Поздрави от Чехия!









Вчера на вилата на свекитата един злобен съседски помияр да вземе да нахапе нашето мило Джозефче, направо не знам как е оцеляло! На гърба към дупето има три огромни дупки, където гадното куче го е размятало като кърпичка, направо като го видях и ми се приплака!
Пак е извадил късмет, че не му е счупило гръбнака или да го удуши, защото и това е било възможно. И цялата случка, защото съседите там са едни тъпоумни братя със свиноподобна форма, които хем знаят, че кучето им е агресивно (ухапа вуйчото на ММ преди 2 месеца без абсолютно никакъв повод), хем са го пуснали да ходи навсякъде. Та, докато нашият Джозефчо се радвал на едно приятелско семейство пред портата, онова изскочило и го награбило в гръб... Ужас просто, добре че не съм била там, че сигурно щях да припадна. Сега миличкият е на антибиотици, но слава Богу днес е много по-добре, даже искаше да ни донесе пръчка да си играем, но вчера само трепереше и лежеше в кошчето си...
А онези прасета ми иде да ги избия, аман от прости хора! Да не говорим, че там е имало и две деца, включително Зори, не ми се мисли...
Ще се оправи малкият бандит, защото е герой от войната!
,много позитивни мисли и ще видиш ,че всичко с точицата ще е наред,тя си е избрала най милите и грижовни родители 

просто нямам думи,дебелокожието на хората става все по" дебело"
Наистина колко време продължават тези кризи?Или при всеки индивидуално, спред неговото си дереже. 
