Любители на Котки Тема 66

Bubisha, съжалявам за Фреда   Знам как се чувстваш сега, поплачи си, но за съжаление този момент идва винаги... Тя е имала страхотен живот - обичана, милвана, безгрижна, залисана в игри, напапкана с вкусна манджа - какво повече му трябва на едно котаче, за да е щастливо   Благодарение на теб е имала този живот, сега е на по-добро място, просто е дошъл моментът.

Аз така се успокоявам за моите 2 загубени котенца - дадоха ми щастие, а и аз на тях, грижих се много, обичах ги много, просто времето им дойде, но поне бяха щастливи и гледани котенца, знам че и те ме обичаха много, както аз тях!  

Бибуша, 

***

Радвам се, че има нови попълнения от "осиновени" дребосъци. И аз чакам снимки на Тортичка, пърпорилото Мъро и Кар(т)инка!

***

За съвместното съжителство на котешките поколения: виждала съм и хармонично, и конфликтно. Когато бях малка, домът на баба ми имаше солидна бройка некастрирани котки, които даваха потомство два пъти годишно.

***

Икси, разкошно разказваш!

***

Няма начин да пропусна кльощавото вратле на сладката Жени , бузките на Василчо , Богданкините бутчета , на Сисо безвратието , на Зуто спящата поза , и Сушито с тиква 

***

Бързо възстановяване на котачето с навехнато краче!

Bubisha, гуш! 

Благодаря на всички.    

Bubisha, моите съболезнования!

Добре дошли на новите попълнения!


Котешките взаимоотношения, както и човешките, са сложна работа и зависят от много неща. Не може да се каже "никога" и "винаги" с такава увереност. Зависи колко добре са социализирани котките, и в какви условия живеят. В "дивото" си състояние - дворни селски котки на които не се обръща внимание, или улични такива, които живеят поединично и всеки се спасява сам - в това положение се връщат към изначалното си поведение на единаци, и майката наистина прогонва малките когато пораснат, да си търсят своя територия и свой път в живота. И ние сме имали такива котки на село. Една майка и дъщеря живяха заедно близо 15 години, така и не се заобичаха. Изключение правят периодите на разгонване и раждане. Тогава тялото на котката произвежда големи количества окситоцин, хормонът на любовта и социалното обвързване, за да може котката да допусне мъжкия и след това да се привърже към бебетата си. Тогава котката е любяща и социална и приема всички по-лесно - и порасналите си деца, и хора. Затова разгонените котки стават толкова гальовни  Но отмине ли този период, всичко се връща по старому.

Сега, ако котката е социализирана добре и живее в компанията на други котки и хора, тя е по-общителна и по-лесно приема други, и съответно е по-малко вероятно да прогони децата си. Особено в големи котешки семейства (в домове с много котки, в двора на ресторант, и т.н.) където няколко поколения живеят заедно, са си свикнали че това е редът на нещата и се приемат. Най-вече по неволя - ако всичките чакат на един източник на храна (стопанинът, ресторантът...) в тяхна полза е да се търпят, но да останат на сигурно, отколкото да се бият или да тръгнат да търсят нова територия, което е рискован и несигурен вариант.

Колкото до мъжките, те наистина убиват малки котета, но само ако са сигурни че не са техни деца или роднини. Мъжки който живее с други котки, били те кръвни роднини или не, не би убил бебетата им, защото са част от групата, от семейството. Ако някой посегне на коте, то това ще бъде чужд, външен мъжки несвързан с групата по никакъв начин. Но като се има предвид сексуалният живот на котките - женската се чифтосва с цялата махала и котетата в едно котило могат да имат различни бащи - за мъжки който живее в района и е бил с майката винаги има някакъв шанс поне едно от малките да е негово, така че трябва да е хептен чужд за да дойде и да ги убие, т.е. не се случва толкова често.

Това са общо взето главните правила на играта, но винаги има място за изключения. Някои котки, отгледани с любов в голямо котешко семейство, въпреки това са бодливи, други пък единаци те изненадват с нежност и любов... Няма никаква гаранция дали майка ще търпи порасналото си дете. Има само вероятности зависещи от контекста.

Bubisha, съболезнования за красивата Фреда прегръдки

да ви представя Кари


и една среща от третия вид

Какво му е мръснa муцунката. Голямо сладурче!!  

уф, то цялото беше мръсничко ))) муцунката е едно от най-чистите места по нея:) ушите, носа, коремчето... а колко бълхи щъкаха по нея... 

Леле, много е сладка!

Каринозавърче /трицветозавърче!  Малка душица с черен нос!  Ама смело стои пред Молинозавърчето! 

Много е сладка!    Да ти е жива и здрава! Радвам се, че има толкова много малки котенца в темата.    А това около муцунката ми прилича на лишейчета. Дано не съм права. Пробвай да я поизмиеш със сребърна вода.

Да ви се похваля, че днес в кутията с паучове на ДМ имаше изненада - 2 пръчици-лакомства. Мъро много им се изкефи.    И мен много ме зарадваха. Винаги мога да купя, но си е друго да те изненадат, макар и с нещо дребно. 

п.п. Ха-ха! Мъро пак е подреждал гардероба на кака. Има цяла купчина смъкнати на пода дрехи.

Хи-хи, Росченка, две шепи котенце  Сладост!

Снимката на Моли и Кари е уловила чудесен момент: скептицизма на зрелостта и детското любопитството.

Росченка, малката е истинско бижу 
Анн, с нетърпение очаквам снимки на тортичката 

Те го Мъро - фантастичен е, но е невъзможен за снимки 




Ох, бубиша, много, много ми е мъчно за теб и Фредичка    Сърцето ми още е на парчета, слад като Ушанчо си отиде, но и съм преизпълнена с благодарност за невероятния живот, който имахме заедно....

Имам си един лаф за котките, дето много и звучно мъркат- селскостопански.   Ми щом бучат като трактори!  

Да питам нещо. Позволявате ли си да награбите и нацелувате и намчкате котката си против волята ѝ?
На моменти губя контрол и налазвам Женя, ще не ще.  

Дидитка, издържан постинг, както винаги! 

Мъни, Мъро наистина е фантастичен. Така прилича на котарака, който веднъж излезе от къщи (заради повредена врата на гаража) и повече не се прибра, че... Ако бях по-близо, щях да го взема.

Стейси, "селскостопански" 

Не, не си позволявам да награбвам котките. Моите наблюдения са, че котката е с доста по-засилено усещане за лично пространство и гледам да се съобразявам. Виж, бобтейлът е друга работа. Него си го гнявя, когато заслужава (особено ако е легнал като килимче), ама той обожава всяка капка положително внимание.

Ето няколко сурови кадъра на Лили, която стоически търпи музикалните опити на малката ми щерка.