Темата е тъжна. Като онези мисли, които нахлуват понякога в главата на човек и той ги отпраща бързо с подсъзнателното "Дано никога не ми се случи подобно нещо"
Има си отделен форум, но за мен любовта и семейството съществуват по-ярко в ума на
човек и след това в чисто практически смисъл-заради това мисля темата е за тук.
Загубата на любимия човек предполага ли другия от любов да се откаже самоволно от бъдещо щастие, дори мислено такова?
Тя е млада,с малки деца, с хубава професия но остана сама. говорила съм с нея. Не иска друг човек. Справя се сама и с всичко. И в бъдещето отново се вижда сама. Животът си е изцяло неин, коя съм аз че да давам житейски съвети...
Другата също е млада. Загуби го и след няколко месеца започна живота си с друг човек.Там признавам, не успях да го асимилирам.Стори ми се някак цинично бързо.
Примерите са само за да маркирам двата крайни варианти, а не за да се разсъждава по тях *за което дори бих помолила*
Казват човек трябвало да обича първо себе си, поне тук съм го изчела стотици пъти.
Смелост е да продължиш напред или да зачеркнеш себе си?
Дори мисля подходящата дума не е смелост, а друга....
Има си отделен форум, но за мен любовта и семейството съществуват по-ярко в ума на
човек и след това в чисто практически смисъл-заради това мисля темата е за тук.
Загубата на любимия човек предполага ли другия от любов да се откаже самоволно от бъдещо щастие, дори мислено такова?
Тя е млада,с малки деца, с хубава професия но остана сама. говорила съм с нея. Не иска друг човек. Справя се сама и с всичко. И в бъдещето отново се вижда сама. Животът си е изцяло неин, коя съм аз че да давам житейски съвети...
Другата също е млада. Загуби го и след няколко месеца започна живота си с друг човек.Там признавам, не успях да го асимилирам.Стори ми се някак цинично бързо.
Примерите са само за да маркирам двата крайни варианти, а не за да се разсъждава по тях *за което дори бих помолила*
Казват човек трябвало да обича първо себе си, поне тук съм го изчела стотици пъти.
Смелост е да продължиш напред или да зачеркнеш себе си?
Дори мисля подходящата дума не е смелост, а друга....
Както има и хора, които просто не могат да бъдат сами и затова бързо след загубата намират "утешение". 
