Децата

Е, даваме шанс на всеки. Включително и на себе си.

Megislava, и аз съм за родителството като защита "по коловозите"   и точно за това ужасно ме е яд, че късното проговаряне на сина ми и (по-скоро "компетентната намеса" на логопеди) ме качи на въртележката "ранно развитие".

Вилико, всъщност, твоята и моята теза не се бият изобщо, според мен говорим за различни аспекти на едно и също нещо. Разбира се, че родителят трябва да следи за това как тече учебният процес при детето и да се намесва, да очаква от детето, да изисква. Обаче обучението не е никак проста работа и ако беше, децата щяха да си учат вкъщи. Делегираме обучението или поне тази част, която се извършва извън къщи, на учители. Те трябва да са в час. Трябва да познават децата. Трябва да знаят силните и слабите им места, редно е да са се научили на хватки и техники, с които да адресират различията им и да им помагат въпреки дефицитите (всички ги имаме!) да напредват в училище. Обучението е сложен процес, наука, искат се много знания и умения, за да преведеш едно дете през него успешно. Нашите учители нямат тези умения, по-голямата част от тях мислят все още, че е достатъчно да шъткат и да си изпеят урока. А "специални образователни потребности" не е диагноза, всички деца имат специални потребности в образованието. Ролята на родителя - ей богу, никой не отрича, че трябва да си е на мястото.    

няма как децата да са по цял ден извън дома още от ранна възраст, барабар с други, също толкова некомпетентни деца, и да се очаква детето да дърпа напред, ако ще педагозите да са извънземни! Децата трябва да се учат от по-компетентните - родителите, по-големи братя и сестри, баби/дядовци, учители, а не само от учители и други деца на същата възраст. Няколко часа в градина или забавачка - ок, половин ден на училище - ок, но не и по цял ден, и почти цялото време в будно състояние и опознаване на света, да е затворено с много други деца и чужди хора и на практика да е принудено да се влее в масата, за да оцелее, защото всъщност е оставено да оцелява самичко, без подкрепа от близки.

 
По-точно и да искам няма да мога да се изразя.

О, това е началото на темата   Аз говорех за тази част от обучението, която е свързана с усвояване на учебен материал, но ти си много права, разбира се, че двете неща не могат да се разделят и едното предшества другото.

Има тенденция в момента да се абсолютизира ранната социализация, яслите и детската градина като ключ към социално научаване, адаптация, учене от връстниците, ала-бала. Както ти не смееш да повдигаш темата за обучителния капацитет, така на мен пък не ми стиска да казвам на глас какво наистина мисля за ползите от ранната социализация в група по цял ден. Само ще спомена, че синът ми не ходи на градина. Което не значи, че му липсва нужната доза детска компания, обучителни и развиващи занимания. Съответно аз се справям с намеците, че съм луда  .

За съжаление, докато майките работят, все някой трябва да се грижи за децата. Аз успях да наглася така нещата, че детето ми да не ходи в детско заведение, но не винаги е възможно... А и не всички го искат и смятат за добър вариант.

Вероятно тогава си набавила необходимите материали - за да може да тръгне предучилищна, защото точно оттам започват нормативите за покриване поне.
Тоест ти ще свършиш работата на педагозите. Защото вероятно би могла. НО има доста родители, които не биха могли.

Ето, значи сме на едно мнение. Педагозите имат ключова роля в това децата да се научат да учат.
Материалите и норматива на българската предучилищна хлапето ги покрива и сега, но не, защото аз съм читав педагог, просто се справя. (Ако майка ми трябваше да се занимава с мен по същия начин, нямаше да успее, аз имам дискалкулия наистина ужасна. Но те и в училище не можаха да ми помогнат, тогава за такива неща въобще не се знаеше и мислеше.) А и е къде-къде по-лесно да задържиш на едно място и да структурираш едно дете, за да може да научи нещо, отколкото да го направиш с 20, да кажем. А навиците на поведение в група се усвояват и от по-кратки групови занимания.

А иначе не знам точно на каква предучилищна ще ходи, на някаква със сигурност, защото като тръгне на училище, ще трябва да си е развил литовския до там, че да покрива нивото за първи клас. За това ще помогне предучилищна някаква група... Това ми е голямо притеснение, с втория език, който е доста по-неразвит от българския... но не е по темата това.

Детето няма ка да усвои опхределени неща, без точен и целенасочен подход и обучителен процес.
Вие не сте в Бг, аз за тук мога да ти кажа, че това, което трябва да се покрива като норматив в края на предуч.група - никак не е малко и определено няма как да стане от само себе си. За тия норми говорех...

