За кръщението, зависи колко са големи децата и родителите. Ако е в случая на Мимозка би трябвало и родителите да са кръстени, защото те ще се ангажират да водят детето на църква и до го въведат във вярата /някак е безсмислено, ако не си вярващ/. А иначе ако като по-възрастен и осъзнат човек решиш да се кръстиш, естествено не е задължително родителите да са православни християни.
За православните, както казва и Ивето при католиците това е начин на живот и възпитание. Вярата се живее. Нали в първите години човек научава какво е добро и зло, трябва да научиш децата да обичат да ходат на църква, да знаят как да се помолят, да се причастяват. И всичко това става като го живееш. Както казах, нямаме уроци по вероучение. Децата докато върви службата са в църквата и си рисуват или играят тихо. Онзи ден на заупокойната литургия на патриарха Ирина изпя цялата литургия / не съм я училаспециално, само от слушане и присъствие/. Вярата при вярващите е нещо фундаментално и трябва да ги научим да я живеят и да даваме личен пример. Те като пораснат, разбира се, могат да решат нещо друго. Нищо не става на сила, но да чакам да пораснат и сами да избират... все едно да ги тласна насила към погибел. Както знаем първите 7 години и малко след това са най-важни. Пред вид това в какво порнографско-чалгаджийско общество живеем, горко ми, ако не ги възпитам в човешките ценности, които изповядвам. Значи не съм никаква майка.
По този повод ви давам линк към блога на Милена Фучеджиева и по-специално към: "За кноките, хората и магистралите". Прочетете го, тя като писател го е казало по-добре от мен.
http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/11/blog-post_9.html