О, мадам – четох темата за гей браковете и отглеждането на деца. Доста е агресивна, оттам се сетих за тоя уклон 
- Публикувана: 8 окт. 2012, 15:16 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2012, 14:41 ч.
Как приемат децата новите партньори в живота на родителите си?
BirdsFlu за пореден път моя тема не е особено по угодата ти или е странна или не е разбрана, но както и да е въпрос на възприемане 
Не си водя статистика на темите, в които пиша, но щом казваш, сигурно е така.
Съгласна съм, че е въпрос на възприятие. Някак не мога да гледам на мъжете като на надървени пениси, а на съвместното съжителство - като на безспирно задоволяване на първични нагони, каквато идея се прокарва като червена нишка в темата. Ако не съм разбрала - извинявам се.
Но жена с нов партньор не е равно на разгонена самка, ако ме разбираш и ти.
Междуполовото общуване има много аспекти. Та дори и съвсем периферни като например необходимият мъжки модел за децата от мъжки пол, финансова подкрепа във времена на криза, и какво ли още не... За МЪЖКО РАМО говоря аз, а ти - за пенис. Оттам идва разминаването явно.
[
Междуполовото общуване има много аспекти. Та дори и съвсем периферни като например необходимият мъжки модел за децата от мъжки пол, финансова подкрепа във времена на криза, и какво ли още не... За МЪЖКО РАМО говоря аз, а ти - за пенис. Оттам идва разминаването явно.
Междуполовото общуване има много аспекти. Та дори и съвсем периферни като например необходимият мъжки модел за децата от мъжки пол, финансова подкрепа във времена на криза, и какво ли още не... За МЪЖКО РАМО говоря аз, а ти - за пенис. Оттам идва разминаването явно.
Хепи, към мен ли беше поста ти?
Не виждам как едно малко дете осъзнава точно какво правят възрастните в спалнята?
Синът ми беше на 7-8 когато това започна да се случва в къщи, не мисля че му е направило впечатление.
По-скоро това, че двамата лежим гушнати на дивана докато гледаме ТВ..тогава той идваше и се настаняваше между нас..))
И до ден днешен го прави - така си иска своите няколко минути преди да си легне..
Не виждам как едно малко дете осъзнава точно какво правят възрастните в спалнята?
Синът ми беше на 7-8 когато това започна да се случва в къщи, не мисля че му е направило впечатление.
По-скоро това, че двамата лежим гушнати на дивана докато гледаме ТВ..тогава той идваше и се настаняваше между нас..))
И до ден днешен го прави - така си иска своите няколко минути преди да си легне..
magarcho, 
Ясно е, че зависи от детето, биологичния баща, любимия следващ и т.н., но да изтъкваме нуждата от секс приоритетно ми се вижда пошло.
Ясно е, че зависи от детето, биологичния баща, любимия следващ и т.н., но да изтъкваме нуждата от секс приоритетно ми се вижда пошло.
Та дребната още като беше на 5-6 ако видеше целувка по телевизията се хихикаше и чакаше да види кога ще се появи бебе. Така, че не мислете децата за толкова смотани и неразбиращи!
Не ми се е налагало да правя компромиси заради детето си или да въвеждам някой който то не възприема. Искрено се надявам да не се случи.
Не ми е ясно защо някой считат, че новия се въвежда само заради секса. Направо звучи смешно в 21 век.
На 5, на 8 години едно дете, ако не разбира конкретно секса, то при всички случай различава интимна връзка. Просто едни деца я приемат за естествено между възрастни, други между само родителите си. При това има много доза егоизъм който е заложен във всяко дете.
Какво е мислела майката в конкретния случай, пък и как са точно нещата никой не е в състояние да каже защото всеки съди от собствената си позиция.
Ние / аз и сина ми/ сме доста егоистични хора така, че не виждам как друг може да се намести в семейството ни.
Не ми е ясно защо някой считат, че новия се въвежда само заради секса. Направо звучи смешно в 21 век.
На 5, на 8 години едно дете, ако не разбира конкретно секса, то при всички случай различава интимна връзка. Просто едни деца я приемат за естествено между възрастни, други между само родителите си. При това има много доза егоизъм който е заложен във всяко дете.
Какво е мислела майката в конкретния случай, пък и как са точно нещата никой не е в състояние да каже защото всеки съди от собствената си позиция.
Ние / аз и сина ми/ сме доста егоистични хора така, че не виждам как друг може да се намести в семейството ни.
Не ми се е налагало да правя компромиси заради детето си или да въвеждам някой който то не възприема. Искрено се надявам да не се случи.
Ние / аз и сина ми/ сме доста егоистични хора така, че не виждам как друг може да се намести в семейството ни.
Ние / аз и сина ми/ сме доста егоистични хора така, че не виждам как друг може да се намести в семейството ни.
Май и аз и дъщеря ми не виждаме пролука, в която някой би се наместил при нас
Хубаво е, ако въвеждането на нов партньор не е травмиращо за детето. Някой каза, че трябва да е или под 3 или над 18. Аз бях от тези над 18 - не само приех, а и много харесвах втория си баща. Но той беше просто невероятен човек, аз бях достатъчно голяма, за да имам свой живот - конфликт нямаше просто!
Никое дете не подскача от радост когато родителят открито демонстрира интимни отношения с друг човек.На мен ми беше неприятна мисълта,че майка ми прави секс под един покрив с нас.Ако ставаше въпрос за баща,естествено че бих го смятала за в реда на нещата.Но да си на 16 и майка ти да кара медения си месец пред теб...ами не е ОК...Никога не съм смятала,че трябва да се обрече на целомъдрие,но бих искала да умее да съчетае любовниците и и ролята на майка без да ни натрапва избраника си.Не че някой ме е питал тогава какво мисля или какво предпочитам.Сега вече,след толкова години, когато самата аз съм родител,си мисля че в такава ситуация трябва да има дискретност.Не е нужно родителят да споделя с детето си,да го прави съюзник или довереник в интимния си живот.Родителят си остава родител в очите на детето и когато има намесен чужд елемент в семейството,това вече не е семейство.Не и същото семейство.
Това просто не е вярно или по-точно не е общовалидно. Вероятно има немалко деца, които се чувстват отблъснати от представата за това, че майка им има живот извън тях. Поне също толкова обаче са децата, които биха подскочили от радост разбирайки, че майка им е щастлива. Ако майка ми беше вдовица, бих се радвала безкрайно да виждам, че животът й продължава. За мен е непоносимо да живея с нещастна майка.
Моят втори баща, как беше въведен той дори не помня с подробности. Беше ми достатъчно да виждам разликата между майка ми с биологичния ми баща и тази с втория й съпруг. Бях на 8, когато се запознах с него. Разбира се, че децата разглеждат родителите си като функция на своя живот, докато са малки. Психичното израстване обаче се основава в голяма степен на това след третата година постепенно да се учиш да ги виждаш не като персонал, присъстващ на планетата единствено и само да осигури твоето безметежно съществуване. На основата на това научаване се формира и начина, по който се свързваш с други хора. Накратко, ако останеш потребителски настроен по отношение на родителите си, шансът да запазиш тази позиция и спрямо всички други е плашещо голям. Това не съм го измислила аз, от теорията на обектните отношения е.
Като цяло темата ми е малко такава ... Кои сме ние, че да решаваме с какво мисли една жена и как точно води личния си живот?