О, знам добре какво се иска като резултат от предучилищните занимания. Това лято даже изкупих няколко от учебниците, пляскайки се по челото в потрес, сещайки се за времената, в които събиране, изваждане, четене и писане се учеха в първи клас. Обаче чувам, че децата си се справят. Стига да има кой да им покаже и да се съобрази с индивидуалните им особености. За едни и същи норми говорим, значи. Детето си се справя с прочитане на дума от 5-10 букви, събира, изваждането и писането са по-проблематични, но той няма и 4 все пак. При момчетата фината моторика се усъвършенства по-късно, не се тревожа за писането.

Но честното ми мнение е, че ранното обучение не е най-доброто нещо, което може да се случи на едно дете. Пак казвам, ако не ме бяха изшашкали, докато закъсняваше с говоренето, никога нямаше да го занимавам с такива неща.

Ооо, ако на 3 години и 10 месеца чете думи от по 10 букви - ми е ясно защо си на това мнение 

Сауле, има една тема за децата билингвисти http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=388868.0 . Може и да си я видяла, но за нея се сетих.

Естел, жива да си! Не я знаех, а ми е много нужна. Отивам да чета    

Напротив, при едно добро гледане на детето, заложеното по материал хич не е толкова много и непосилно. Аз дори сериозно подозирам, че при едно нормално развито дете, и без педагог то се научава да рисува, да моделира, да разказва, да анализира ставащото в разказана приказка и др., защото една нормална грамотна баба/майка, и ако семейството на детето е носител на официалния за държавата език (а тези изисквания се покриват сигурно 90 % от населението), детето си влиза спокойно в предучилищна, като стой, та гледай. Проблем с развитието имат или деца, които са с някакъв вид увреждане или особености, или абсолютно занемарени. Но в обикновеното семейство на детето му се чете приказка, майката/бабата го пита кой кого изял в приказката, играят се тематични игри, детето разполага с лист и молив да рисува, както и с доста играчки, и възрастните общуват с него, детето се учи на разни битови дейности чрез гледане и подражание, учи се на стихотворения и песнички. Работата с ДГ и материалът там е, че всичко е структурирано и вместо да се разхищава една баба/майка на едно-две деца, се икономисва от мащаба и се обучават трийсет деца от една учителка. Едва в предучилищната се започва с букви и цифри, аритметични операции, ако вече детето не се е научило да прави подобни като ходи до магазина с майка си и му дават задачки от типа "тук имаме една ябъдка, слагаме още една, колко ябълки имаме", което си е смятане с натурални обекти, а не с абстрактни символи.
За съжаление много често самите учителки в ДГ говорят на диалект, както и не могат да обърнат почти никакво внимание на децата индивидуално. Казвам го най-отговорно, защото аз си бях купила книжките, по които учеха децата в ДГ и известно време ги ползвах, за да се ориентирам. В момента, в който установих какво точно се иска и очаква, на свой ред наблюдавах децата си и видях, че повечето неща стават съвсем естествено, стига да не са зарязани на самотек. При това едновременно учех и двете деца, които са с година разлика и почти нямаше разлика от момента, в който малкият навърши 3 години и нещо. На букви не съм ги учила целенасочено, просто бях купила един комплект пластмасови букви, с които играеха, и като започнаха да забелязват, че има различия във формата, започнах да казвам коя буква е. Не са учени да четат, в края на предучилищната можеха да четат самостоятелно етикетите по витрината със саламите и сиренето. Давам примера с моите като илюстрация, не за да ги хваля, но забелязвам същата схема и при други деца - ходещи и неходещи на ДГ - 90% е природна даденост и естествено развитие на детето, а не заслуга на образователната система в ДГ. На което и да е дете да му дадеш пластилин или тесто, и му направиш някаква фигурка, то ще започне по подражание или спонтанно да се опитва да моделира.

Билингвите, ако са естествени билингви, научават двата езика едновременно, и обичайно не се забелязва изоставане в проговарянето. Временно имат проблем на малката възраст, когато при говорене смесват думи от двата езика, например едната на български, другата на френски, но това бързо отшумява. Последната особеност се смята от някои изследователи за възможност всичките езици да са, така да се каже, "в един казан", а не като при ученето на втори език, да се минава през родния, за да се преведе на чуждия, поне докато вторият език не се автоматизира достатъчно много, и пак има разлики в бързината.

Съжалявам, Анди - че те провокирах да напишеш този дълъг пост, всъщност съм съгласна с голяма част от него, само дето аз говорех за завършването на предучилищната, не как се влиза в нея. Там нормите вече са ясни и определено нужни,защото предстои първи клас.

От предучилищната няма мърдане, според мен е много полезна в създаването на нова идея в главата на детето - що е то училище, какво се прави там, какви са порядките и пр. До предучилищната ДГ като място на образоване и създаване на навици, и тръбене за нейната незаменимост, са излишни, и добре развити заблуди и самозаблуди. Като чуя "ранна социализация" от яслена или градинска възраст, в комбинация с "учене", и ме хваща уртикария!