Решихме се като беше на 2г., исках малка разлика и да не се връщам на работа. Е да, ама не стана. Сега ще имат над пет години разлика, което май е по-добре във финансов аспект. Иначе смятам че ще се справим. Имаме си всичко необходимо за първите години на бебето. После все ще се оправим.
- Публикувана: 9 окт. 2012, 12:16 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2013, 12:53 ч.
Как се решихте на второ дете?
Спрях се на три, защото трябва понякога да се спи. 
Да са ти живи и здрави!
Спрях се на три, защото трябва понякога да се спи.
Да са ти живи и здрави!
Ми то не е лесна работа тая работа.....
Oт първия си брак имам син, който е вече почти на 11, съпругът ми също има дете от предишен брак. Изобщо не сме се замисляли дали ще имаме някакви проблеми ако си имаме общо дете. 
При все , че също по изплащаме кредит! В подписа ми е видно , че не сме се спряли пред нищо. Пък и да родиш на 35г си е тръпка.
Сега се чувствам по-зряла и имам като че ли нужното търпение с децата. 
При все , че също по изплащаме кредит! В подписа ми е видно , че не сме се спряли пред нищо. Пък и да родиш на 35г си е тръпка.
Сега се чувствам по-зряла и имам като че ли нужното търпение с децата. 
Не съм се решавала...) ако трябваше да го мисля искам или не искам и първото нямаше да го има.
Винаги ми се е искало още едно дете, но цялата мисъл по бременността и отглеждането после някак не ми се нравеше.
След първоначалния шок, когато видях 2те черти, ми трябваше точно 1седмица, за да свикна с мисълта.
Не се притеснявам особено как ще се справим, и двамата с мъжа ми работим и се надявам да не е проблем.
Винаги ми се е искало още едно дете, но цялата мисъл по бременността и отглеждането после някак не ми се нравеше.
След първоначалния шок, когато видях 2те черти, ми трябваше точно 1седмица, за да свикна с мисълта.
Не се притеснявам особено как ще се справим, и двамата с мъжа ми работим и се надявам да не е проблем.
Чаках го доста дълго - бях се решила. Не идваше и спрях да го чакам. Големият порасна и го ударихме на живот. И изведнъж дойде. Сам. Така си е бил решил. Два месеца бях в шок, плачех, вместо да се радвам, не ми побираше умът как ще ми се преобърне животът на 180 градуса, как ще претърколя колелото още един път....После се успокоих, пренаредих си приоритетите и нагласите. Сега го обожаваме и целият свят се върти около него. Трудно ни е на всички, но се справяме.
Моите са с голяма разлика и са родени на етап от живота ми така да се изразя.
Студентско бебе,после бебе точно,когато се вихрих в работата си,сега с кеф си гледам щерката.
Въпрос на проиритети.Децата ме зареждат,действат ми животоспасяващо,обожавам смеха им,съня им,белите и вечните въпроси.Все пак са ми с голяма разлика,както писах и остана време на мама да пообиколи света.
Студентско бебе,после бебе точно,когато се вихрих в работата си,сега с кеф си гледам щерката.
Въпрос на проиритети.Децата ме зареждат,действат ми животоспасяващо,обожавам смеха им,съня им,белите и вечните въпроси.Все пак са ми с голяма разлика,както писах и остана време на мама да пообиколи света.
И ние лесно се решихме. Когато дъщеря ми стана на няколко месеца мисълта за второ дете започна да не ми дава мира. Исках, исках, много исках още едно дете! 
Искахме да са с малка разлика, за да са по-близки и да играят заедно, а евентуално и трето искахме. 
Е, изчакахме благоразумно малко повече и децата ми са с 2г. и 7 м. разлика. Сега за трето дете не искам и да помислям (мъжът ми май е по-съгласен, но имам чувството, че трето дете би ме пратило в лудницата директно). Е, след десетина години може и да помисля отново за трето ... но на този етап нямам посихическите и физически сили, за да се отдам пълноценно на още едно дете.
Искахме да са с малка разлика, за да са по-близки и да играят заедно, а евентуално и трето искахме. Е, изчакахме благоразумно малко повече и децата ми са с 2г. и 7 м. разлика. Сега за трето дете не искам и да помислям (мъжът ми май е по-съгласен, но имам чувството, че трето дете би ме пратило в лудницата директно). Е, след десетина години може и да помисля отново за трето ... но на този етап нямам посихическите и физически сили, за да се отдам пълноценно на още едно дете. 
