Какво да го правим този?!

Нещо не разбирам - наистина ли мислиш, че си подсигурила старините си като имаш жилище? Пълно е със самотни старци с нотариални актове
Да не дава Господ, но никой не знае какво може да му поднесе животът и дали няма да се моли да го приемат в старчески дом
Нека се върнем към въпросите на авторката

С пари, с какво да им помогнеш! Не трябва, но е вероятно да го направиш, защото са ти деца.
Да, да, тези с борсовите игри са си мислели така и в началото на двайсти век, и преди няколко години също! Може евентуално да са доходоносни, само ако рискуваш чужди пари, за които после няма да плащаш.

Ако реши някое от децатаа ти да учи в Харвард,  ще има да се чудите как да набавите парите, защото заемът ще ви излезе солен.

Да, пълно е със старци с нотариални актове, които се чудят на кого и как да припишат жилището срещу гледане, защото може да имаш имот, ама нали някой трябва да се погрижи за теб,! Той, имотът не сменя памперси. И пари да имаш, пак трябва някой да поеме грижата, а ако децата се окажат алчни неблагодарници, пак можеш да останеш на улицата. така че, единственият начин е да се моли човек на Господ да случи на деца!

Авторката пусна темата и изчезна. А доста въпроси ѝ бяха зададени 

Споделям мнението 

То имаше скоро подобна тема 

Тъжна картика е да си старчок у Бг 

Само аз ли разбрах, че постът на Касита е ироничен? 

За съжаление всичко опира до имоти и това какво може да се 'възползваме' от възрастните.
Голяма тежест са  Като имат и дават е гот ама като  не, и си гледат старините са егоисти 




Какво да го правим този?!
 

Не е сигурно, че имотът е на бащата, защото авторката пише:

Възрастният човек най-вероятно има деменция, нужна е консултация със специалист - невролог, както и психиатър, клиничен психолог също би бил полезен. Успокойте се и вместо да го намразвате, разберете, че е болен, възрастен и има нужда от подкрепа. Колелото се върти - както досега той е бил опората, така сега вие сте неговата. Има медикаменти, които могат да забавят процесите. Спомнете си, че е дядо на детето ви, някога сигурно е бил съвсем нормален и благ човек. Въоръжете се с търпение, ще ви е нужно. Нека съпругът се заеме с хигиената на стареца, той дори не е толкова възрастен, но късмет - деменцията не пита.
Наистина тъжна гледка са старците в България. Страх ме е да си помисля за своите старини. Мечтая си за тиха смърт в съня си, като преди това съм напълно с акъла си и мога да контролирам естествените си нужди. 

Не знаем чий е, но предположих, защото как иначе би се обяснило това Ако жилището е тяхно, по логично е да предложи дядото да излиза на квартира ( дори и с цената те да помагат с разхода за там), а не те да излизат и да лишават семейството си от въпросния дом.
Все пак ако се появи авторката с разяснения, може да получи по конкретни съвети. Ей тъй принципно можем да си говорим всеки от собствен опит.

Всъщност , няма значение  факт те че не уважаваме възрастните 

Пречат в градския транспорт , пречат в къщи , пречат дори като оставяме да гледат внуците , защото дават акъли и т.н.

Наистина трябват пояснения. Обаче ако апартаментът е на бащата... е, тогава въпросът "Какво да го правим този" е невероятно нагъл. Ако свекърът ми има някога такива проблеми, аз със сигурност няма да го гледам, но и не мога и няма да имам претенции към негов имот.

Допълвам: Дес, по принцип съм съгласна, но в случая не е работа на авторката да го обгрижва. Както и не ѝ е работа да има претенции към него.

И да имаш претенции не виждам нищо нередно  това са нормални неща , няма безплатен обяд  колкото и грубо да е в подобна ситуация.

Грозното е да се прави човек че не му пука за наследството и като е спомине човека глеЙ ко става ....

Desss, в някаква степен си права, може би, но то е следствие от друго-в България, животът е труден, парите никога не стигат, много хора живеят ден за ден.Един подобен ангажимент, често е свързан с редица проблеми и въпроси, които са трудно решими само с желание-липса на място, липса на време, невъзможност за полагане на специални грижи и редица още.

Освен това, съдейки и по редица други теми, като се каже старчески дом, повечето хора още скачат и веднага го асоцират с нещо обидно, гнусно, мизерно и опасно.
Аз имам други впечатления, а и мисля, че тепърва тази опция ще става все по-популярна и самите възрастни, ще разберат, че този вариант, носи ползи, най-вече за тях-социална среда, медицински грижи, различни развлечения, подходящи за тях, нови контакти.Разбира се, това не го предлагат много домове тук и е свързано със сериозно проучване.

Остава проблемът с парите, но с помощ от страна на децата или опция за отдаване на имот под наем, ако говорим за осигурен възрастен, има варианти.

Какво да го правите този ли?

Заведето го на лекар, ако не иска докарайте лекаря вкъщи.

Учудвам се, че толкова време не сте се сетили че има психически проблем.

Дори една депресия може да накара човек да не иска да излиза от къщи с месеци.
Викнете лекар, може и да е лечимо.

По тая  линия  на  разсъждение, която  се  заформя, че трябва  да изпитваме  уважение  към възрастните- ще ме извините, но  категорично  не  съм съгласна.
1. Уважението  не е нещо, което се  дава  по  подразбиране. То се печели.  Не всички възрастни  са   били благи   и  себеотдайни    на  млади години. И кво- щото  са остарели  сега / което си е  естествения ход на нещата/, дай  да  си  съсипем ние  живота  на децата,   та да обгрижваме  тях с предимство.
2. Дебело подчертавам-  децата  не  са  длъжни  на  родителите си, затова че родителите ги били създали, родили  и отгледали!  Ми като  са   поели отговорност  да  създадат живот, длъжни  са да го опазят. Ето защо , по същата логика, децата   не са длъжни  на  майките и бащите  си, а на  своите  деца! Щото  мен никой не ме е питал искам ли  да  идвам на тоя свят. Ама  са ме докарали. И с какво  точно  съм задължена  за тая работа?
Аз дъщеря ми не съм я питала  дали иска  да се ражда. Но ето я - да ми е жива и здрава. И цял живот ще съм й длъжна- за  това, че съм я родила, за начина, по който  я възпитавам, дори, ако щете, за начина, по който  ще протече животът й. Защото  той ще протече  в по- голямата си  част  така, както  аз я програмирам  да го живее. И не, дъщеря ми с нищо не ми е длъжна.Ама с нищичко. Ако  съм спечелила  обичта и уважението й, тя бездруго  ще   направи каквото  може, когато   остарея.Ако не съм  спечелила  обичта и уважението й,   ще е грехота   да объркам живота й, като  й се увеся  на  врата  някой ден и  ям от залъка  на  внуците си.
И още нещо- в отговор  на Дес - на мен и мъжа ми никой нищо  даром не е  дал.И кво сега- ние  никой да не  погледнем ли?
Мисълта ми е, че не всичко опира  до   наследства, имоти, даване и прочие. Може някой цял живот да дава  и да не е спечелил грам обич и уважение, а друг- дето е нямало какво да  даде,  да се радва  на  топлинка и човешко  отношение.
Кой на каквото си постеле- на това ще легне.