Ние сме чуждопоклонническо семейство. 
Аз самата още живея в свой (измислен?) фантасмагоричен свят, та волю-неволю въвеждам и децата в него. Гледам да има максимално много вълшебства, със или без подаръци.
На мен фантастичните мотиви почти ми бяха спестени от родителските тела, вярно е, но бяха живи в главата и ми и с тях живеех по-ярко. Виждам, че е така с Калина, а може би ще бъде и с Люда, когато Феята на зъбките, да ме прощават невярващите, дойде да откупва и нейните млечни.
Добра е индеята на Скай да чуем очакванията на децата и да отговорим. Ако не ни се ще да ги настройваме на нашата вълна, ъф корц.
Аврора, напълно те разбирам, то доста от задачките из тия книжки с ребуси, които купувам на Калина за запълване на свободното време, самата мен ме затрудняват (например свързаните с прерисуване по схема и онез и с изряване на назъбени детайли), та какво очакваме от нея, дето на вс. отгоре работи с лява ръка.
Аз самата още живея в свой (измислен?) фантасмагоричен свят, та волю-неволю въвеждам и децата в него. Гледам да има максимално много вълшебства, със или без подаръци.
На мен фантастичните мотиви почти ми бяха спестени от родителските тела, вярно е, но бяха живи в главата и ми и с тях живеех по-ярко. Виждам, че е така с Калина, а може би ще бъде и с Люда, когато Феята на зъбките, да ме прощават невярващите, дойде да откупва и нейните млечни.
Добра е индеята на Скай да чуем очакванията на децата и да отговорим. Ако не ни се ще да ги настройваме на нашата вълна, ъф корц.
Аврора, напълно те разбирам, то доста от задачките из тия книжки с ребуси, които купувам на Калина за запълване на свободното време, самата мен ме затрудняват (например свързаните с прерисуване по схема и онез и с изряване на назъбени детайли), та какво очакваме от нея, дето на вс. отгоре работи с лява ръка.
то и аз вечно витая из разни странни светове... но моята фантазия се е формирала на база много, много четене на книги и всички възможни приказки издадени в България по моето време /разбирай в детството/. Дядо Мраз нямаше дял в това, за фея на зъбките никой не ми е разказвал, та така. Игрите на моите момчета също са цветни и интересни. Дял в това има факта, че винаги са си двама и идеите са х2, но най-вече това, че се опитвам да разширявам кръгозора им по други начини. Не знам дали успявам, но все се надявам, че закачат по нещо от местата, на които ги водя.
Абе, ще се борим до край. 
И тук да споделя, че най-вероятно Валето догодина наесен ще бъде ученичка. Тя иска да си продължи с другарчетата от градината в първи клас и мисля да се съобразя с желанието й. Все пак ще се чувства и по-добре с познати деца, иначе ако остане за след 2 години няма да има никакви приятелчета в първи клас. Като я гледам има желание за писане и проявява инициатива сама, но как ще бъде догодина мога само да гадая 
а не пак да нареди 2 реда зъби един зад друг и да се налага вадене от зъболекар. 
Аз и разбирам, обаче Марина и татко и са в потрес 
. Сега се мъчим с шина и това е на дневен ред.