То просто си дойде непланирано и набързо ни организира. Стига да го искаш и да го обичаш, не виждам какъв е проблема. Парите никога няма да ти стигат колкото и да изкарваш.
Дъщеря ми бе на 3.5 г. когато се роди сина ми и досега няма по-задружни деца от тях, надявам се и в бъдеще като пораснат да си останат близки и да могат да разчитат един на друг.
Дъщеря ми бе на 3.5 г. когато се роди сина ми и досега няма по-задружни деца от тях, надявам се и в бъдеще като пораснат да си останат близки и да могат да разчитат един на друг.
Напълно подкрепям! Нито времето, нито парите ще са достатъчни някога, за да си 100% сигурна, че сега е "моментът"!
Абсолютно същата ситуация беше и при нас, с тази разлика, че не беше непланирано -а в стил, дай да пробваме, пък да видим кога ще стане
То взе, че стана от първия път
Много не мислехме тогава,искахме още едно дете и толкоз.И двамата с мъжа ми бяхме категорични,че ще имаме две деца,въпросът беше не дали,а кога.Нашето също беше в стил дай да пробваме,пък когато стане и когато стана(а то стана веднага ) си казахме,че все ще се оправим някак си с финансите,жилището и организацията.По-скоро бях притеснена от малката разлика-2г.и 7м.,но слава богу всичко минава и се забравя.Към днешна дата не съжалявам за малката разлика,дори горещо я препоръчвам.Трудности и проблеми от различен характер винаги ще има.
) си казахме,че все ще се оправим някак си с финансите,жилището и организацията.По-скоро бях притеснена от малката разлика-2г.и 7м.,но слава богу всичко минава и се забравя.Към днешна дата не съжалявам за малката разлика,дори горещо я препоръчвам.Трудности и проблеми от различен характер винаги ще има. 
Аз ще си призная с риск да изляза егоистът във форума~
Не искам да се решавам на второ дете~Мечтата ми беше да имам момиченце и благодаря на Бога - имам прекрасно и здраво детенце. Тя беше мечтана, искана, планирана...но считам, че минах по своята пътечка и пътя си - отпуски, болнични, майчинство, градини, разболяване и т.н...Не бих искала да се връщам маркар в "прекрасното назад" /с прекрасни спомени съм от всичко/, но втори път - НЕ, благодаря. Много ми е добе сега - тя расте, самостоятелна е, аз работя, изкарвам си парички, пътуваме и много ми е добре~Съпругът ми отдавна иска второ, но аз съм категорична - НЕ!
А тези които го исакт - пожелавам им го по най - бързия и лесен начин да им се случи~
Не искам да се решавам на второ дете~Мечтата ми беше да имам момиченце и благодаря на Бога - имам прекрасно и здраво детенце. Тя беше мечтана, искана, планирана...но считам, че минах по своята пътечка и пътя си - отпуски, болнични, майчинство, градини, разболяване и т.н...Не бих искала да се връщам маркар в "прекрасното назад" /с прекрасни спомени съм от всичко/, но втори път - НЕ, благодаря. Много ми е добе сега - тя расте, самостоятелна е, аз работя, изкарвам си парички, пътуваме и много ми е добре~Съпругът ми отдавна иска второ, но аз съм категорична - НЕ!
А тези които го исакт - пожелавам им го по най - бързия и лесен начин да им се случи~
kaleia, само си помисли, че ще ти е двойно по-хубаво с още едно. Това само като пожелание към теб, далеч съм от мисълта да ти се бъркам, но заставам на страната на мъжа ти.
Нашите не сме ги мислили, казвахме и ги правихме. Само по година-две ни променяха ежедневието драстично. НОИ си ми плащаше предостатъчно, за да си ги гледаме без проблеми.
Размечтахме ме за още едно, ей.
Нашите не сме ги мислили, казвахме и ги правихме. Само по година-две ни променяха ежедневието драстично. НОИ си ми плащаше предостатъчно, за да си ги гледаме без проблеми.
Размечтахме ме за още едно, ей.