресират излишно и да са стабилни психически и емоционално - това би им било от полза впоследствие. А не като мен - от побой в яслата, че съм плакала за мама да ми създадат говорен проблем и сумати лекари и логопеди да не успеят да ми помогнат с години. Сакаш за децата си искам повече на този етап и дано имаме сили да им го дадем.

Извинете ме за лиричното отклонение, но тези дни се начетох на какви ли не извращения в детските заведения в България и ми е болно и тъжно.

Хей, да се запиша в темата!
Тони, и в нашата градина е така! Всяко дете си носи чашка, която е надписана, стоят на един шкаф до вратата и всеки си пие, когато е жаден. Доволна съм наистина, Кали много бързо се адаптира, обръщат им внимание. Извеждат ги по два пъти на ден навън. Имат часове по народни танци, гимнастики, английски и т.н. Другата седмица пък ще им гостува куклен театър.
Става въпрос обаче за частна детска градина, за държавните не знам.

На мен вече взе да ми става тежко с този корем и се чувствам като слон. Искам да идва декември и да си имаме бебче вече.

  Сравнявайки с написаното, осъзнавам че в нашата градина, в частност при нашите госпожи, са доста добре уредени нещата , с изключение на пиенето на вода. Има диспенсър, но не съм убедена, че им дават редовно. Имат и шишета, от които пият, ако се сетят или са изведени навън, което също се случва минимум един път. И лелята и госпожите ги занимават активно, очарован е от театъра и йогата - засега няма смисъл да ходи на друго.., защото нашият генерален проблем, обаче остават болестите и не зная как ще се спасяваме от тях

и при нас е така. Два пъти в седмицата имат английски и танци ( поне аз Елия я записах на това).
Вода пият от чашки за еднократна употреба ( по нареждане от ХЕЙ). И всеки ден имат по програма нещо си, даже купувахме учебници.
Вече 2 пъти има куклен театър.
Случихме на градина ние

Аз също искам да подчертая в интерес на истината, че не съм видяла досега лошо отношение към децата ми в нашата детска градина по никакъв начин. Това с водата ме съмнява, но не съм го проучила и ще го направя. Иначе съм много доволна от двете госпожи, при които беше Гого и сега Ники е при тях. Лелката е нова и нямам много впечатления. За заниманията с децата съм очарована като цяло, тъй като едната госпожа е художничка и много неща правеха с баткото, сега предполагам и в групата на Ники ще е така. Това, което ме притеснява, няма общо с личността на госпожите, а с правилата, които важат по тези детски заведения и които са неизбежни при малко персонал и много деца. Най-много ме тормози това, че не мога да влизам и оставам с него в началото, но няма как да ми разрешат, това е.

Днес за пореден път водих разговор с Ники и той твърди, че единственото, което го тормози, е че му е мъчно за мама. Тази седмица ще опитаме със снимката и евентуално да го оставя в сряда у дома, за да не са цели 5 дни накуп да е там (реших, че по-добре да ходи по цял ден, но да е два дни с един прекъсване, за да не му натежи много, отколкото да го водя до обяд и после наново да се свикваме по цял ден).

Тони, това, което разказваш е така в повечето европейски държави в общинската система от детски градини и училища. За жалост, в България системата е много назад, тъй като трябва повече персонал за по-малко деца в по-добра материална база. Трябва и отношение, а него също го няма - просто кадрите не са обучени на това и никой не се интересува да се промени. Абсурдно е, че тук трябва да се плаща за това, което го има във всяка общинска детска градина в повечето европейски държави, но уви!

Така е! Съгласна съм, че трябва да се започне от хората - ако те се променят към по-добро и съумеят да си променят мисленето за децата като цяло нещата може и да започнат да се променят в положителна посока. Но не можеш да очакваш от 1 човек да се грижи за 30 деца и да ги обгрижва и занимава адекватно, а какво остава да ги учи на нещо. Къде е индивидуалния подход? Нали е добре да се търси пътя към всяко дете, а децата са толкова различни...
 
И да, нашето училище е общинско - не плащаме нищо, с изключение 25 евро на учебна година за материали. В групата на Рая са 13 деца, учителката им е на работа от септември след като е родила бебето си и всяка седмица с новата тема тя им подготвя материали, с които да ги занимава в клас. Отделно има писмена комуникация с родителите - всеки понеделник в раничката на Рая намираме информация за това какво предстои да научат, редовно ни праща песничките които учат, за да упражнява и вкъщи, информация за това кога има събрание на родителския комитет, кога ще ги водят на цирк, кино, или театър, като тези неща се плащат допълнително - последната седмица платих 1,50 за билет за цирк и разни подобни неща. На всеки 2 месеца имат голям празник, за да може децата да покажат какво са научили - разбирай 4-5 часа представления и какво ли не. Изобщо имам усещането, че учителите са на работа 24 часа в денонощието, за да са научени и доволни децата. Имаме вече цял огромен кашон с творенията на Рая за изминалия месец. Ето за това си мисля, че трябва да се работи повече и в България...и не е толкова до липса на пари, а по-скоро е незаинтересованост и не са виновни учителите - те са най-малкото зло...цялата система е такава неадаптирана към днешните деца. Защото с методи и подходи за "възпитание" от преди 20-30, или по-лошо 50 години е трудно да се случват нещата в днешно време.

Изобщо не ми се мисли каква е ситуацията сега в училищата...вероятно е по-зле и от детските градини и яслите.

Ох, не подхващай за училищата...